Определение № 28242 от 01.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28242 гр. София, 01.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110155948 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск от Д. С. К., ЕГН **********, с адрес [посочен по исковата молба], чрез адвокат Г. Ч. – САК, срещу "...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.....“ №41, представлявано от управителя, чрез процесуален пълномощник адв. .....

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25.00 лв., представляваща част от недължимо платена сума по договор за заем № 883927 от 26.06.2023 г., сключен между страните, като се твърди, че ищецът е получил по договора 500.00 лв., а е изплатил в полза на ответника общо 860.00 лв., с което ответникът се е обогатил с 360.00 лв. над отпуснатата сума. Сумата от 25.00 лв. е предявена като частичен иск, до пълния размер от 360.00 лв.

Ищецът твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради непосочване на ГПР, а евентуално – и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона. Като последица от нищожността, се претендира връщане на платеното без основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът – Д. С. К. – счита, че договорът за заем № 883927 от 26.06.2023 г., сключен между нея и ответника „.....“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона.

Мотивите за твърдяната нищожност са следните:

1. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

Договорът за потребителски кредит не съдържа ясно, точно и разбираемо годишния процент на разходите (ГПР), който по силата на закона е задължителен реквизит.

Според чл. 11, ал. 1 ЗПК, този реквизит трябва да е посочен в договора при 1 условията на пълна прозрачност и с изричен текст.

Липсата или неправомерното посочване на ГПР е съществено нарушение, което води до нищожност на договора ex lege – по силата на чл. 22 ЗПК.

2. Нарушение на други задължителни изисквания на ЗПК (по-конкретно в допълнителен или евентуален аспект):

Не е предоставена адекватна информация преди сключването на договора, което пречи на потребителя да направи информиран избор.

Условията по договора са формулирани така, че не позволяват ясно разбиране на крайните задължения на ищеца.

3. Евентуално – нищожност на договора по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

Ако не бъде прието, че договорът е нищожен поради нарушение на ЗПК, ищецът поддържа, че същият е нищожен като противоречащ на императивни правни норми, поради: противоречие със закона – ЗПК е закон от по-висш ред и договори, които го нарушават, са нищожни. неравноправни клаузи, които поставят потребителя в икономически неизгодно положение.

4. Последица от нищожността:

С оглед на горното, ищецът твърди, че договорът не поражда правно действие, а платените по него суми представляват недължимо платено по смисъла на чл.

55, ал. 1 ЗЗД.

Поради това се претендира връщане на разликата между полученото (500 лв.) и платеното (860 лв.), а искът за 25 лв. е предявен като част от тази сума от 360 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника.

Ответникът, чрез процесуален представител – адв. ..... оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответникът, „.....“ ЕООД, твърди, че договорът за заем не е нищожен, като изложените от него мотиви се базират на следните аргументи:

1. Спазване на изискванията на ЗПК:

Ответникът твърди, че договорът за заем е изцяло съобразен с изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и по-конкретно с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора е посочен годишният процент на разходите (ГПР), както и всички други задължителни реквизити, предвидени в ЗПК.

Ответникът твърди, че условията за предоставяне на кредита са били ясно и разбираемо изложени, и че ищецът е бил достатъчно информиран относно 2 всички основни параметри на договора, включително ГПР и всички разходи по кредита.

2. Прозрачност на условията по договора:

Ответникът твърди, че е изпълнил задължението си да предостави пълна информация на ищеца преди сключване на договора, включително и относно всички разходи, които ще бъдат понесени.

Всички документи и условия по договора са били предоставени в съответствие с изискванията за пълна прозрачност, като ищецът е имал възможност да се запознае с тях и да направи информиран избор за подписване на договора.

3. Законност на клаузите по договора:

Ответникът оспорва твърдението на ищеца за неравноправни клаузи в договора, като посочва, че всички условия в договора са законосъобразни и не нарушават правата на потребителя.

Възражава, че клаузите не поставят ищеца в неизгодно икономическо положение, като самото съществуване на договор с определени условия не е равнозначно на неравноправност на клаузите.

4. Няма основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

Ответникът твърди, че договорът не противоречи на императивни правни норми, а също така не нарушава никакви основни принципи на правото. Няма основания и за обявяване на договора за нищожен поради противоречие със закона.

Оспорва, че договорът би могъл да бъде нищожен по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като няма установени конкретни нарушения на задължителни правни норми, които да обосновават такава правна последица.

5. Правен ефект на договора:

Ответникът настоява, че договорът е пълноценен и валиден и съответно не поражда правни последици, като той обосновава твърдението си, че всички изпълнени задължения от двете страни трябва да се считат за валидни.

Следователно, той не се съгласява с твърдението на ищеца за нищожност на договора и настоява, че няма основания за връщане на получените суми от ищеца, тъй като няма основание за неоснователно обогатяване от страна на заемодателя.

6. По въпроса за размера на вземането:

Ответникът не приема, че има неоснователно обогатяване от страна на ищеца.

Според него, ищецът е погасил задължението си по договора и не дължи допълнителни суми.

Спорът относно частта от претендираната сума (25 лв.) е свързан с погрешно 3 изчисляване на вече изплатени суми по договора, като ответникът настоява, ч е всички плащания по договора са извършени коректно и не дължи връщане на сума.

Ответникът не оспорва, че е получена сума от ищеца, но възразява, че тя е била изплатена по реда на договорените условия и не съществува неоснователно обогатяване от неговата страна.

Страните са направили следните доказателствени искания:

Ищецът: Приложен договор за потребителски кредит, платежни документи за сумата от 860 лв., извлечение от потребителски профил и други писмени доказателства; има искане за СЧЕ и други доказателствени искания за представяне на спрвка, което обаче следва да се остави без уважение , доколкото ще бъде предмет на СЧЕ.

Ответникът: Представя договор, общи условия и платежни извлечения; не прави доказателствени искания. допуска и приема представените писмени доказателства.

Съдът намира за необходимо към настоящия момент назначаване на съдебно-счетоводна.

На основание чл. 140, ал. 4 ГПК, съдът насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на делото в производство по общия ред, като задължава страните да се явят лично или чрез пълномощници, както и:

Да представят всички доказателства, с които разполагат, включително такива, от които са се отказали в досегашния процес;

Да посочат всички доказателствени искания;

Да заявят дали желаят участие в спогодителни преговори;

Да представят списъци на разноските по чл. 80 ГПК.

Претендирани са разноски от ищеца в размер на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при евентуално уважаване на иска. Ответникът също е заявил претенция за разноски в случай на отхвърляне.

Съдът счита, че делото е изяснено относно страните, предмета на спора и доказателствата към настоящия момент, и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

4

На основание чл. 140, ал. 4 ГПК, СЪДЪТ:

ОПРЕДЕЛИ:

1. НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 17.10.2025г. от 10:25, в сградата на СРС, з акоято дата да се призоват страните.