Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 328 от 22.07.2022, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
Административно дело 632/2021
Вид
Решение № 328
Подписан
22.07.2022
В сила
22.05.2023
Състав
КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.122, ал.1, т.2 и т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.124, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.133 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.134, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.155, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.17, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.8, ал.1, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.26, ал.7 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.48, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50, ал.1, т.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.1, ал.1, т.1 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е № 328

22.07.2022 г., гр. Стара

Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №632 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на глава

Деветнадесета от ДОПК.

Образувано е по жалба от Ч.М.Ч. ***, чрез адв. П. П. против Ревизионен акт /РА/ № Р16001620007753-091-001/30.06.2021г., издаден от С.А. Г. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П.К. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 498/17.09.2021г. на Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, в която в тежест на жалбоподателя са допълнително установени задължения за годишен авансова данък по ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 2066,26лв. с прилежащите лихви, задължения за данък върху ГДД по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2014г.

– 2409,16лв. и прилежащи лихви, за 2015г. – 1626,29лв. и прилежащи лихви, за 2016г. – 3962,83лв. и прилежащи лихви и за 2017г. – 3623,57лв. и прилежащи лихви.

Жалбоподателят сочи, че не дължал тези суми. РА бил немотивиран и издаден при неправилно приложение на закона и след допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславяли неговата нищожност, респ. незаконосъобразност. РА се основавал на неясни и противоречиви констатации, довели до неверни изводи за наличие на доход в периода 2014-2018г., който да подлежал на облагане, но не бил обложен.

На първо място се мотивира неправилност на използвания процесуален ред за извършване на ревизията, а именно по реда на чл.122 от ДОПК. Не били приложими хипотезите по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, такива не се доказали от събраните доказателства. Голословно се твърдяло, че били направени разходи, които превишавали приходите и доходите през ревизирания период. Неправилно се твърдяло, че жалбоподателят извършвал стопанска дейност. Той нямал укрити облагаеми доходи, нито укрити приходи, а извършваните разходи винаги били в рамките на придобитите суми. Не подал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014-2016г., защото нямал доходи, които да подлежали на деклариране. Не бил развивал дейност като ЕТ. Неправилно било прието към 01.01.2014г. нулево салдо, не били отметени приходите, които посочил, вменявали му се разходи, каквито не бил правил, пренебрегнати били данните от насрещните проверки, движението по сметките, на паричните потоци, като последното не било анализирано обективно и последователно от проверяващите.

На второ място се сочи, че неправилно ревизиращият екип не включил в приходната част на паричния му поток получени от оспорващия заеми и дарения и остатъците от невърнати суми, които били декларирани с ГДД. На всички лица, които му предоставили заеми и дарения била извършена насрещна проверка и те потвърдили факта на предоставяне на посочените в договорите за заем суми, както и тези лица предоставили доказателства за произхода на средствата, вкл. и за тяхната разполагаемост към датата на предоставянето. Въпреки това ревизиращите приели, че жалбоподателят не разполагал с достатъчно средства от дадените му дарения и заеми. Не бил ясен подходът на ревизиращия екип да приеме едни заеми, а други да отхвърли, без да било ясно защо. Нямал как едва сега, след като вече били минали години да се доказват факти от къде били предоставените от лицата средства, но бил факт, че такива му били предоставени и за това имало налични писмени доказателства.

Неправилно органът приемал, че жалбоподателят развивал дейност като ЕТ. Действително през годините извършвал доста сделки с МПС, но те ни били извършвани с цел печалба. Било видно, че приходите били по-малко то разходите за придобиването им. Правилно при първото ревизионно производство, приключило с РА № 16002419007194-091-001/17.09.2020г. не било прието, че дейността била извършвана като ЕТ и били установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2013-2018г. в размер на 0,00лв.

На следващо място се сочи, че било недопустимо да се вменявали задължения за годишен авансово данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. в размер на 2066,26лв., след като вече било установено, че той бил в размер на 0,00лв. Мотивират се доводи в тази насока, като се обобщащава, че с повторно издадения РА, предмет на тази жалба, в нарушение на чл.133 и чл.134, ал.1 от ДОПК били определени допълнителни задължения за данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2018г.

