Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 867 от 28.10.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 720/2021
Вид
Решение № 867
Подписан
28.10.2021
В сила
28.10.2021
Състав
Виржиния Константинова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Русе, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520100720 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищцовата страна твърдят, че са се снабдили срещу ответника със заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС за сумата от 270 лв., представляваща цена по договор за услуги по фактура № 235/ 14.10.2020 г., срещу която длъжникът възразил в срок.

Твърдят, че на 31.08.2020 г. между страните бил сключен Договор № 1 за счетоводно-консултантско обслужване от "******" ЕООД-Русе на "******" ЕООД-Русе, срещу което последното дружество се задължило да заплаща възнаграждение, определено по критериите на глава ІV чл.6 ал.2 от контракта.Сочат, че са изправна страна по правоотношението.За извършените счетоводни услуги от "******" ЕООД за периода от 01.09.-30.09.2020 г.

(изготвена фактура №0000000001/30.09.2020 г. на стойност 43 000 евро, издадена от "******" ЕООД към SBD Sport Balans, Германия, заедно с товарителници и документи за получената стока, подадени от ищеца Справка-декларация за данък върху добавената стойност, Уведомление с вх.

№ ДДС.1800-1994657/07.10.2020 г., както и декларация по VIES) била издадена фактура № 235/ 14.10.2020 г. за сумата от 270 лв., която възложителят не заплатил.

Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС.Търсят се разноски за производството.

1

Ответникът оспорва иска.Твърди, че ищецът е неизправна страна по процесния договор.Претендира отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ********“ ЕООД-Русе за сумата от 270 лв., представляваща дължима цена за услуги, съобразно ф-ра № 235/ 14.10.2020 г.В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение, че не дължи присъденото вземане, за което заявителят е уведомен на 01.02.2021 г.Исковата молба, въз основана която е образувано настоящото дело, е постъпила на 04.02.2021 г.

По делото няма спор, че на 31.08.2020 г. между страните бил сключен Договор № 1 за счетоводно-консултантско обслужване, по силата на който “******“ ЕООД-Русе приели да извършват срещу възнаграждение писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на “********“ ЕООД-Русе в съответствие с българското счетоводство и данъчно законодателство. Критериите, по които се определя цената на услугите, са визирани в Раздел ІV, чл.6 от контракта.Според ал.4 и ал.5 от последната разпоредба, възложителят заплаща договореното възнаграждение след предоставяне на фактура от “******“ ЕООД, по посочена от тях банкова сметка, в срок до 14 дни от издаване на документа.Страните се съгласили, че изпълнителят може да прекрати договора при допусната забава, за което дължи известие (чл.9). В чл.12 е казано, че комуникациите и уведомленията между съконтрахентите се извършват писмено или по имейли, като електронната поща на ищцовото дружество е [email protected], така, както е отразено и в ТР (л.50), а на ответника[email protected].

Представена е Ф-ра № 235/ 14.10.2020 г., издадена от ищеца, за сумата от 270 лв., представляваща цена за предоставена на насрещната страна счетоводна услуга през м.септември 2020 г.По делото няма спор, че ответникът не е извършил плащане по нея.

Във връзка с изпълнената от ищеца работа през м.септември 2020 г. са приложени документи на л.12-л.18 от дело.Книжата

(ф-ра

№0000000001/30.09.2020 г. на стойност 43 000 евро, издадена от "******" ЕООД към SBD Sport Balans, Германия, заедно с товарителници и документи за получената стока, подадени Справка-декларация за данък върху добавената стойност, Уведомление с вх.№ ДДС.1800-1994657/07.10.2020 г., както и декларация по VIES) били изпратени на ответника и чрез куриер на 09.11.2020 г. и на 23.11.2020 г., ведно с две покани за доброволно изпълнение от 06.11.2020 г. и от 20.11.2020 г.

Приложена е разменена кореспонденция между управителите на двете 2 дружества по електронна поща от 02.10.2020 г. (л.59,60). Възложителят уведомил ищеца, че имат книжа за обработка от м.септември 2020 г. и потвърдил, че ще ги изпрати през същия ден.На 05.10.2020 г. страната отново има изявления в този смисъл.На 06.10.2020 г. изпълнителят поискал от насрещната страна да потвърди получаването на фактури, визирани в ел.съобщение.Положителният отговор е изпратен в същия ден (л.63).

В отговора си на исковата молба ответникът е посочил, че на 22.10.2020 г. е получил електронно съобщение от изпълнителя, че не желаят да водят повече счетоводството им, за което счита, че няма основание.

В имейла на управителя на ищцовото дружество се казва, че прекратяват едностранно процесния договор (л.81).Според ответника, независимо, че съобщението е изпратено от електронния адрес на “******“ ЕООД, визиран в контракта, това не е изявление на насрещната страна.

Посочено е още, че “********“ ЕООД не са потвърдили процесната фактура, още повече, че счетоводните услуги били извършени през м.октомври, а не през м.септември 2020 г.

Ищецът е потвърдил, че управителят на дружеството им е автор на уведомлението за прекратяване на договора, като в тази връзка са представени и Декларация за отказ от права от пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 22.10.2020 г., и Уведомление до ТД на НАП от същата дата.

В следващо становище ответникът е навел доводи, че ищецът изобщо не е извършил сочените от него счетоводни услуги, за които търси възнаграждение в размер на 270 лв., тъй като не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на такъв вид дейности.

Ищецът е представил доказателства, че дружеството има служител на длъжност “Главен счетоводител“, назначен от 03.10.2019 г., както и закупена на 04.07.2018 г. техника за нуждите на предоставяните от тях услуги (л.128131).Първото обстоятелство е потвърдено и от назначеното в производството вещо лице, след извършена справка в масивите на НАП.Експертът е удостоверил, че ищцовото дружество развива дейността си на заявения в ТР адрес на управление.

