Определение № 5645 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5645 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500596 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба от Д. Г. срещу разпореждане № 161186/17.10.2025 г. (в частната жалба – „определение“), постановено по гр. д. № 45276/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен. В него не са изложени надлежни мотиви и исковата молба е върната на формални основния. Жалбоподателят имал право да получава сметки от „Топлофикация София“ ЕАД за предоставените от последния услуги. Такива не били връчвани. Жалбоподателят имал право и да проведе рекламационно производство пред „Топлофикация София“. Такова не било проведено заради топлоснабдителното дружество. Ето защо ищецът търси по съдебен ред защита на нарушените си права. Отправя искане съдебният състав, разглеждащ настоящата частна жалба, да е избран при спазване на принципа за случайно разпределение на делата. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на производствените действия.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите от частната жалба намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба от 02.09.2025 г. от Д. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД. Исковата молба е подадена чрез адв. В.Я., упълномощен от В.К. – майката и пълномощник на ищеца.

В исковата молба се твърди, че е собственик на топлоснабден имот – апартамент № 46 в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. София, ж.к. ****. Твърди се, че сградата и апартаментът не са посещавани от представител на ответника за отчитане на измервателните уреди. Твърди, че за отоплителния сезон от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. не е получавал месечни сметки от „Топлофикация София“ ЕАД, изравнителна индивидуални сметки на апартамента му или изравнителна обща за сградата. Поради това не е осъществено и рекламационно производство срещу дружеството. Посочва се, че не е ясен размерът на сумите от сметките, но се твърди, че количеството топлинна енергия е неправилно определена от „Топлофикация София“ ЕАД. Намира, че изравнителните сметки са нищожни. Управител на етажната собственост е В.К.. Навеждат се твърдения, че апартаментът и сградата, в която се намира, нямат разрешение за присъединяване към отоплителната мрежа. Без съгласие към обекта е „прикачен“ абонатен № 254062. С исковата молба се оспорва дължимостта на сумите към „Топлофикация София“ ЕАД за 1 процесния период. Оспорва и дължимостта на таксата за дялово разпределение, като отново не се уточнява размера на тази такса. Освен това се иска от съда да задължи „Топлофикация София“ ЕАД да извърши рекламационно производство.

С разпореждане от 03.09.2025 г. СРС дава указанията за уточняване на исковата молба, като посочи дали предявява иска се предявява в лично качество или от управителя на етажната собственост, като в последния случай е указано да се обоснове правен интерес; да посочи дали предявява отрицателен установителен иск, като наведе и съответните твърдения за размера на сумата, която твърди, че не дължи на ответника, за какъв период се отнася, на какво основание се претендира от ответника. Разпореждането съдържа предупреждение към страната, че при неизпълнение на указанията изцяло и в срок исковата молба ще бъде върната.

С молба от 15.10.2025 г. от Д. Б., чрез адв. В.Я., е уточнено, че исковата молба е подадена от Д. Б. в лично качество като собственик на обекта в процесната сграда. Посочва, че е разбрал, че са изготвените изравнителни сметки от ответника, но същите не са му връчвани. В останалата част повтаря твърденията и исканията от исковата молба.

С обжалвания акт СРС намира, че е сезиран с недопустими искове. Искът за задължаване на ответника да извърши рекламационно производство е недопустим, тъй като това производство е уредено като извънсъдебен способ за уреждане на отношенията между страните и искането за принудителното му осъществяване е недопустимо. На следващо място исковете за обявяване на нищожност на изравнителните сметки, дяловото разпределение и месечни сметки, намира също за недопустими – посочените документи не са сделки, поради което не са годен предмет на исковете по чл. 26 ЗЗД. Предвид изложеното връща исковата молба и прекратява производството.

Разпореждането е връчено на ищеца на 29.10.2025 г.

Процесната жалба е подадена по пощата на 05.11.2025 година.

При така установената фактическа обстановка, Съдът, намира следното:

Видно от приложения по делото протокол от 21.01.2026 г. за избор на съдиядокладчик, съдебният състав е избран автоматично при спазване на принципа за случайно разпределение на делата

Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.

По същество Съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Липсата на правен интерес е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Правният интерес е налице когато чрез съдебното решение ищецът ще получи признание или удовлетворение на свое неправомерно отричано прав срещу ответника. Наличието на правен интерес от предявяването на иска е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. Липсата на правен интерес е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството (чл. 130 ГПК). Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото (тяхното възникване, съдържание или съществуване). Исковия процес е средство за възстановяване на баланса в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор – неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на пресъдено нещо. Според вида на нарушението и търсената защита се цели още и придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право (при осъдителни искове) или предизвикване на правна промяна (при конститутивните искове). Следователно интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ ще може да се разреши 2 съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен.

Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес.

В настоящия случай с исковата молба ищецът иска от съда да задължи „Топлофикация София“ ЕАД да извърши рекламационно производство. Чрез рекламационното производство потребителят отправя до търговеца възражение относно предоставяната услуга. Това е извънсъдебен ред за уреждане съществуващ спор между страните относно предоставяната услуга. Въпреки това търговецът няма задължение да уважи възражението на потребителя. Респективно провеждането на това производство не предоставя защита на потребителя във връзка с твърденията му, че не дължи претендираната от ответното дружество сума за предоставените услуги. При това положение и предвид гореизложеното относно правния интерес за ищеца липсва правен интерес от предявения иска за осъждане на ответника да проведе рекламационно производство. Както е посочил и районният съд при спор относно съществуването или несъществуване на право между страните редът за защита е чрез предявяване съответно на осъдителен иска или положителен или отрицателен установителен иск.

На следващо място в исковата молба се съдържат и оспорване на дължимостта на парични задълженията на ищеца към ответника. В случай, че с тази формулировка се иска да се установи, че ищецът не дължи на ответника суми за предоставени услуги, то следва да се посочи, че споровете с предмет парични задължения са оценяеми. Ето защо на основание чл.

127, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът следва да посочи цена на иска. Въпреки указанията на районния съд в този връзка ищецът не е посочил размер на оспорваните вземания. При това положение исковата молба в тази част е нередовна и подлежи на връщане.

Настоящият състав не намира, че с исковата молба е формулирано и искане за обявяване на нищожност на изравнителни сметки, фактури и кредитни и дебитни известия.

Но дори такова да е заявено, то Съдът споделя съображенията на районния съд, че такъв иск е недопустим.

Ето защо изводите на настоящия състав и районния съд съвпадат, поради което обжалваното определение следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д. Г. срещу разпореждане № 161186/17.10.2025 г. (в частната жалба – „определение“), постановено по гр. д. № 45276/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението при излагане на касационно основание съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4