Решение № 71 от 25.08.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Варна , 25.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна) като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600098 по описа за 2021 година при произнасянето си взе предвид следното:

Производството по Глава двадесет и първа от НПК е по инициатива на адв.Р.К., който с въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК атакува правилността на присъда №260001/04.02.2021 година, постановена от състав на ОС-Разград по НОХД №73/2020 година, с която подзащитният му К. АН. КР. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.б, пр.5 вр. ал.1, б.в от НК, съответно наказан с лишаване от свобода за срок от три години, изпълнимо при първоначален общ режим. Със същата присъда е приложен чл.68, ал.2, пр.1 от НК във връзка с наказание по НОХД №471/2017 година по описа на РРС, подсъдимият е осъден за разноски, решен е въпросът с веществените доказателства. Съдебният акт съдържа и оправдателен диспозитив касателно предметните на повдигнатото обвинение нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, както и по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Въззивната жалба се позовава на всички основания за неправилност на присъдата, с по-подробна мотивировка на оплакването за неправилно 1 приложение на материалния закон в резултат на осъждането на подсъдимия за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, преценено от защитник за нерелевантно към разследваната пътна ситуация, т.к. в генезиса й не е нарушен режим на скоростта, а единствено неправомерното поведение на починалия велосипедист. Бланкетни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения в първата инстанция и несправедливост на присъдата. В условията на алтернативност защитникът търси въззивна намеса за цялостно оправдаване на подсъдимия, за отмяна на присъдата и връщане на делото в първата инстанция или изменение на обжалвания съдебен акт с с намаляване на наказанието при приложение на чл.55 от НК.

След проведено съдебно следствие във въззивната инстанция, становището на представителя на Апелативна прокуратура-Варна е за неоснователност на въззивната жалба.В конкретната пътна ситуация, според прокурора, ако К.К. беше управлявал с разрешената скорост за населено място, до стълкновение със завиващият наляво велосипедист не би се стигнало, т.к. коридорите за движение на двете ППС-та биха се разминали.

В пренията защитникът поддържа въззивната жалба и по-подробно развива доводи в подкрепа на искането за оправдаване на К.К. по повдигнатото му обвинение. Оспорва механизма на инкриминираното ПТП, както относно местоположението на велосипедиста по дължината и ширината на пътното платно, така и досежно скоростта и ъгъла му на завиване вляво, атакувайки обосноваността и правилността на повторната и допълнителните АТЕ-зи по делото. Защитната позиция се разпростира и върху квалифицирания състав по чл.343, ал.3 от НК, обезпечава се с решения на ВАС, от които се черпи извод за недоказаност на обвинението в тази му част.

В лична защита подсъдимият се присъединява към речта на адв.К., в последната си дума моли съда да вземе най-правилното решение.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК за цялостна проверка правилността на постановената присъда, след като обсъди доводите на страните и извърши собствена оценка на доказателствата по делото и техните източници, прие за установено следното:

2

Текущото въззивно производство, освен че е второ по ред, се развива и след като делото е връщано в досъдебната фаза, което от своя страна предполага внимателно обследване на процесуалните усложнения в аспекта на чл.335, ал.3 от НПК и на забраната reformatio in pejus.

1. Относно забраната за влошаване положението на подсъдимия:

С обвинителен акт от 25.06.2018 година на К.К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, т.к. на 21.06.2017 година в гр.Разград, като водач на л.а. „Опел Вектра“ с рег.№РР 1661 АТ, нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.ал.1 и 2, изр.1 и 2 и чл.21, ал.1 от НК, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Пейко И. Белчев, настъпила на 07.08.2017 година.

По този обвинителен акт е образувано НОХД №217/2018 година по описа на РОС. Видно от съдебния протокол (л.41 и сл. от НОХД №217), в проведеното разпоредително заседание не са констатирани отрицателните основания по чл.248, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, като след решаване на всички въпроси, първоинстанционният съд пристъпил към незабавно разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК, постановявайки присъда №30/24.07.2018 година, с която признал подс.Клаоян К. за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.б вр. чл.343, ал.1, б.в от НК поради нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. от НК му наложил наказание пробация в комплекс от мерките по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 6 от НК - първите две задължителни мерки с продължителност от 2 години, а третата с времетраене от една година, в която осъденият да изпълни 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Кумулативната санкция е запълнена с наказание от две години лишаване от правоуправление, постановен е оправдателен диспозитив по чл.20 от ЗДвП, на К. са възложени разноските по делото, решено е връщане на ППС-та техните собственици.

Присъдата е протестирана от първоинстанционен прокурор с алтернативни искания за отмяна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, за осъждане на подсъдимия за престъплението по чл.343, ал.1, б.в от НК (обвинение в първата инстанция) или за приложение на чл.54 от НК с увеличаване на наложеното наказание на лишаване от 3 свобода, което да се изтърпи ефективно.

С решение №224/17.12.2018 година по ВНОХД №367/2018 година, състав на Апелативен съд-Варна отменил изцяло присъда №30/24.07.2018 година по НОХД №217/2018 година, констатирайки в най-обобщен вид следните съществени процесуални нарушения - недостатъци на обвинителния акт в резултат на уведомление от в.л.Серафимов (л.61 от НОХД №217) за допусната смислова грешка в т.3.9 от АТЕ-за (л.148 от ДПр), съществени нарушения по чл.372, ал.4 от НПК и по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

Процесуалните пороци довели до връщане на делото в разпоредителното заседание в първата инстанция, в което по новообразуваното НОХД №428/2018 година по описа на РОС, с вл.с. определение е констатирано допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимото лице (недостатък на обвинителния акт, предизвикан от вече описаното уведомление на вещото лице), като делото е върнато в тази фаза за отстраняването му.

