Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11008 от 08.12.2025, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 2183/2025
Вид
Решение № 11008
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
Анелия Харитева, Величка Георгиева, Кирилка Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.209 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.119, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.5, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11008

Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

КИРИЛКА ДИМИТРОВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20257180702183 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК..

Образувано е по касационна жалба на С. С. К. срещу решение № 927 от 19.08.2025 г., постановено по АНД № 4808 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, VIІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1030-005918 от 29.07.2024 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С. С. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, на основание чл.183, ал.5, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.119, ал.4 ЗДвП.

Касаторът счита, че са налице касационните основания по чл.209 АПК и иска отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът не взема становище по основателността на касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено, че на 27.06.2024 г. в 8:52 ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], посока на движение от запад на юг, жалбоподателката е управлявала личния си автомобил и не е пропуснала преминаващия по пешеходна пътека, очертана с пътна маркировка М 8.1 пешеходец, пресичащ от запад на изток, с което е извършила нарушение по чл.119, ал.4 ЗДвП и е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. От правна страна районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН, че описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно и жалбоподателката е имала възможност да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната й отговорност, че е индивидуализиран автомобилът, който е управлявала, за да разбере категорията му, като възраженията й в тази посока са преценени като неоснователни. Според районния съд правилно извършеното от жалбоподателката нарушение е [жк], ал.4 ЗДвП и правилно е определена санкционната норма, както и размерът на глобата, който е фиксиран от закона и не подлежи на редуциране. Съдът изрично е посочил, че от жалбоподателката не се сочат доказателства, изключващи отговорността й, нито доказателства, които да оборват обвинителната теза.

Решението е правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

За яснота на касатора следва да бъде изрично отбелязано, че касационната инстанция извършва проверка на основанията, посочени в чл.348, ал.1 НПК и по реда на АПК – чл.63в ЗАНН. Съответно касационните основания по чл.209 АПК са неприложими в настоящото производство.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на състав на извършено нарушение по чл.119, ал.4 ЗДвП. Касационна инстанция не намира основание за установяване на различна фактология от приетата от първоинстанционния съд. Не се представят доказателства, които да оборват констатациите в АУАН и наказателното постановление, включително не представляват такива доказателства приложените към касационната жалба медийни публикации. Самият АУАН е подписан без възражения от нарушителя и такива не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. А съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е., в тежест на жалбоподателката е било да проведе обратно доказване и да ангажира доказателства за противното, каквото доказване не е проведено пред районния съд.

Фактическите констатации на районния съд са основани на доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, установяващи правнорелевантните факти. Писмените и гласните доказателства не са противоречиви, напротив, в пълна, логична и ясна последователност и точност те свидетелстват за съставомерността на деянието. Разпитаните свидетели са установили факти, които са възприели лично, под страх от наказателна отговорност добросъвестно и точно са изложили всичко, което знаят по случая. От страна на районния съд са изложени мотиви за кредитирането на свидетелските показания.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен Пловдив, ХХІIІ касационен състав, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 927 от 19.08.2025 г., постановено по АНД № 4808 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, VІІІ н.с.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: