Протокол № 1013 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1013 гр. Варна, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500744 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:37 часа се явиха:

Въззивникът П. Ц. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д. Р., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемта Л. И. П., редовно призована, се явява лично, представлява се от адв.И. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролиращата страна Дирекция призована, не изпращат представител.

„С.П.“

–

Варна, редовно

СЪДЪТ докладва молба с вх.№13595 от 30.05.2024г. от адв.И. А., процесуален представител на Л. Н., с която се поддържат възраженията от отговора на въззивната жалба за наличие на предпоставките за връщане на въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство.

АДВ.А.: Поддържа молбата.

АДВ.Р.: Запозната съм с молбата. Изразила съм становище в молбата, в която днес съм изпратила. По отношение на държавната такса, спорът е че държавната такса за въззивната жалба не била подадена в срок. Това не 1 отговаря на истината. Срокът за представяне на доказателства за таксата беше до 28- ми септември, когато съм подала чрез системата за сигурно електронно връчване таксите. Заедно с таксите приложих и прикачен файл за отговора, като длъжностното лице пред Районен съд ме върна на следващия ден за технически проблем в Mb-те за отговора по чл.248 от ГПК, за разноските, което няма никакво касателство за таксата. Това, което се коментира в тези възражения на насрещната страна, касаят всъщност отговора с който аз съм отговорила на отговора на таксата, която съм платила. Това на компютърен език е означено с „Re:, Re:“, че има подадено съобщение, върнат отговор от получател и върнат отговор от подателя. Така, че съм представила разпечатката на системата за сигурно електронно връчване.

СЪДЪТ, за да се произнесе, поддържа изцяло съображенията си, обективирани в определението за насрочване на делото, по повод възражението за недопустимост на въззивното производство, свеждащи се до основното, а именно: въззивната жалба е подадена в заканоустановения срок; единствената нередовност на същата е липсата на доказателства за платена държавна такса за въззивно обжалване, като тя, видно от материалите към преписката по въззивната жалба, е платена по сметка на Окръжен съд – Варна своевременно след дадените указания.Поради това не са налице предпоставки за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на производството.

По тези причини

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.И. А., процесуален представител на въззиваемата, за връщане на въззивната жалба на П. П. и за прекратяване на производството по настоящото дело.

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото. По отношение на частната жалба за разноските, не е толкова съществено, защото аз днес тук се явявам по поръчение на доверителя ми П. Ц. П. да направим предложение за пореден 2 опит за уреждане на последиците от развода, на спора със споразумение по чл.49, ал.4. П. Ц. П. замина на рейс на 18-ти и затова не се явява. Оставил ми е изрични пълномощия с конкретен мандат. Пред първата инстанция, когато предложихме споразумението не беше дошла банковата информация от разкриване на сметките, същата постъпи след приключване на устните състезание, сумите са в изключителен голям размер.

Да се даде ход на делото.

АДВ.А.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, тъй като страните са редовно призовани, представляват се от надлежни пълномощници, а производството по обжалване на връщането на частната жалба по реда на чл.248 от ГПК не е пречка за разглеждане на същинското въззивно такова.

По тези причини

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Ц. П., ЕГН********** , срещу срещу Решение №2918/11.08.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на ВРС, 14-ти състав, в частите с което:

1 / е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между П. Ц. П., ЕГН ********** и Л. И. Н., ЕГН **********, сключен на 01.11.2012г. и прекратен с решението на ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал.3 от СК;

2/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение н а детето М. П. П., ЕГН**********, на майката Л. И. Н., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето;

3

3 / е определен режим на лични отношения на бащата П. Ц. П., ЕГН**********, с детето М. П. П., ЕГН**********:

- всяка нечетна седмица в годината (като първата седмица в година е нечетна) от 18:30 часа в петък до 16:00 часа в неделя; на рождения ден на детето М. от 14:00 часа до 18:00 часа на единадесети ноември ако денят е неучебен и от 18.00 часа до 20.00 часа ако денят е учебен; при съгласие между родителите те заедно ще организират детския празник и ще присъстват на него заедно;

- през Коледната ваканция всяка нечетна година от 18:30 часа на 25.12. (двадесет и пети декември) до 18:30 часа на 30.12. (тридесети декември) и всяка четна година от 18:30 часа на (двадесет и осми декември) до 18:30 часа на 02.01 (втори януари);

- през Великденските празници (официални почивни дни) всяка четна година от 18:30 часа в събота до 18:30 часа в неделя; през лятната ваканция за един месец или два пъти за по две седмици с преспиване при бащата когато бащата е в страната и когато майката не ползва платен годишен отпуск от 8.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;

- на рождения ден на бащата от 8.00 часа до 18.00 часа ако е неучебен ден, а ако е учебен ден от 18:30 часа на 21.02. (двадесет и първи февруари) до 07.30 часа на следващия ден 22.02. ако денят е учебен, а ако не е учебен ден до 18:30 часа на 22.02. (дванадесет и втори февруари);

- когато се прилага РЛО за ваканциите не се прилага месечния режим;

- на 24.12. (двадесет и четвърти декември), рожденния ден на майката, не се прилага нито един от описаните РЛО;

- при изпълнение на РЛО бащата ще взема детето от дома в който то се отглежда и ще го връща в същия дом;

4/ е осъден бащата П. Ц. П., ЕГН**********, да заплати на детето М. П.

