Решение № 20289 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20289 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20231110136297 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. С. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на 02.01.2013г. било образувано ДП ЗМ № 1/2013г. по описа СДВР, пр. пр. № 3449/2013г. по описа на СРП, като на 15.04.2013г. бил задържан за срок от 24 часа за установяване съпричастност към извършено престъпление по чл.

195, ал. 1 НК. В срока на задържането му били извършени претърсване и изземване на поС.ния му адрес, както и в жилището, което обитава. С постановление от 16.05.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2013г. за извършване на престъпление по чл.

195, ал. 2 вр. ал 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на същата дата с прокурорско постановление бил задържане за срок до 72 часа. С определение по НЧД № 8896/2013г. по описа на СРС, НО, потвърдено с Определение от 28.05.2013г. на СГС, била взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 23.08.2013г. на СРС мярката била изменена на „домашен арест“. С определение от 24.01.2014г. мярката му била изменена на „парична гаранция“ от 600лв. На 12.12.2014г. спрямо него бил внесен обвинителен акт за описаното деяние, по който било образувано НОХД № 23481/2014г. по описа на СРС, НО, 102 състав, по което били проведени повече от 20 открити съдебни заседания. На 28.01.2020г. била постановена присъда, с която ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като с Решение от 16.09.2021г., постановено по ВНОХД № 3995/2020г. по описа на СГС, НО, присъдата била потвърдена.

Ищецът поддържа, че от привличането му като обвиняем до оправдаването му с окончателен акт изминал период от повече от 8 години, през който търпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитет пред роднини и приятели, чувство на срам, унижение и притеснение, чувство на страх, несправедливост и несигурност. Повдигнатото обвинение се отразило изключително неблагоприятно на емоционалната сфера на ищеца, както и на личния му живот, изпитвал страх, че при осъдителна присъда няма да има кой да се грижи за детето му.

1

Изолирал се и се депресирал, станал затворен и потиснат. Повдигнатото обвинение допринесло и за влошаване здравословното му съС.ие, доколкото провежданото от него метадоново лечение било прекъснато поради задържането му и отказите да излиза за лечение при домашния арест. Всичко това довело до липса на сън и апетит, силно притеснение и страх. Счита, че има право да получи обезщетение за всички тези неимуществени увреждания, което оценява на 25 000лв.

Ищецът твърди, че претърпял и имуществени вреди в резултат на обвинението, изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари за процесуално представителство по воденото производство в общ размер от 3900лв.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от обвинението, по което е оправдан, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 4312,50лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 25 000лв. за периода 16.09.2021г.-29.05.2023г., както и сумата от 3900лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е претърпял описаните вредни последици, които да се намират в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Счита, че евентуално търпените вреди не са само в резултат от актове и действия на ПРБ, като за продължителността на съдебната фаза на процеса не може да носи отговорност. Твърди, че претендираният размер на неимуществените вреди е прекомерно завишен. Отрича ищецът да е претърпял имуществени увреждания на сочената стойност. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Спрямо лихвата за забава, твърди, че началната й дата не е сочената от ищеца.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че досъдебно производство /ДП/ № 1/2013г. по описан а СДВР, пр. пр. № 3449/2013г. по описа на СРП, е водено първоначално за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК. На 09.04.2023г. са внесени искания от СРП до СРС за разрешаване извършване на претърсване и изземване на адреси на ищеца, като с определение от 09.04.2013г., постановено по ЧНД № 6294/2013г. е разрешено извършването на претърсване и изземване на четири адреса, обитавани от ищеца, както и на заложна къща, чийто управител е бил същият. Със заповед от 15.04.2013г. в 11:00ч., издадена от инспектор в СДВР, ищецът е задържан по реда на МВР за срок от 24:00ч. На 15.04.2013г. са извършени и самите претърсвания, като ищецът е присъствал на претърсването в заложната къща /л. 25 от ДП, том 2/ и на жилището, находящо се в /населено място/. На 15.04.2013г. е извършено и претърсване на л. а. „Пежо 307“, ползван от ищеца, като с определение от 16.04.2013г., постановено по НЧД № 6717/2013г. по описа на СРС, това процесуално-следствено действие е одобрено. На 15.04.2013г. е извършен и личен обиск на ищеца, за което е съставен протокол – л. 44, том 2 от ДП, като същият е одобрен от съда. С постановление от 16.05.2013г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 и т.

