Решение № 363 от 09.09.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. Русе, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200101 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД, ЕИК 205881523, с адрес гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 156, чрез адв. Б. Б. от АК – Русе със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 182400388/02.01.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава, а наказващият орган не изпълнил задълженията си за обективна и всестранна проверка относно обстоятелствата за описаното нарушение. При съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като материалният закон също не бил съобразен.

Административнонаказващият орган не се бил произнесъл по приложението на чл. 28 ЗАНН, а описаното нарушение съставлявало маловажен случай.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. В хода на съдебното следствие били установени нови обстоятелства, а именно, че Н. Г. е била назначена с трудов договор № 6/26.11.2024 г.

Представителят на административнонаказващия орган юрк. *** излага становище за неоснователност на жалбата. Безспорно било установено, че работници на двете дружества били на една и съща площадка, като извършвали пълнене на масло. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗБУТ отделно от другите договорености между фирмите, двете дружества е следвало да постигнат договореност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за взаимно информиране на рисковете при работа и за координиране на дейностите си за предпазване на работниците от тези рискове.

Административнонаказващият орган наложил наказание, ориентирано към минимума, като представителят счита степента на обществената опасност за висока за този вид нарушения. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.01.2025 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя лично на 06.01.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2400388/02.01.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 04.12.2024 г. жалбоподателят "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД, ЕИК 205881523, в качеството си на работодател, на 26.11.2024 г. допуснал до работа на същата дата работничката Н. Й. Г., ЕГН: **********, която полагала труд в обекта на контрол като „продавач-консултант“, преди да е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в ТД на НАП, като представеното при проверката по документи на 04.12.2024 г. уведомление било регистрирано в НАП в 14,17 ч.

От разпита на свидетелите и приложените по делото писмени 2 доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 26.11.2024 г., рано сутринта към 09,00 ч, Н. Й. Г. сключила трудов договор с дружеството жалбоподател "ЕЛ ЕФ БУС" ЕООД по силата на който първата, в качеството на служител, започва работа на длъжност „продавачконсултант“ при жалбоподателя, а последният, в качеството му на работодател, се задължил да заплаща уговореното трудово възнаграждение.

В договора страните се уговорили служителят да постъпи на работа още на същия ден, което било и сторено и в 09,00 ч Н. Г. вече била на работното си място. Дружеството жалбоподател обаче пропуснало към него момент да изпрати до НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, преди да допусне служителката Г.. Последната се намирала зад щанда в търговския обект на жалбоподателя и обслужвала клиенти, когато около 13,40 ч на място дошли да извършат проверка служителите на ДИТ – Русе св. В. Д. и П. П.. Те установили, че служителката Г. се намирала в търговския обект на дружеството жалбоподател – била зад щанда на магазина и обслужвала клиенти. При проверката на място не били представени трудовият договор на служителката и уведомлението от НАП по чл. 62, ал. 3 КТ. Н. Г. попълнила декларация, в която посочила, че работи при дружество жалбоподател като „продавач-консултант“, започнала е в деня на проверката работа в 09,00 ч, като работното време е от 09,00 ч до 18,00 ч и за работата си получава брутно трудово възнаграждение в размер на 935 лв. След проверката, в 14,04 ч дружеството жалбоподател подало уведомлението за служителката Н. Г. по чл.

62, ал. 3 КТ до НАП и същото било регистрирано на същия ден – 26.11.2024 г. в 14,17 ч.

Впоследствие на 04.12.2024 г. служителите на ДИТ – Русе – св. В. Д. и св. П. П., извършили проверка по документи на дружеството жалбоподател, за което последното представило вече трудовия договор на Н. Г., уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ и длъжностната характеристика. По часа изходящия номер на справката от НАП за уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ, който бил 14,17 ч, служителите на ДИТ – Русе установили, че е нямало как към момента на проверката им на място в търговския обект на дружеството жалбоподател на 26.11.2024 г. Н. Г. да е била получила копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 КТ и работодателят не е следвало да я допуска до работа, каквото те констатирали, че било извършено, тъй като служителката се намирала зад щанда и обслужвала клиенти. За това нарушение бил съставен АУАН № 183 2400388/05.12.2024 г. Във връзка със същия представители на дружеството жалбоподател подали сведения и възражения, в които твърдели, че информацията за сключения трудов договор по чл. 62, ал. 3 КТ до НАП била подадена сутринта, но обичайно уведомлението от НАП за сключените трудовите договори се връщало след 14,00 ч. Освен това се твърдяло, че служителката Н. Г., макар и трудовият договор да е сключен на 26.11.2024 г. към 09,00 ч, не била допускана до работа именно поради необходимостта да получи уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. Въпреки това представителите на дружеството жалбоподател заявили, че на Н. Г. била разяснявана работата с уредите и стоките, но за времето до получаване на уведомлението от НАП същата не била обслужвала клиенти.

Тази фактическа обстановка съдът установи чрез разпитите на свидетелите В. Д., П. П., Е. Е. Ю. и приложените по делото писмени доказателства.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не кредитира показанията на св. Ю.. Същите са до известна степен противоречиви, тъй като този свидетел отначало разказва, че служителката Н. Г. е била зад щанда, където било показвано как да работи с електроуредите и стоките, а в последствие заявява, че не е била вътре в магазина. На следващо място, не звучи достатъчно убедително обстоятелството, че Н. Г. ще постъпи на работа и то в 09,00 ч, за което същата е обявила в попълнената от нея декларация, както и в сключения трудов 4 договор, и до момента на проверката – към 13,40 ч, близо 4-5 часа на същата ще се обяснява как да работи с обикновени електроуреди и хранителни стоки във връзка с длъжност, за която не се иска средно специално или висше образование. На трето място, макар и не от толкова съществено значение, но във връзка с предходните две обстоятелства, съдът не кредитира показанията на св. Ю., тъй като същият е син на управителя на търговското дружество, участва активно в дейността на търговеца, поради което същият е заинтересован да издейства благоприятен резултат по делото за жалбоподателя.

На следващо място твърденията на жалбоподателя, развивани и в предварителната административна фаза на административнонаказателния процес, че НАП обработва уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ едва след 14,00 ч, се оказват неоснователни, доколкото съдът служебно е изискал информация за това кога е било подадено уведомлението и с писмо от НАП същата посочва, че това е станало в 14,04 ч, а не рано сутринта, когато се твърди, че е бил сключен трудовият договор, който въпреки това не е бил и представен по време на самата проверка на място от служителите на ДИТ – Русе в търговския обект на дружеството жалбоподател.

При това положение съдът кредитира изцяло показанията на служителите на ДИТ – Русе – свидетелите В. Д. и П. П., които са установили Н. Г. да работи зад щанда на магазина и да обслужва клиенти. Същата е постъпила на работа още в деня на сключване на трудовия си договор и се е намирала на работното си място. Копие от уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 3 КТ е могло да бъде връчено едва след 14,17 ч – няколко часа след като същата е започнала работа, и то не по вина на НАП, доколкото работодателят е изпратил данните за трудовия договор на в 14,04 ч. Поради тези съображения съдът приема, че служителката Н. Г. действително е била допусната до работа преди да бъде връчено уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ със заверка от НАП. Дори и да се приеме евентуално лансираната от жалбоподателя теза за това, че Н. Г. не е работила, защото било показвано как да си служи с електроуредите и какви са стоките в магазина, то според Решение № 360 от 08.10.2012 г. по гр. д. № 1491/2011 г. на ВКС под постъпване на работа по смисъла, вложен от законодателя, следва да се имат предвид всички проявни форми, свързани с правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение, които могат и да не бъдат ограничени само до фактическото 5 престиране на труд от работника или служителя. Това, по мнение на съда, означава, че може да включва и подготвителни действия за осъществяване на същинския работен процес, изразяващи се в запознаване в това каква точно трудова функция ще изпълнява даден работник или служител.

За да е налице съставът на административното нарушение, визирано в чл. 414, ал. 3 КТ, е необходимо субектът на отговорността да не е изпълнил някое от задълженията си, в този случай това по чл. 63, ал. 2 КТ. Според тази диспозитивна забранителна норма работодателят не следва да допуска до работа работник или служител, без да му е връчил съответните документи, включително и уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от НАП. В настоящия случай от обективна страна се доказа, а не е спорно обстоятелството, че на Н. Г. не е било връчвано заверено от НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. Установява се обаче, че същата е постъпила на работа в 09,00 ч в 26.11.2024 г. и е обслужвала клиенти, когато към 13,40 ч е била извършена проверка от органите на ДИТ – Русе, а след като уведомлението до НАП е подадено едва в 14,04 ч и е регистрирано в 14,17 ч, то служителката е нямало как да е било връчено завереното от НАП уведомление по чл. 62, ал.