Решение № 4870 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4870 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330117258 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Н. З. и М. З. срещу М. З., В. З. и Н. З. за установяване правото на собственост на ищците върху СОС с идентификатор *** и 1/2 ид.ч. от СОС с идентификатор *** на основание давностно владение.

Ищците твърдят, че са имали уговорка с М. З. и Н. З. за закупуването на процесните имоти, по която платили уговорената продажна цена. От момента на плащане на продажната цена през *** г. им било предадено владението. Твърдят, че владеят имотите до момента и са ги придобили на основание давностно владение.

Искат установяване на правата си.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорват исковете. Твърдият, че са се грижили за имотите, като са извършвали ремонти в тях. Оспорват твърденията за постигнато съгласие за продажбата им, както и изтичането на придобивана давност в полза на ищците.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Процесните имоти попадат в триетажна сграда. Няма категорични данни кога е било извършено строителството, но с оглед записванията в приложените нотариални актове собствеността върху нея първоначално е притежавана от Н. И. З. и М. Х. З.. С НА от *** г. двамата продават срещу задължение за издръжка и гледане на М. З. и Н.

1

Х. З. първия жилищен етаж от сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от сутерена и 1/4 ид.ч. от дворното място, като си запазват правото на ползване върху сутеренния етаж.

С НА от *** г. Н. И. З. и М. Х. З. продават на сина си И. Н. З. 1/4 ид.ч. от дворното място, ведно с втори жилищен етаж, ведно с 1/2 ид.ч. от сутерена на сградата. Между страните не е спорно, че купувачът е имал сключен граждански брак от *** г., с оглед на което правото на собственост е възникнало в режим на СИО с ответницата М. З..

След тези нотариални актове няма документи, които да са съставени между страните във връзка с имотите, извън данните за това, че в данъчната служба като титуляр на партида е посочена ответницата М. З..

Доколкото насрещните страни в процеса си оспорват придобиването на имота, по делото бяха разпитани общо четирима свидетели за упражняваната фактическа власт. Свидетелите доведени от ищците са съседи на имота като установяват, че грижите за земята и сградата се извършват от тях, преимуществено от М. З., поради отсъствието на Н. З.. И двамата заявяват, че са виждали ответниците и техния наследодател да посещават имота, но като „на гости“. Единствено св. К. дава показания за продажба на имота, като етаж от къща, извършена от И. З.- наследодател на ответниците. Продажбата била извършена само на ищеца по делото, като се радвал, че дава имота на роднини. Тези събития се случили през *** г., преди синът муответникът Н. З., да замине за ***. В подобна насока има показания и на свидетеля С.

А., който обаче заявява единствено, че наследодателят на ответниците е казвал, че е продал етажа и има пари да изпрати сина си в ***.

Показанията относно извършването на покупко-продажба не могат да бъдат възприети, защото установяването на сделката с тях е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК. Така до реално прехвърляне на вещни права никога не се е стигнало, след като не е била спазена предвидената в закона форма.

Изложените от свидетелите факти за реализиралите се през ***г. събития обаче не могат изцяло да бъдат игнорирани, доколкото те могат да имат отношение към владението върху имота и лицето, от което е било осъществявано то. Само по себе си владението също може да бъде предмет на прехвърляне. То не е вещно право, а едно фактическо състояние /власт върху вещ/ и като такова за прехвърлянето му не е необходима някаква специална форма, а се реализира с постигането на съгласието между лицата. В този аспект следва да бъдат разгледани показанията на свидетелите, за да се установи дали е налице такова предаване между страните, съответно праводателя им. В практиката на ВКС (Решение по гр. д. № 4591/2015 г. І г. о ) се приема, че ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот на друго лице, последното установява самостоятелна фактическа власт върху имота с 2 намерението да придобие собствеността от този момент.

В настоящия случай, изложените от свидетелите обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват при условията на пълно и главно доказване извършено от наследодателя на отвениците предаване на владение през *** г. На първо място следва да се посочи, че показанията на двамата свидетели не са конкретни, като никой от тях не дава сведения за това какви уговорки са били постигнати и за кой от двата имота предмет на делото. Има данни в показанията на свидетелката Караманова, че наследодателят на ответниците е продал имота като собственик на етаж от къща, но от тези данни отново не може да бъде направено еднозначно заключение дали става въпрос само за жилището на втория етаж, за обекта разположен на приземния етаж или и за двете. Освен това в показанията на свидетелите няма данни за точните действия, които са били извършени през този релевантен за изхода на спора момент. Нито един от свидетелите не е бил очевидец и не е възприел някаква реална промяна в поведението на И. З., съответно на неговите наследници и на ищците преди и след *** г. От съвкупния анализ на всички гласни доказателствени средства става ясно, че и през двата условно обособени периода, вторият етаж от сградата никога не е бил постоянно обитаван и ако е имало някакво ползване то е било с инцидентен характер.

