Решение № 233 от 12.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско дело № 20211110125687 по описа за 2021 година

Т. ИЛ. Г. е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. с чл.

124 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: 5000 лв. главница по договор за кредит от 13.07.2007г., сключен между него и [фирма], вземанията по който са били прехвърлени в полза на ответника с договор за цесия, ведно със законната лихва от 15.02.2010г. до окончателното плащане, сумата от 1806.73 лв.- лихва и сумата от 658.39 лв.- разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №7232/2010г. по описа на СРС, 57 състав, като за тях е образувано изпълнително дело №20107810400350 по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.

Ищецът твърди в исковата молба и в подадените уточнителна молба, че срещу него въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д №7232/2010 на СРС 57 състав, е образувано изпълнително дело №20107810400350 по описа на ЧСИ Г. Д.. Поддържа, че от образуването на изпълнителното дело и наложения запор на дружествени дялове, т.е в периода от 25.05.2010г. до 21.05.2019г. по делото не са извършвани действия по изпълнението, поради което е настъпила перемпция, а вземането е погасено по давност. Ищецът заявява, че в рамките на образуваното срещу него изпълнително производство не са извършвани плащания, а със събраните принудително суми, за които е направено отбелязване върху изпълнителния лист били погасени задължения по изпълнителното дело извън посочени в изпълнителното основание. С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен, като в полза на ищцовата страна се присъдят и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като изцяло неоснователен, тъй като не счита, че вземането е погасено по давност. От името на ответното дружество се поддържа, че на 22.02.2010г. е издаден в 1 рамките на образувано заповедно производство по ч.гр.д №7232/2010 г., по описа Софийски районен съд, 57 състав, изпълнителен лист за процесните вземания в полза на [фирма], като Т. ИЛ. Г. е осъден да заплати задължение произтичащо от Договор за издаване и използване на международна кредитна карта. Изтъква се, че в рамките на изпълнителното производство са предприемани множество действия от съдебния изпълнител, които са годни да прекъснат давността, а в периода 2011-2013 г. дори ищецът е извършвал плащания, които са били разпределени, налагани са запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, насрочвани са описи на движими вещи. Подчертава се, че ответното дружество се депозирано молба на 05.07.2012г. да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, след което са били наложени възбрани върху недвижими имоти на ищеца и са налагани запори върху банковите му сметки. Твърди се и, че между страните са водени преговори за доброволно разрешаване на спора, като бъде извършено разсрочване на плащанията на задълженията на ищеца, но до окончателното подписване на такова споразумение не се е стигнало по вина на Т.Г.. С оглед всичко изложено от името на ответника се изразява становище, че не са налице последиците на чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, тъй като са предприемани редовни изпълнителни действия, а срокът нужен за погасяване на вземането по давност не е изтекъл, поради което и вземането описано в изпълнителния лист подлежи на принудително изпълнение. Моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр.д.№ 7232/2010г. по описа на СРС, 57 състав, в полза на [фирма] е издаден на 22.02.2010г. изпълнителен лист по същото дело срещу ищеца Т. ИЛ. Г. за сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за издаване и използване на кредитна карта, ведно със законната лихва от 15.02.2010г. до окончателното плащане, сумата 1806.73 лева лихва за просрочие за периода от 31.12.2008г. до 10.12.2009 г., и сума в размер на 658.39 лв. – разноски за по заповедното производство. Същото се потвърждава и от приетия по делото изпълнителен лист от 22.02.2010г. по гр.д.№ 7232/2010г. по описа на СРС, 57 състав.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че по молба на [фирма] срещу ищеца Г. за процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 22.02.2010г. по гр.д.№ 7232/2010г. по описа на С РС, 57 състав е образувано изпълнително дело № 20107810400350 по описа на ЧСИ Г. Д. . Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело с молбата от 27.04.2010г. за образуване на изпълнителното дело, [фирма] на основание чл. 1 8, ал. 1 от ЗЧСИ е възложило извършването на изпълнителни действия на съдебния изпълнител.

Видно от приложеното изпълнително дело съдебният изпълнител е проучил имуществото на Т.Г. и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, която 2

ЧСИ Д. е приел за редовно връчена.

Изпратено е и уведомление до НАП за образуваното срещу ищеца изпълнително производство, като след получаване на информация по изпълнителното дело като взискател е присъединена и Държавата (видно от л. 23 изп.д.).

От ЧСИ Д. е изпратено на 29.04.2010г. и запорно съобщение до [фирма] за налагане на запор върху банковите сметки на Тошко Горнов, като съобщението е било връчено на 05.05.2010г. В следствие на така наложените запори по изпълнителното делото видно от писмо изпратено от [фирма] до съдебния изпълнител по изпълнителното дело са преведени суми в общ размер на 2409.07 лева (л.16 от изп.д).

Представено и запорно съобщение, с изх.№ 907480/21.05.2010г., адресирано до Агенция по вписвания, с което е наложен запор върху дружествения дял от капитала на [фирма], притежаван от длъжника Т.Г., което съобщение е било получено на 25.05.2010г.

По делото е бил насрочен и опис на движимите вещи на длъжника Г., съгласно изпратено уведомление с изх.№ 08709/17.06.2010г., като описът е бил насрочен за 23.07.2010г., но няма данни да е бил извършен.

В хода на изпълнителното производство са били изпратени и запорни съобщения от 17.06.2010г. до [фирма], [фирма], [фирма],, получени от банките на 22.06.2010г. Във връзка с така наложените запори е бил извършен превод по изп.дело на сумата от 4.40 лева, а в последствие сума в размер на 2 лева.