Назначената в производството счетоводна експертиза, след запознаване с доказателствата по делото и извършени проверки в ТД на НАП-Варна, Офис гр.Русе (л.151-л.164), и при ищеца, се е произнесла, че “******“ ЕООД са извършили всички необходими счетоводни операции съгласно възложената им работа с договора от 31.08.2020 г., конкретизирана в чл.5 от същия, в това число счетоводно отразяване на всички покупни и всички продажни фактури на “********“ ЕООД, подаване на съответните декларации по ДДС (Справкадекларация и Интрастат-декларация) и прилежащите към тях дневници, касаещи м.септември 2020 г.Експертът е потвърдил, че изготвените 3 декларации отговарят на изискванията на ЗДДС и същите са били подадени в ТД НАП в законово установения срок.Вещото лице е докладвало, че Справкадекларация на “********“ ЕООД от 07.10.2020 г. е била депозирана пред надлежния орган с КЕП № 23С5D754 с автор на КЕП-управителя на ищцовото дружество и IP-адрес 87.120.136.26.Размерът на възнаграждението за извършените счетоводни действия и услуги, съобразно критериите, възприети от страните в чл.6 ал.2 от договора, е определен на 320 лв.Вещото лице е посочило,че процесната фактура не фигурира в Дневници за покупки на ответника към Справки-декларации по ДДС.Експертът е пояснил, че не е възможно счетоводните книжа, касаещи извършени търговски действия през м.септември да бъдат изготвени в същия месец.Законовият срок за подаването им е до 14 октомври, което в процсния случай е било спазено от ищеца.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5959/2020 г. по описа на РРС за сумата от 270 лв., дължимо възнаграждение за извършени от дружеството счетоводни услуги на насрещната страна през м.септември 2020 г., за което била издадена ф-ра № 235/14.10.2020 г.В срока, визиран в чл.414 от ГПК, длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед.В указаното от съда време, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, предвид което претенцията му е допустима.

Предявеният иск има за предмет съществуването на вземане на ищеца, при което според нормата на чл.154 ал.1 от ГПК в негова тежест е да установи основанието, от което произлиза то, а ответникът-че е платил или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума.

В случая няма разногласие по въпроса, че на 31.08.2020 г. между страните е бил сключен Договор № 1 за счетоводно-консултантско обслужване, по силата на който “******“ ЕООД-Русе приели да извършват срещу възнаграждение писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на “********“ ЕООД-Русе.Дали този контракт е бил прекратен в края на м.октомври 2020 г. по инициатива на изпълнителя, съдът намира за обстоятелство ирелевантно към предмета на спора.Претенцията на ищеца е за заплащане на възнаграждение за извършените от него счетоводни услуги на насрещната страна през м.септември 2020 г.

Съдът счита, че събраните в производството доказателства сочат на безспорен извод, че “******“ ЕООД са изправна страна по търговското правоотношение.Страната е ангажирала доказателства какви конкретно счетоводни действия е извършило в услуга на ответника, касаещи дейността 4 на “********“ ЕООД през м.септември 2020 год., като приетата по делото експертиза е потвърдила, че изготвените от изпълнителя документи съответстват на законовите изисквания и е бил спазен срокът за предаването им към ТД на НАП.В първоначалното си становище по исковата молба ответникът всъщност не оспорва факта, че ищцовото дружество е реализирало описаните от тях дейности.Доводът е бил само в насока, че това е станало през м.октомври, а не през м.септември 2020 г.На първо място част от документите, с които е работил изпълнителя в изпълнение на задълженията си по договора, са именно от м.септември 2020 г.Действително крайният момент, в който ангажиментът на счетоводното дружество по тях приключва е до 14.10.2020 г.В този смисъл е и нормата на чл.51 ал.3 от ЗДДС.Услугата е предоставена обаче именно с оглед дейността на насрещния търговец през м.септември 2020 г. Това е имал предвид издателят на спорната фактура, посочвайки основанието, от което произтича вземането му.

Неоснователни са доводите на ответника, че ищецът е бил фактически възпрепятстван да предоставя услугите, за които е сключен договорът от 31.08.2020 г.На първо място по делото са ангажирани доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост на “******“ ЕООД.На второ място, с оглед естеството на предоставяната услуга, за възложителя е без значение по какъв начин изпълнителят организира работния си процес.В заключение, съдът намира, че ищецът е осъществил възложената му с договора работата, относима времево към дейността на ответника през м.септември 2020 г.

Назначената по делото икономическа експертиза е потвърдила, че търсеното от дружеството възнаграждение за извършената услуга съответства на възприетите между страните критерии по договора и дори по размер е над сумата, за която в полза на “******“ ЕООД е била издадена заповед за изпълнение.Искът следва да се уважи така, както е предявен.В тежест на ответника са разноските по делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “********“ ЕООД, ЕИК 206201154, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ****************, представлявано от управителя И.С.И., че дължат на “******“ ЕООД, ЕИК 204871241, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, **************, представлявано от управителя И.А.К., със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Стефан Караджа“ № 10, партер, офис № 4, чрез адв.Е.Д. М. от АК-Силистра, сумата от 270 лв., представляваща цена (за извършени счетоводни услуги през м.септември 2020 г.) по договор за услуги (от 31.08.2020 г.), във връзка с което била издадена Фактура № 0000000235/ 14.10.2020 г., по присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение 5 по чл.410 от ГПК под № 262379 от 21.12.2020 г. по ч.гр.дело № 5958/2020 г. по описа на РРС.