Жалбоподателят още сочи, че произходът на разходваните от него средства не били от необложена печалба от продажби на МПС, тъй като много от автомобилите през периода 2014-2015г. били продадени на цени под или близка до покупната. В действителност, много преди 2014г. при нужда вземал в заем парични средства от приятели и роднини и така успявал да се издържа. Не бил започнал 2014г. с 0,00лв. и това противоречало на констатациите на проверяващите при предходния РА. 2014г. стартирала с високо начално салдо, а не с 0,00лв., защото тогава жалбоподателят все още разполагал с остатъчни средства от предоставен заем от И.Х.. Изразеното съмнение за укрити приходи от продажби на автомобили се явявало напълно нелогично при съпоставката на покупните и продажните цени на сделките, като повечето МПС в периода 2014-2016г. били продавани на загуба или на цена близка до покупната. Дейността не била с цел печалба, нито търговска и това било видно от съвкупната преценка на отдалечените период между покупката и продажбата, броя на продадените автомобили на годишна база и това, че продажната цена в много случаи съвпадала или била под покупната. Действително през ревизиращия период закупувал стари автомобили с идеята да ги поправял, които семейството му ползвало в последствие. Закупувал стари автомобили, за да ползвал частите им, но нямал за цел развиване на търговска дейност и това било видно от цените, на които били продавани МПС.

В заключение се претендира нищожност на

РА, като издаден от некомпетентен орган. Същият бил издаден от С. Г., началник сектор и възложил ревизията и от П.К., ръководител на ревизията, като извършването на ревизията от г-жа К.и от г-жа С.било възложено със Заповед за възлагане на ревизията /ЗВР/ от 11.12.2020г. Както били посочено обаче, с предходно решение на Директора на ДОДП Пловдив бил отменен предходно издадения РА № Р-16002419007194-091-001/17.09.2020г. и преписката била върната на органа по приходите, издала заповедта за възлагане за издаването на нов РА, което означавала, че новият РА също следвало да бъде издаден от същия ревизиращ екип, тъй като с отмяната се възстановявало висящността на ревизионното производство.

Вместо това бил определен изцяло нов ревизиращ екип, различен от първоначалния, което било допустимо само в определени случаи, посочени закона, като този не бил сред тях. По тези съображения се иска отмяна на РА в обжалваните му части.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник адв. П.К., преупълномощен от адв. П.. Поддържа се жалбата. Претендират се разноски. Допълнително се представя писмено становище, в което се развиват доводи по същество на спора.

Ответникът, редовно призован в с.з., не изпраща представител. В писмена молба по делото оспорва жалбата като неоснователна. Прилага се писмена защита.

Съдът, като съобрази приетия по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Със ЗВР №

Р-16002419007194-020-001/08.11.2019г. било образувано против Ч.Ч. ревизионно производство с обхват на ревизията – ДОО, здравно осигуряване, УПФ, данък върху ТДД по чл.17 от ЗДДФЛ, годишен авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода 01.01.2013г. 31.12.2018г. В това ревизионно производство бил съставен от определения ревизираш екип ревизионен доклад /РД/ №

Р-16002419007194-092-007/07.08.2020г., а въз основа на него и РА № Р-16002419007194-091-001/17.09.2020г., с който били установени задължения за данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2013г.-2018г., ведно с прилежащи лихви, съгласно таблица към РА в размери на 23 549,99лв. главница и 9026,66лв. прилежащи лихви или общо 32 576,65 лв. Против РА била подадена жалба, по която било постановено Решение № 604/04.12.2020г. С него бил отменен изцяло обжалванията РА, като в частта на установените задължения за 2013г. било установено, че същите към датата на започване на ревизионното производство – 10.01.2020г. вече били погасени поради настъпила 5 годишна давност, а по отношение на другите задължения горестоящият ревизионен орган приел извод за допуснато съществено процесуално нарушение свързано с реда, по който било проведено ревизионното производство, като преписката била върната и били дадени задължителни указания то да се проведе по реда на чл.122 от ДОПК за установяване на задължения по ЗДДФЛ за периода 2014-2018г.