Изпратени на 23.07.2010г. са и запорни съобщение до [фирма] и [фирма],, получени на 27.07.2010г. В последствие в допълнение е изпратено запорно съобщение от 25.10.2010г. до [фирма],, получено на 25.10.2010г.

До ищеца в качеството му на длъжник е изпратена и призовка за принудителни изпълнение с изх.№ 11813/10.08.2010г., видно от която отново е бил насрочен опис на движими вещи собственост на Г. за 15.09.2010г., връчена на 30.08.2010г.

С оглед събраните суми по изпълнителното дело ЧСИ Д. е изготвил разпределение на сумите, за връчването на което да страните по делото е изпратено съобщение. Видно от разпределението от 05.07.2011г. (л.49 от изп.д.) събраните суми са в общ размер на 2717.06 лева, като в полза на [фирма] са били преведени 758.19 лева, за погасяване на 658.39 лева – разноски по издадения в полза на банката изпълнителен лист. Така посочената сума съгласно приложено платежно нареждане (л.52) е била заплатена на 12.07.2011г. в полза на банката взискател.

След извършване на разпределението отново са насрочени описи на движими вещи на длъжника за 12.08.2011г. и за 0 8.02.2012г., за които липсват доказателства да са осъществени.

От името на ответното дружество в качеството на цесионер е подадена до ЧСИ Д. молба с вх.№ 20733/05.07.2012г., с която е направено искане да дружеството „[фирма] А.“ ЕООД да бъде конституирано като взискател по изп.д.№ 20107810400350, като в молбата не са направени искания за предприемане на конкретни действия за принудително събиране на 3 вземането, нито е осъществено възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ.

След конституирането на ответника като взискател по образуваното срещу Г. изпълнително производство ЧСИ Д. е насрочил отново опис на движими вещи с дата на описаа 13.09.2012г., като липсват доказателства описът да е бил осъществен.

По изпълнително дело е изпратено запорни съобщения до [фирма] за налагане на запор върху трудовото възнгрждение на длъжника, което е получено на 10.0 8.2012г. от работодателя, съгласно приложено съобщение с разписка (л. 78 от изп.д).

Взискателят „[фирма] А.“ ЕООД е депозирал молба с вх.№ 5858/01.04.2013г. до съдебния изпълнител с искане да бъде наложена възбрана върху притежаваните от длъжника идеални части от поземлен имот в [населено място]. Във връзка с така направеното искане е наложена възбрана на 19.06.2013г. върху 1/3 ид.ч от празно място с площ от 630 кв.м в [населено място].

На 15.11.2013г. е наложен запор и върху банковите сметки на Г. в [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] със запорно съобщение изх.№ 19739/14.11.2013г.

По делото ответникът в качеството си на взискател е депозирал молба с вх.№ 1381/24.01.2015г. с искане да бъде наложен запор върху банковите сметки на ищеца Г. след извършване на съответните справки.

От ЧСИ Д. е било изпратено и запорно съобщение до СУСО – НОИ отдел „Пенсии“ за налагане на запор върху пенсията на Т.Г., връчено на 04.05.2015г. с отбелязване, че в системата на НОИ не фигурира пенсия, получавана от ищеца.

В хода на принудителното производство е насрочен опис на недвижим имот за 04.06.2015г. в [населено място] с изпратено уведомление с изх.№ 0 8441/29.04.2015г., но отново не са ангажирани доказателства описът да е осъществени.

От представена молба с вх.№ 239/16.01.2017г. от името на „[фирма] А.“ ЕООД е релевирано искане съдебният изпълнител да насрочи и да извърши опис на движимите вещи, притежавани от Т.Г.. След тази молба взискателят е депозирал още една молба от 20.07.2018г. с искане да бъдат предприети действия по проучване на имуществото на ищеца и налагането на запор върху вземанията на Горано.

Във връзка с така отправеното искане съдебният изпълнител е изпратил на 24.07.2018г. запорни съобщения до някои от търговските банки в страната, които са били получени на 25.07.2018г.

Съгласно приложена по изпълнителното дело молба на 10.08.2018г. взискателят е отправил искане за налагане на запор върху дружествените дялове на ищеца Г. в [фирма], както и да бъде овластено „[фирма] А.“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на дружеството.

Постъпил е и молба от „[фирма] А.“ ЕООД от 11.01.2019г. по изп.д. с искане за налагане на запор върху вземания на Т.Г., насрочване на опис на секвестируемо имущество и налагане на възбрана върху притежавани от ищеца недвижими имоти.

4

С оглед така направеното искане от взискателя ЧСИ Д. е наложил възбрана върху ½ ид.ч от недвижим имот, притежаван от длъжника Г. в СИО, а именно ателие № 21, находящо се в [населено място], [ж.к.] с писмо от 28.03.2019г. и възбрана върху ½ ид.ч от апартамент № 53 в [населено място], [ж.к.] с писмо от 10.05.2019г.

По делото е представено и удостоверение изх.№ 07707/04.06.2019г. (л.20 8 от изп.д), съгласно което към 03.06.2019г. актуалният размер на дълга е 5000 лева – главница, 1397.31 лева – договорна лихва, 4643.79 лева – законна лихва и 122.50 разноски.

Депозирана е молба от 09.07.2020г. от името на взискателя „[фирма] А.“ ЕООД с искане да бъде установено наличното имущество на наследодател на ищеца Г., като бъде наложена възбрана върху придобитите по наследство от ищеца недвижими имоти. От ответното дружество е подадена и молба от 21.12.2020г. до съдебния изпълнител с искане да бъде извършена справка за откритите на името на ищеца банкови сметки, като бъзе наложен запор върху тях, както и върху дружествените дялове на ищеца в [фирма].