Тъй като няма яснота относно реализиралите се през *** г. събития- липсват документи, данни за предаване на ключове, ограничен достъп или друго, единствено въз основа на свидетелски показания за споделена от И. З. устна продажба не може да приеме, че ищците са установили владение върху имота. За да се обоснове придобиването имота на основание давностно владение е необходимо да се изследва тяхното поведение след*** г. и дали то може да се квалифицира като владение.

При отговора на релевантните за делото въпроси следва да се вземат предвид характеристиките на владението. Така с Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д.

№ 603/2012 г., I г. о. е разяснено, че без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно- да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.

Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение 3 към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот- да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

В тази насока, показанията и на двамата свидетели на ищците са прекалено общи. Изложените от С. А. обстоятелства са насочени преимуществено към това, че ответниците и техния наследодател не са владели имота и не съдържат почти никакви данни за владение на ищците. Ищецът от години се е установил извън страната и няма събрани конкретни доказателства за това с каква периодичност се прибира, за какво време, къде отсяда и с какво поведението му се отразява върху имота. В същото време показанията относно активното поведение на ищците, че изчерпват с това, че М. З. е единственият човек, който е виждал да стопанисва имота и да прави ремонти. Данни за това в какво се изразява това стопанисване, съответно какви ремонти са извършвани, на кои етажи и кога липсват. Същите изводи могат да бъдат отнесени и към показанията на свидетелката Р. К.. Тя заявява единствено, че собствеността е на ищците, като само те поддържат къщата и се грижат за нея. Отново липсват конкретни данни за това в какво се изразява тази грижа, съответно какви ремонти са били извършвани и в кои обекти. В действителност свидетелката посочва, че е виждала ищецът да ползва втория етаж, но това не е достатъчно, за да се приеме упражняване на владение, като се съобрази, че няма ясни данни за периодичност на ползването, че ищецът не живее постоянно в ***, че има друго жилище и че свидетелката преди това заявява, че и двамата ищци живеят на сутеренния етаж. При тези данни посоченото ползване на етажа има епизодичен характер и не обосновава осъществяването на владение.

Тук следва да се посочи, че извършването на ремонти от ищцата М. З. се установява и от показанията на св. В. Л., *** на ответницата В. З.. В изложените от него обстоятелства отново липсват конкретни данни за това какви ремонти са извършвани от нея (извън покрив), по какви части на къщата и в какъв период. Поради това от показанията му също не може да се изведат конкретни данни за осъществявано от ищците владение. Извършването на ремонти по самата сградата, доколкото не се установяват такива на втория жилищен етаж, не води до извод за владение, защото е свързано с осъществяваното от ищцата и семейството й ползване на приземния и първия етаж от сградата. От показанията на В. Л., взети предвид с тези на С. А., се установява, че етажът се ползва от М. З. за складиране на стари вещи. Тъй като няма конкретни данни за това в какъв обем и от колкото време, това поведение следва да се квалифицира като търпими и съизволителни действия, предвид близката родствена връзка, данните за добри взаимоотношение до възникването на спора и това, че имотът 4 не е ползван от ответниците. Практиката на ВКС – Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.

За да се приеме, че ищците са упражнявали владение върху имотите осъществяваните от тях действия трябва да са такива, представляващи по съдържание действия на собственик. Те ще са такива, когато, преценени в съвкупност и по съдържание се покриват с действията на изключителен собственик. Такива са декларирането на целия имот и заплащане на данъци за него, разпореждане с целия имот, самостоятелно ползване на целия имот, извършването на съществени ремонти в него и пълно дезинтересиране на другия съсобственик.

В настоящия случай такова поведение на ищците не се установява при условията на пълно и главно доказване. Няма данни за декларирането на имота на името на ищците, или поне за плащането на данъците за него от тях. В същото време в приложените удостоверения са посочени имената на ответницата М. З.. И двамата свидетели на ищците в показанията си акцентират към липсата на активно поведение на ответниците, но не излагат никакви ясни данни за това в какво се е изразявало поведението на ищците. Не се установява извършването на необходими ремонти или подобрения на втория жилищен етаж от ищците, както и дори самото ограничаване на достъпа до него на ответниците преди смъртта на И. Н. З.. Не може да се приеме и наличието на пълно дезинтересиране на ответниците и техния наследодател предвид това, че се доказва извършването на периодични посещения на имота. Използваният и от двамата свидетели на ищците израз „на гости“, представлява извод и не може да бъде възприет, защото свидетелите дават показания единствено за релевантните по делото факти. Освен това, неупражняването на права от страна на собственика не би могло да има за последица изгубване на тези права, тъй като вещното право не се погасява с факта на неупражняването му. Притежателят на съответното вещно право би могъл да го изгуби само ако друго лице придобие същото право по силата на предвиден в закона правен способ, каквато хипотеза обаче в случая не е налице.