Решение № 2563 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2563 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330114317 по описа за 2021 година

Производството е във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 1376/26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 14317/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор **, находяща се в с. **, общ. **, обл. **, П.К. **, ул. **, и сграда с идентификатор **, находяща се в с. **, общ. **, обл. **, П.К. **, ул.

**, при квоти за Н. Р. М. – 1/12 ид. част, за В. М. М. – 1/12 ид. част, и за П. Р.

М. – 10/12 ид. части.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесните имоти, бяха приети следните претенции:

Претенция на ищцата В. М. М. срещу ответницата П. Р. М. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от последната 1/12 ид. част от собствеността върху процесните имоти.

Претенцията на ответницата П. Р. М. с правно основание чл. 349, ал.2 1

ГПК за възлагане на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.

Претенцията на ответницата П. Р. М. срещу ищците В. М. М. и Н. Р. М. за осъждане на всяка от ищците да й заплати сума от по 1185,50 лева, представляваща разходи за извършени подобрения на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти.

С Протоколно определение от 13.12.2022 г., постановено по делото, производството е прекратено в частта по приетата за съвместно разглеждане претенция на ответницата П. Р. М. срещу ищците В. М. М. и Н. Р. М. за осъждане на всяка от ищците да й заплати сума от по 1185,50 лева, представляваща разходи за извършени подобрения на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти. Определението е влязло в сила на 21.12.2022 г.

С Определение № 669/17.01.2023 г., постановено по делото, производството е прекратено в частта по претенцията на ищцата В. М. М. срещу ответницата П. Р. М. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежаваната от последната 1/12 ид. част от собствеността върху процесните имоти.

Определението е влязло в сила на 31.01.2023 г.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е изготвена СТЕ от в. л. **. Й. Й. /л. 137 – 141/, от която се установява, че допуснатите до съдебна делба сгради са неподеляеми. Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило пазарната оценка на имотите в размер на 28 454 лева. Посочената цена е определена при отчетена стойност на запазено право на ползване в полза на трето лице – П. В. М., върху 3/4 ид. част от допуснатите до съдебна делба недвижими имоти в размер на 6246 лева.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата СТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

Същото не се оспорва и от страните в производството.

По делото е представен договор за дарение на идеална част от недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** 2 г. на Служба по вписванията гр. ** /л. 123/, от който се установява, че Д. Й. К. е прехвърлила на ответницата П. Р. М. 1/6 ид. част от сграда с идентификатор **, находяща се в с. **, общ. **, обл. **, ул. **.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесните недвижими имоти, съдът следва да разгледа възлагателната претенция на ответницата П. Р. М. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.

В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване, 3) съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента на откриване на наследството и 4) съделителят, който е направил претенцията, следва да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че предявената възлагателна претенция се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

3

Право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, в която насока са разясненията, дадени в т.8 от Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.

В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза на делбеното производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно юридическия факт, въз основа на който е възникнал съсобствеността, се установява, че първоначално сградите са построени от П.

М. и Н. М. в имот, лична собственост на П. М., поради което същите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Впоследствие, Н.

М. е починал като е оставил за наследници – П. М. и Р. М. Последният е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** – В. М., и ** – Н. и П. М.

Несъмнено бе установено в производството и че с договор за покупкопродажба на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т.

**, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. **, П. М. е прехвърлила на П.

М. притежаваните от нея ¾ ид. част от процесните недвижими имоти, като е запазила право на ползване върху същите пожизнено и безвъзмездно.

Изложеното обуславя наличие на смесена съсобственост, доколкото 1/12 ид. част е придобита въз основа на наследствено правоприемство от ответницата П. М., а останалите 9/12 ид. части са придобити възмездно – през договор за покупко-продажба. С оглед изложеното и така направената възлагателна претенция се явява неоснователна. В допълнение към изложеното следва да се посочи и че от страна на ответницата не се ангажираха доказателства, че към датата на откриването на наследството на своя наследодател Р. М. - ** г., същата е живяла в процесната жилищна сграда. Предвид посоченото, то не се 4 установяват две от изискуемите предпоставки за уважаване на претенцията за възлагане на същата.

Доколкото претенцията за възлагане на процесния недвижим имот се явяват неоснователна, то съдът намира, че следва делбата да бъде извършена въз основа на един от останалите разписани способи. Предвид броя на съделителите и броя на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти, според съда единственият възможен способ за извършена на съдебна делба е по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на същите на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от петдесет лева.

Воден от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъдат изнесени на публична продан следните недвижими имоти, а именно:

СГРАДА с идентификатор **, находяща се в с. **, общ. **, обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** г. на ** на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед ** г. на Началника на СГКК **, адрес на сградата: с. **, П.К. **, ул. **, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, застроена площ: 59 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, предходен идентификатор **.

СГРАДА с идентификатор **, находяща се в с. **, общ. **, обл. **, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** г. на ** на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е със Заповед ** г. на Началника на СГКК **, адрес на сградата: с. **, П.К. **, ул. **, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **, застроена площ: 36 кв.м., брой етажи: един, 5 предназначение: хангар, депо, гараж, предходен идентификатор **.

При пазарна цена за настоящото производство в размер на 28 454 л е в а (двадесет и осем хиляди четиристотин петдесет и четири лева), определена при отчетено право на ползване в полза на П. В. М., ЕГН:

**********, върху ¾ ид. част от същите , като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесените на публична продан имоти, както следва: за Н. Р. М. – 1/12 част, за В. М. М. – 1/12 част, и за П. Р. М. – 10/12 части.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н. Р. М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 94,85 лева (деветдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК В. М. М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 94,85 лева (деветдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П. Р. М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 948,47 лева (деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща държавна такса в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 6