Решение № 1224 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1541/2022
- Вид
- Решение № 1224
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 14.01.2023
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1224 гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100501541 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ – АД – гр.София, ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №1626/22.07.22г. постановено по гр.д.№6200/2021 г. по описа на БРС, в частта, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на В. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5577.02 лева, представляваща оставащо дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователен договор за имущество, сключен със застрахователна полица № 0811200311019326 от 07.08.2020г. за пакетна застраховка „ДОМ“, от настъпило на 16.05.2021г. застрахователно събитие в жилището на адрес: *** - авария на водопроводната инсталация в помещението, находящо се над жилището на ищцата, довело до наводняване, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска - 02.09.2021 година до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата 1396.38 лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Оспорва изводите на съда, основани на извършената съдебно – икономическа експертиза, досежно размера на разходите за възстановяване на щетите, настъпили в резултат на авария на ВиК инсталация, като намира за недоказан фактът, че такъв ремонт ще бъде извършен и то с материали на посочените цени. В тази връзка излага съображения, като оспорва както изчисленията на дължимия ДДС, така и на цените на дейностите и материалите предвид Справочника за цените в строителството. На последно място подробни съображения въззивникът излага относно изключване от покритие по застрахователната полица на крайните устройства, попадащи в „техника и уреди“, и „обзавеждане“, съгласно Общите условия на застрахователя, като обосновава твърдението си, че описаните осветителни тела и кабели не подлежат на обезвреда.
Въззиваемата – ищец по иска В. М. К., чрез процесуален представител адв.Стоянов представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Намира, че от извършената експертиза и 1 доказателствата по делото е установено, че е засегнат целия таван, с монтираните осветителни тела, а не само части от него, т.к. ремонтът изисква цялостна подмяна. Оспорва оплакванията на въззивника, касаещи определяне на цените и размера на ДДС, както и тези, касаещи осветителните тела и характеристиките им като „техника и уреди“.
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, вр. чл.293, ал.3 ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между страните по делото е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка (договор за пакетна застраховка ДОМ), сключена с полица № 0811200311019326 от 07.08.2020г., с покритие по договорените в полицата клаузи от Общите условия (ОУ) към застраховката, за периода от 10.08.2020г. до 09.08.2021г. за жилищен имот, находящ се в ***, при застрахователна сума от 250000 лева.
Покритите рискове – са по клаузи от Общите условия, в т.ч. Б5-изтичане на вода и пара.
Не се спори, че на 16.05.21г. в жилището, предмет на договора е настъпило наводнение, в вследствие на авария на ВиК тръба при съсед от ет.*** – мокри стени и тавани във всички помещения от жилището, съставляващо застрахователно събитие по горепосочената клауза от договора. Щетата е заведена своевременно на 17.05.2021г.
Съгласно т.36 от ОУ, на 17.05.21г., вредите от застрахователното събитие са установени чрез оглед от представители на застрахователя, в присъствието на застрахования и са описани в нарочен протокол, подписан от присъстващите на огледа. В тази връзка по делото са представени констативен протокол от 25.05.2021г. по част електро; проформа фактура от 02.07.2021г., писмо на ответника от 07.01.2022г. за размера на обезщетението, проектосметна документация. Не се спори, че по заведената щета от ответника е изплатено обезщетение в размер на 3735,44 лева.
Ищецът твърди, че вредите, причинени от застрахователното събитие, са в повисок размер – 12362 лева. За установяване размера им по делото са назначени основна и повторна съдебно – технически експертизи (СТЕ)
Вещото лице Великова по основната съдебно-техническа експертиза при посещение на процесния имот е констатирало, че вредите причинени от застрахователното събитие - наводняване от горен етаж- таванско помещение, са отстранени и ремонта е извършен. Стените на апартамента са боядисани с латекс, подовите настилки в стаите са с положен ламинат. Дневната, която е била с паркет, който съгласно изплатеното обезщетение е следвало да бъде изциклен и пренареден, поради множество надигания вследствие наводнението, е бил покрит с нов ламинат с подложки, коригиращи разликата в нивата.
Подменени са окачените тавани, както и вграденото осветление по тях. Според експертизата, необходимите разходи за възстановяване на настъпилите в следствие на застрахователното събитие вреди по средни пазарни цени към датата на събитието 16.05.2021 год., в апартамент, находящ се на *** са, както следва: за извършване на строително монтажни работи - 4140,30 лева без ДДС и за отстраняване на констатираните от „Гошелектрик” ЕООД Бургас повреди в Ел. инсталацията на процесния имот- 829,68 лева без ДДС. За тези изводи, вещото лице е взело предвид щетите, посочени в изготвения и подписан двустранно протокол за вреди по апартамента, по средни пазарни цени - книжка 2 от Справочник за цените в строителството - анализни цени за м.април, май, юни 2021 год.
