Решение № 769 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20262120201668 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Б. К. К., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. С. Ц. от БАК, против Наказателно постановление № 25-0769-005247/********г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" - Бургас, с което за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т.

5, предл. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 102,06 евро (200 лева).

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се и разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си адв. С. Ц. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юрк. Р.Ж., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадения санкционен акт.

Депозира писмени бележки, в които излага подробни съображения в насока законосъобразността на оспореното наказателно постановление и прави възражение за претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 16.04.2026г., видно от 1 отбелязването в този смисъл върху същото на л. 10 /гръб/ и изпращането на жалбата чрез ССЕВ на 27.04.2026г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На ********г., около16:36 часа, в гр. Бургас, в кръговото кръстовище между ул. „О.“ и бул. „Т.А.“ е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Рено Туинго“ с регистрационен номер ******* и лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер *******, вследствие на което по двата автомобила са нанесени материални щети.

Във връзка с реализираното ПТП на място били изпратени служители на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Бургас, сред които и свидетелят Г. Н.

Д. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас.

Полицейските служители разговаряли с водачите, огледали щетите по двата автомобила (за които бил изготвен и съответен снимков материал) и приели, че жалбоподателят, като водач на л.а. „Рено Туинго“ с регистрационен номер *******, има вина за настъпилото ПТП.

Предвид това свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № ******* от ********г., в който посочил, че на ********г. около 16:36ч. в гр. Бургас, кръгово кръстовище бул. „Т.А.“ с ул. „О.“ жалбоподателят Б. К.

К. управлява лек автомобил „Рено Туинго“ с регистрационен номер *******, собственост на Иван Н. К. ЕГН **********, като навлиза частично в съседна за него дясна пътна лента и не пропуска правомерно движещия се по нея лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер *******, удря го и допуска ПТП с материални щети по двете МПС-та. Така посочените факти били квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от същия.

На място бил съставен и Протокол за ПТП № 2025-1019-52765-1 с материални щети, в който са отразени схема на възникване на ПТП и щетите при двата автомобила.

Сезиран с преписката по така съставения АУАН, на ********г. административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВР-Бургас, Сектор "Пътна полиция" – Бургас издал и атакуваното наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган преценил, че с поведението си Б.

К. К. е осъществил състава на нарушението по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП му наложил 2 административно наказание „Глоба” в размер на 102,06 евро (200 лева).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в значителна степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В разглеждания случай както актът за установяване на административно нарушение, така и атакуваното наказателното постановление, са издадени от компетентни органи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Настоящият съдебен състав, обаче, намира че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, като както АУАН, така и оспореното наказателно постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка, съответно и вина на жалбоподателя за настъпване на процесното ПТП.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, за нарушаване на която е санкциониран жалбоподателят, вменява задължение на водачите на пътни превозни средства при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропуснат пътните превозни 3 средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

За законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответното лице – водач на ППС, следва да е установена по безспорен начин неговата вина по арг. от чл.

53 ЗАНН.

В конкретно разглеждания случай това предпоставя в хода на административнонаказателното производство да бъде установено по безспорен начин, че именно жалбоподателят неправомерно е навлязъл частично в съседна за него дясна пътна лента и не е пропуснал правомерно движещия се по нея с предимство лек автомобил „Хонда“ с регистрационен номер *******, за да се направи категоричен извод, че именно поведението на жалбоподателя е станало причина за настъпилото произшествие.

От събраните по делото доказателства, обаче, такъв категоричен извод не може да се направи.

От събраните по делото доказателства се установява, че АУАН (както и протоколът за ПТП с материални щети) е съставен от лице неочевидец, като вписаният свидетел по акта също не е очевидец на нарушението.

В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че съгласно показанията на свидетеля Д. (актосъставителят), възприетият от полицейските органи механизъм на настъпване на процесното ПТП е основан на база проведения разговор с двамата водачи („При обяснения от водачите, единият какво е направил, другият какво е направи, се установи, че вината е на водача на лекия автомобил „Рено Туинго“, който от лява пътна лента навлиза частично в дясна пътна лента и отнема предимството на движещия се в дясна пътна лента лек автомобил.“), по отношение на който механизъм обаче, между двамата водачи очевидно е налице спор („Имаше спор за вината. Не беше съгласен господинът, на който съставихме акта“).

Отново съгласно показанията на този свидетел, при изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП, полицейските служители не са установили релевантни за съставомерността на процесното нарушение факти, като не е изследван въпросът от къде е навлязъл в кръстовището всеки от двата автомобила и в каква посока е възнамерявал да продължи движението си.

Посочените обстоятелства са от особено значение в случая, доколкото процесното ПТП е настъпило в рамките на кръгово кръстовище, регулирано, видно от приложената по делото схема, издадена от Община Бургас, за движение на пътни превозни средства при подхождане, на изходите и в самото кръгово кръстовище на пл. "Т." (кръстовището между ул. „О.“ и бул. „Т.А.“), с пътни знаци Г12, Б1 и Б3, т.е. навлизащите в кръстовището автомобили са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които вече се движат в кръговото кръстовище, като именно последните са с предимство.

Същевременно, от показанията на свидетеля К.И. К. се установява, че преди настъпване на процесното ПТП, управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Рено Туинго“, движещ се зад управлявания от свидетеля 4 автомобил, е навлязъл в кръговото кръстовище от ул. „С.“ и преди да напусне кръговото в посока бул. „Т.А.“, за което е сигнализирал с мигач, е бил ударен от навлезлия впоследствие в кръговото кръстовище от ул. „О.“ лек автомобил „Хонда“. Съдът не намира основания показанията на свидетеля К.И. К. да не бъдат кредитирани само заради роднинската му връзка с жалбоподателя, още повече, че същите не се опровергават от останалия доказаталствен материал по делото.

Така дадените от свидетеля К.И. К. показания разколебават предявеното на жалбоподателя обвинение и очертават различна от възприетата в АУАН и оспореното НП фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да издаде наказателно постановление, да провери законосъобразността на АУАН и да прецени направените възражения и събраните доказателства, като при необходимост извърши разследване. Атакуваното наказателно постановление е издадено единствено на база констатациите на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които обаче не са очевидци на нарушението, без да са положени усилия техните констатации, оспорени от жалбоподателя, да бъдат проверени чрез обективен източник – липсват данни да са били изискани и съответно съобразени видеозаписите от камерите за видеонаблюдение, каквито са разположени на процесното кръстовище, а към момента на провеждане на съдебното производство същите не се съхраняват (видно от постъпилия по делото отговор от ОП „Транспорт“), поради изтекъл срок за това.