По-нататък, в досъдебното производство, освен че са назначени повторна и допълнителна АТЕ-зи (л.391 и л.422 от ДПр), обвинението на К.К. е изменено с прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление по чл.343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в от НК. Изменението не обхваща правните норми на ЗДвП, към които отпраща бланкетната диспозиция на чл.343 от НК.

Въззивнният състав много внимателно обмисли допустимостта на подобно влошаване положението на подсъдимия, преценявайки същото за незаконосъобразно поради нарушаване на забраната за reformatio in pejus. В теорията е изяснено, че тази допълнителна процесуална гаранция за правото на защита намира приложение във всички стадии на процеса, където делото може да достигне при обжалване, както и във всички стадии, в които делото може да бъде върнато от контролните съдилища и в досъдебното производство, когато е върнато от първоинстанционния съд, без значение от пасивността на защитата и подсъдимия (Митов.Г., Връщане от въззивния съд на делото за ново разглеждане на прокурора, сп.Норма, бр.10/2013).

Връщането на делото в досъдебното производство е силно ограничено с измененията в НПК от 2017 година, като то винаги е подчинено към 4 гарантиране правото на защита на обвиняемия чрез неговото ефективно реализиране на досъдебното производство. Затова е необходимо след връщането от първоинстанционния съд на делото на прокурора, да бъде обезпечено такова развитие на наказателното производство, което да реализира тази цел (пак там). НПК не съдържа правила за проявлението на забраната за влошаване положението на подсъдимия при връщане на делото в досъдебното производство, което поражда и известни затруднения в казус като настоящия. В по-старата правна литература и в съдебната практика на ВС на РБ се приема, че забраната за reformatio in pejus не се прилага при връщане на делото на досъдебното производство, което разбиране се основава на законодателно изоставения процесуален модел за равнопоставеност на досъдебната и съдебната фаза. При действието на настоящия основен принцип по чл.7, ал.1 от НПК и подготвителния характер на досъдебното производство, по-новите теоретични източници и решения на ВКС (напр.Митов Г., Въззивно производство, Сиби 2106, с.232, Р153-2011-1 н.о .), приемат, че забраната за reformatio in pejus при връщането от първоинстанционния съд на делото за ново разглеждане на прокурора, засяга само хипотезата на влошаване на положението на подсъдимия чрез прилагане на закон за по-тежко наказуемо без съществено изменение на фактическите обстоятелства, какъвто е настоящия случай. А той е такъв, защото, писменото доказателство, на което се основава привличането на К. като обвиняем за потежко наказуемо престъпление (л.187 от ДПр) не е било установено и събрано след връщане делото на прокурора, напротив, било е известно на органите на досъдебното производство, както при привличането на К.К. като обвиняем на 11.05.2018 година, така и при повдигане на обвинение с обвинителния акт от по НОХД №217/2018 година по описа на РОС.

Именно по новото по-тежко обвинение по чл. 343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в от НК, на 31.03.2020 година в РОС е внесен обвинителен акт срещу К.К.,за което е и осъден с проверяваната само по жалба на защитника присъда, постановена по НОХД №73/2020 година.

2.По чл.335,ал.3 от НПК:

В пределите на въззивната проверка попада освен правилността на постановената присъда, и действията на съда в първата инстанция. Именно 5 при последните се набелязват множество процесуални нарушения, част от които съществени по см. на чл.348, ал.3, т.т.1, 2, пр.1 от НПК. По-конкретно, след внасяне на обвинителния акт срещу К.К. за престъпление по чл.343, ал.3, б.б вр. ал.1, б.в от НК, в първоинстанционния съд е образувано наказателно дело от общ характер, определен е съдия-докладчик и е проведено разпоредително заседание с участието на прокурора, подсъдимия и защитника адв.К.. Установените частни обвинители И.Н. и П.И. не се явили, участие в разпоредителното заседание не взел и техният повереник адв.К..

В хода на разпоредителното заседание защитникът заявил желание делото да се разгледа в условията на чл.371, т.1 от НПК, по който въпрос подсъдимият не формирал лична воля. За да се постигне процедурно решение за провеждане на съкратено съдебно следствие, окръжният съд е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.372, ал.1 от НПК, т.е. да получи ясно и недвусмислено съгласие от лицата по чл.371, т.1 от НПК да не се провежда разпит на всички или част от свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата съответното съдържание на протоколите и експертните заключения да се ползва непосредствено. Неявяването на частните обвинители поставило съда в очевидна невъзможност да ги изслуша по тези въпроси, което довело, по мнение на този състав, до незаконосъобразно отлагане на разпоредителното заседание за друга дата, въпреки наличието на предпоставки това заседание да приключи с насрочване на делото по общия ред. В продължението на това заседание на 16.07.2020 година, частните обвинители отново не се явили, но тогава техният поверени представил еднотипни писмени становища(л.67, л.68 от НОХД), съдържащи съгласие на страните да не се провежда разпит на свидетелите по делото и на всички вещи лица, с изключение на вещите лица по АТЕ-зи, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. От последвалото развитие на съдебното следствие, настоящият състав прави извод, че въпросните извънсъдебни съгласия са възприети от РОС като процедурно удовлетворяващи чл.371, т.1 от НПК, което представлява грубо нарушение на принципа по чл.19 от НПК и на изискването по чл.371 от НПК частните обвинители да бъдат изслушани, т.е. лично и непосредствено в разпоредителното заседание да заявят 6 процесуалната си позиция относно провеждане на съкратено съдебно следствие.