Повторната СТЕ е извършена от вещото лице Кехайова, чрез проучване на пазара на строителни материали и услуги към процесния период, както и специализирани справочни издания: сметни норми, сп. „Справочник за цените в строителството“, кн. 2/2021 г., сп. „Строителен обзор“. Изследвани са разходни норми и технологични данни от технически характеристики на материалите. Единичните цени на труд и материали са формирани ва база анализ и обобщаване на резултатите . Цената на труда е завишен с 19 % във връзка с това, че в списание „Справочник за цените в строителството“ цената на труд е средна по степени и тя е средна за страната. С този процент е коригиран а и завишила средната часова ставка в страната в сравнение с тази, която е в големите градове. Общият сбор включва сумата по част „Архитектурна“ - 6798.42 лв. без ДДС и по част „Ел“ – сумата 961.97 лв. без ДДС или общо 7760.38 лв. без ДДС, а с ДДС – 9312.46 лв.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, 2 извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото по делото не се спори, че е настъпило застрахователно събитие – наводнение в имот, по отношение на който е сключен договор за застраховка на недвижимо имущество, както и по отношение на вида на щетите, въззивната инстанция намира, че спорът по делото касае стойността на извършените СМР за отстраняване на последиците от наводнението и дали в тази стойност следва да се включи и стойността на осветителните тела. В тази връзка въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, досежно стойността на СМР, основани на извършената от в.л. К. повторна СТЕ и препраща към мотивите на решението в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
По въпроса дали в стойността на щетите следва да се включат и осветителните тела, въззивният съд намира следното:
Съобразно раздел II от ОУ, предмет на договор за застраховка на имущество, използвани в бита и домакинството са: т.3.1 – недвижимо имущество, в т.ч. съобр. т.3.1.1.4- жилищни сгради и вградените в тях инсталации, в т.ч. електрически, без крайните устройства на тези инсталации, които попадат в групи „Техника“ и „Обзавеждане“; т.3.2 – движимо имущество, в т.ч. т.3.2.1 – обзавеждане – в т.ч. осветителни тела и т.3.2.2. – техника и уреди - бяла и черна техника, климатици, бойлери, отоплителни уреди, битова електроника, компютри, видео игри и конзоли, стационарни телефони, алармени системи, СОТ, видеокамери, фотоапарати, преносими компютри, таблети и други домакински електроуреди. Съгласно риск по клауза Б5 – т.1 – се покриват щети, причинени от изтичане на пара и вода. По този риск застрахователят обезщетява застрахования за пълна загуба или частична щета на застраховано имущество в резултат на изтичане на вода и пара от резервоари, тръбни инсталации и включените към тях уреди, както и в резултат на забравени отворени чешми и кранове. Според т.2.3, щетите се изразяват в намокряне, наводняване, повреждане или унищожаване на имущества; т.2.4, застрахователят покрива и вредите върху причинилите събитието уреди и инсталации, освен ако същите не са увредени от износване, корозия или фабричен дефект;
Следователно съобразно ОУ, договорът за застраховка може да бъде сключен за недвижимо имущество, включващо инсталации, без крайните устройства и/или за движимо имущество, включващо обзавеждане (в т.ч. и осветителни тела) и техника и уреди – примерно изброени. В настоящия случай не се спори, че договорът, сключен между страните е за застраховка на недвижимо имущество, попадащ в т.3.1 от Раздел I I от ОУ и същият, макар да покрива щети, нанесени на електрически инсталации, не покрива щети, нанесени на осветителни тела. Т.2.4 от Клауза Б5 е неприложима, т.к. според нея застрахователят обезщетява вредите върху причинилите събитието уреди и инсталации, а в случая причина за събитието е авария в съседно жилище, т.е. причинилите събитието уреди и инсталации не са в застрахованото тук жилище.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че стойността на осветителните тела – 85.04 лева за 8 бр. луни, 67.80 лева, 169.50 лева, 145.00 лев – за лед ленти; 19.67 лева и 43.74 лева – за трансформатори и 52.50 лева – за контролер – всички стойности без ДДС - общо 583.25 лева, следва да бъдат изключени от размера на обезщетението. Следва да се редуцира и сумата, съставляваща 12% печалба, така че сумата 69.99 лева, 12% върху 583.25 лева следва да се изключи от обезщетението. Следва да се редуцра и сумата, съставляваща 5% за непредвидени, като 29.16 лева, съставлаващи 5% върху 583.25 лева следва да се изключи от обезщетението. Така от размера на обезщетението следва да се извади сумата 682.40 без ДДС или 818.88 лева с ДДС. Следва да се присъди само разликата (1154-818.88) или 335.12 лева с ДДС.
По изложените съображения, първоинстанционното решение, в частта, с което искът е уважен за сумата 818.88 лева – стойността на осветителните тела, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде частично отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в две съдебни инстанции, в размер на 1100 лева – адвокатско възнаграждение, 345.09 – държавна такса и 665 лева – за експертизи или общо 2560.09 лева. По съразмерност му се дължат 1411.94 лева. Първоинстанционният съд е присъдил 1396.38 лева, въззивният съд следва да присъди още 15.56 лева.
3
Ответникът е направил разноски в общ размер 572.52 лева, от които 400 лева – вънгаржадение за юрисконсулт и 172.52 лева – държавна такса – общо 572.52 лева. По съразмерност му се дължат 256.78 лева. Първоинстанционният съд е присъдил 35.36 лева, а въззивният съд следва да присъди 221.42 лева.