Определение № 8467 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8467 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503760 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от заявителя В. В. К. срещу разпореждане № 41400 от 31.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 7576/2026г. по описа на СРС, 79-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1490,00 евро срещу Ф.Ю.Н., ЕГН **********, въз основа на запис на заповед от 17.02.2026 г.

В жалбата са развити съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че процесният запис на заповед бил нищожен поради посочване на два падежа. Счита, че падежът бил изрично определен на конкретна дата, поради което нормата на чл. 536, ал. 2 ТЗ била неприложима, защото определяла последиците при липса на падеж. При конкретно посочен ден на плащане по записа на заповед, уговорки като „при предявяване“ или „срещу предявяване“ не съдържали друг падеж и не водели до извод за недействителност. Навежда оплаквания, че съдът бил приложил разширително тълкуване на основанието за нищожност, уредено в чл. 486, ал. 2 ТЗ, както и че се бил произнесъл в противоречие с установената съдебна практика. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Процесният запис на заповед съдържа наименованието „запис на заповед“ в заглавието 1 и текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума пари, както и името на издателя и поемателя /“долуподписаният Ф.Ю.Н. неотменимо и безусловно записвам на заповед да платя на В. В. К. сумата от 1490 евро“/, място на плащането – гр.

София, дата и място на издаването – 17.02.2026г. в гр. София, както и подпис на издателя.

Спорно е единствено наличието на установения в чл. 535, т. 3 ТЗ реквизит – падеж на записа на заповед, респективно наличието на основанието за нищожност на менителничния ефект, уредено в чл. 486, ал. 2 ТЗ. Причина за това е текстът на записа на заповед, в частта, с която е предвидено следното: „сумата е платима на определен ден, а именно: 02.03.2026г. Падежът е определен съгласно чл. 536, ал. 2 ТЗ“.

Както е изяснено в съдебната практика /решение № 96 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д.

№ 1907/2016 г., I т. о., ТК и цитираните в него актове/ недопустимо е да се извеждат по тълкувателен път констатации за наличието на един или друг от задължителните реквизити на записа на заповед. При упражнено право на предявен менителничен иск съдът следва само да констатира наличието на обективирани по несъмнен начин онези части от задължителното съдържание на записа на заповед, които се отнасят към съответните изискуеми от закона реквизити, определящи го в своята съвкупност като валидна ценна книга и основание за плащане. Доколкото извън задължителното съдържание на документа в него могат да бъдат обективирани други изявления на издателя, при неясни такива тълкуването е допустимо с оглед установяване дали действителната воля на издателя е била със спорния текст да въведе условие при поемането на менителничното задължение, противно на изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ и компрометиращо характера на документа като запис на заповед. В случай, че реквизитите на записа на заповед могат да бъдат открити като негово съдържание, обективирани в предписаните от закона форма и начин, а спорният текст не влияе върху безусловния характер на поетото обещание за плащане и не представлява "определен по друг начин" или "последователен" падеж /чл. 486, ал. 2 ТЗ/, съдът следва да счете последния за ненаписан.

Именно такъв е настоящият случай, тъй като падежът на записа на заповед е ясно определен съобразно нормата на чл. 486, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 537 ТЗ – на определен ден, 02.03.2026г. Следващата уговорка, съобразно която „падежът е определен съгласно чл. 536, ал. 2 ТЗ“ представлява правен нон-сенс, доколкото предвижда, че така определеният в записа на заповед падеж е съобразен с норма, която е приложима само когато падежът не е определен. Уговорката не би могла да породи правен ефект при каквито и да било обстоятелства, тъй като при наличие на падеж тя е безсмислена, а при липсата му – тя е ненужна, защото правилото на чл. 536, ал. 2 ТЗ е императивно. Тази уговорка обаче не съдържа определяне на падежа по друг начин спрямо вече посочения, нито въвежда последователни падежи, тъй като нейният текст не предвижда, че сумата от 1490 евро е платима на предявяване на записа на заповед, нито препраща към чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Както е изяснено по-горе, от съдържаща се в записа на заповед незадължителна уговорка с неясно съдържание не може да се извлича по тълкувателен път извод за нищожност на правната сделка, след като изискванията на чл. 535, т. 2 ТЗ и чл. 486, ал. 2 ТЗ не са 2 нарушени. Уговорката следва да се счита за неписана, а без нея записът на заповед е напълно редовен от външна страна и установява подлежащо на изпълнение парично задължение.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде разпоредено издаването на исканата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 41400 от 31.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 7576/2026г. по описа на СРС, 79-ти състав, и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на В. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******** срещу Ф.Ю.Н., с ЕГН: ********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, за сумата от 1490 евро, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 17.02.2026г. в гр. София, платим на 02.03.2026г. в гр. София, ведно със законната лихва считано от 23.03.2026г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените от заявителя разноски.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3