4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и на същата дата е разпитан. С 2 прокурорско постановление от 16.05.2013г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок до 72 часа. С определение от 19.05.2013г. СРС е определил по-лека мярка за неотклонение – „парична гаранция“, но с определение от 28.05.2013г. СГС е отменил определението на СРС и е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 23.04.2013г. ищецът е участвал в разпознаване с още 3 лица, за което е съставен протокол /л. 134-137 от ДП/. С постановление от 27.01.2014г. отново е привлечен като обвиняем и е разпитан на 30.01.2014г. като такъв. С постановление от 12.03.2014г. отново е привлечен като обвиняем и е разпитан на 21.03.2014г. в това качество. С протокол от 21.03.2014г. на ищеца са предявени материалите по разследването. С протокол от 24.10.2014г. отново са му предявени материалите по разследването. С определение от 23.08.2013г., постановено по НЧД 14852/2013г. по описа на СРС, мярката за неотклонение на ищеца е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като с определение от 30.08.2013г. тази мярка е потвърдена от СГС, поради което следва да се счита, че от този момент – 30.08.2013г. същият вече е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“. С определение от 24.01.2014г., постановено по НЧД № 1102/2014г. по описа на СРС, мярката му за неотклонение е изменена на „парична гаранция от 600лв.“, като определението е влязло в сила на 04.02.2014г., когато е потвърдено с определение на СГС. С постановление от 05.09.2013г. му е отказано разрешение да напусне адреса, за да посети метадонова поддържаща програма на 11.09.2013г. за времето от 09:00ч. до 12:00ч. за записване в програмата, както и веднъж седмично (всеки понеделник), считано от 16.09.2013г. за времето от 11 до 12ч. да посещава мястото, за да получава необходимите дози метадон. С постановление от 24.09.2013г. на ищеца е отказано разрешение да напусне адреса, на който се изпълнява мярката домашен арест, за извършване на изследване и лечение във ВМА с планиран прием 25.09.2013г. С постановление от 07.10.2013г. му е отказано разрешение да напусне адреса за извършване на стоматологичен преглед на 10.10.2013г. С постановление от 02.12.2013г. му е разрешено да напусне адреса на 12.12., 17.12. и 19.12.2013г. за по няколко часа за стоматологично лечение, като му е отказано за датите 03.12. и 05.12.2013г. С постановление от 16.01.2014г. му е разрешено на 28.01., 29.01., 04.02. и 06.02.2014г. да напусне адреса за стоматологично лечение. На 18.12.2014г. в СРС е внесен обвинителен акт спрямо ищеца, с който му е повдигнато обвинение за това, че на 29.12.2012г. в гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 3, ап. 3, офис на адвокатска кантора, извършил в съучастие с неустановено по делото лице чрез повреждане на преграи, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи, а именно: 267 300 евро, 37 856,79лв., 4000 щатски долара, 1 бр. мобилен телефон „Айфон 5“ на стойност 1249лв. и 1бр. модем за безжичен интернет на стойност 15лв., всичко на обща стойност 567 848,55лв., представляващо престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. По обвинителния акт е образувано НОХД № 23481/2014г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, по което са проведени 22 открити съдебни заседания, като ищецът не е присъствал само на първото от тях, проведено на 19.05.2015г., и то по причина, че на 17.05.2015г. е постъпил за лечение в болница.

Същият е бил в 5-дневен болничен режим и 10-дневен домашен, видно от издадения болничен лист /л. 57 от НОХД на СРС/. С присъда от 28.01.2020г. ищецът е признат за невиновен и оправдан в деянието, за което му е повдигнато обвинение. Опрадвателната присъда е протестирана от прокуратурата, като с Решение № 260501/16.09.2021г., постановено по ВНОХД № 3995/2020г. по описа на СГС, след проведено само едно открито съдебно заседание на 28.04.2021г., е потвърдена първоинстанционната присъда и от този момент същата е влязла в сила.

При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна 3 страна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна, гаранционна, обезщетителна.

Съдът намира, че в настоящото производство се установяват предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България – на ищеца е повдигнато обвинение с внесен обвинителен акт за извършване на престъпление, след което е оправдан (признат е за невиновен) с влязла в сила присъда. Обстоятелството, че спрямо лице е водено наказателно производство и е привлечен към наказателна отговорност, води до извод, че същото търпи неблагоприятни въздействия върху личността си, които подлежат на обезщетяване. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите спрямо него действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.