П., ЕГН**********, чрез майка му законен представител Л. И. Н., ЕГН**********, издръжка в размер на 350 лева, считано от 24.09.2022г. до 24.10.2022г. и от депозиране на исковата молба в съда на 25.10.2022г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до 4 окончателното изплащане на сумата.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по развода и фамилното име, както и по отхвърлените части от издръжките.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на детето. Не са били преценени правилно от ВРС събраните по делото доказателства, а други сочени доказателства не са били събрани поради процесуални нарушения. По отношение на вината ВРС не е взел предвид неколкократно изтеглените само от съпругата парични средства, натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя е извършвала „системно разпиляване“ на негово или поне на семейно имущество и е накърнила интересите на детето. Относно родителските права липсва преценка на личността, на възпитателските качества и на другите важни съобразно ППВС обстоятелства за избора на титуляр на правата; в тази връзка също е от значение системното разсипване на придобитите чрез съпруга пари, вместо те да служат за нужди на семейството; освен това след м.11.2022г. Л. Н. многократно е лишавала бащата от контакти със сина му, което показва родителските й разбирания; средата при майката също не е добра за детето. Издръжка за минало време (24.09.2022г. – 24.10.2022г.) не се дължи изобщо, защото бащата се е грижил изцяло за детето си. По същите причини се дължи и от подаване на исковата молба (25.10.2022г.) до 28.11.2022г. Отделно предвид постановените на 07.02.2023г. от ВРС привременни мерки началният момент на задължението по чл.143 от СК следва да бъде от решението относно развода, съобразно ППВС №5/1970г., а не от исковата молба, както е приел ВРС. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части, вместо което: да се приеме, че вина за развода има съпругата; родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото детето да живее; на майката да бъде определен от съда режим на лични контакти, като бъде осъдена последната за издръжка от 350лв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.

Относно вината не е доказано тя да е пропилявала семейни средства; сумите 5 са постъпвали по нейна сметка и са били разходвани за семейни нужди.

Относно родителските права промяната в отглеждането на детето би било негативно за него, а и бащата е на кораб по 5-6 месеца в годината и не може да се грижи за сина си. Издръжката се дължи от претендираната начална дата, а привременни мерки не са основание за друг начален момент на задължението. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за присъждане на разноски.

СЪДЪТ докладва възражение с вх.№16016/24.06.2024г. от адв.Д. Р., процесуален представител на въззивника, в частта по т.III, в която се излагат оплаквания срещу изготвения проект за въззивен доклад. Твърди, се че основните оплаквания във въззивната жалба не са посочени в доклада. Моли се за допълването му, с посочване на суми и дати на изтеглени и присвоени според въззивника от въззиваемата страна парични средства.

АДВ.Р.: Поддържам жалбата. Поддържам възражението си.

Оспорвам отговора.

АДВ.А.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам писмения отговор.

Нямам възражения по доклада на съда. Не считам, че определението в съответната част следва да бъде преразглеждано от съда, по няколко съображения. На първо място, извън предметния обхват на делото е исканата съдебно – счетоводна експертиза. Същата би могла да бъде поискана по друго дело. Оспорвам възражението.

СЪДЪТ намира, че липсват предпоставки за ревизиране или промяна на изготвения доклад от въззивния съд. Същият съдържа, противно на соченото от адв.

Р., именно основните оплаквания срещу първоинстанционното решение, поднесени аналитично и субсумирани от съда, което е и неговото задължение. За илюстрация – в частта по възпроизвеждане на възраженията в жалбата е посочено следното: „…ВРС не е взел предвид неколкократно изтеглените само от съпругата парични средства,натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя е извършвала 6

„системно разпиляване“ на негово или поне на семейно имущество и е накърнила интересите на детето.“; „…също е от значение системното разсипване на придобитите чрез съпруга пари, вместо те да служат за нужди на семейството“. В този смисъл съдът коректно и точно е посочил основните въззивни оплаквания. За съда не съществува задължение автоматично да пренася всички такива от въззивната жалба или отговора, а да се произнесе по основните доводи с крайния съдебен акт.

По тези причини

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р., пълномощник на въззивника за ревизиране на Определение №1833 от 10.05.2024г., с което е извършен въззивния доклад, в замоления от адв. Р. смисъл.