В хода на това производство за изисквани и събирани представени от проверяваното лице доказателства, извършвани са насрещни проверка на трети лица и др. процесуални действия, за което бил съставен Протокол № ПФ1600241900168-073-001/23.10.2019г. /л. 155-170/.

Със ЗВР №

Р-16001620007753-020-001/11.12.2020г. /л. 25-26/, издадена от С.А. Г., началник сектор при ТД на НАП Пловдив на осн. чл.112 и чл.113 от ДОПК било възложено извършване на ревизия на Ч.М.Ч., ЕГН ********** на ревизиращ екип в състав П.З.К.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Г.Д. С.– гл. инспектор по приходите с обхват на ревизията годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2014-2018г., данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014-2018г. ДОО за самосигуряващи се, здравно осигуряване и УПФ за периода 2014-2018г. ЗВР, ведно си искане за предоставяне на документи /л.35/, уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и по чл.124, ал.1 от ДОПК /л.48/ били изпратени по електронен път /л.27/, като съгласно приложено удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.28/ същите били получени от адресата си на 04.01.2021г.

С Протокол № 1678760/31.03.2021г. били присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, приключила с Протокол №ПФ1600241900168-073-001/23.10.2019г., ведно с приложенията и РА № Р-16002419007199-091-001/17.09.2020г. /л. 225/.

До ръководителя на ревизията Началник сектор С. Г. било изпратено Уведомление за съставен ревизионен доклад №Р-16001620007753-092-001 от 16.04.2021г. /232-259/. РД бил изпратен за съобщаване по електронен път, като видно от Удостоверение за връчване /л. 261/ бил получен от адресата си на 17.05.2021г. До ТД на НАП Пловдив по пощата Ч.Ч. подал молба рег. № 10559/27.05.2021г. за удължаване срока за подаване на възражение против РД, като с Уведомление от 28.05.2021г. /л.274/ срокът бил продължен до 16.06.2021г. Уведомлението било връчено по електронен път на 31.05.2021г. /л.276/. От дата 16.06.2021г. до ТД на НАП Пловдив на вниманието на ревизиращия екип Ч.Ч. подал възражение против РД.

На 30.06.2021г. от С. Г., възложил ревизията и ръководителя на ревизията П.К. бил издаден РА № Р16001620007753-091-001 против Ч.Ч., с който били установени допълнително задължения за годишен и авансов данък за ЕТ по ЗДДФЛ за 2018г., данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2014-2018г., ДОО, здравно осигурявани и УПФ за периода 2014-2018г., ведно с прилежащи лихви за общата сума от 64471,16лв. РА бил съобщен по електронен път, като видно от удостоверение за извършено електронно връчване /л. 291/ това било извършено на 05.07.2021г.

Против РА била подадена жалба от Ч.Ч. вх. рег. № 14077/16.07.2021г., пощенско клеймо от 15.07.2021г. /л.15-17 и л. 298 и сл./, с която същият го оспорил изцяло като незаконосъобразен и нищожен.

Подадената от Ч. жалба против РА била изпратена на Директора на ДОДП със съпроводително писмо вх. рег. № 20-30-50/23.07.2021г. /л.14/. От Директора на ДОДОП Пловдив при ЦУ на НАП било издадено Решение № 498/17.09.2021г. /л. 8-13/ по жалбата на Ч.Ч., с което потвърдил РА № Р-16002419007753-091-001/30.06.2021г. в частта на определените допълнителни задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. и данък върху ГДО за периода 2014-2018г. в размер на 13 688,11лв. главница и 5653,60лв. прилежащи лихви и отменил РА в частта на допълнително установените задължения по КСО и ЗЗО за периода 2014-2018г.