Определение № 1164 от 11.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1164 гр. София, 11.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. Т. М. като разгледа докладваното от А. Т. М. Административно наказателно дело № 20211110210182 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 105 състав, в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. М. като разгледа ВНАХД № 10182 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК .

Производството е образувано по реда на чл. 59-63 от ЗАНН въз основа на жалба на Й. Л. Д., ЕГН:**********, чрез упълномощения процесуален представител – адв. А. И. срещу ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4598115 на СДВР, с който на основание чл. чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

По делото в проведено съдебно заседание на 08.12.2021г. съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход на съдебните прения. В открито съдебно заседание не са присъствали представители на страните, като по делото е постъпила молба от адв. И., с която не се прави възражение за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, поддържа се жалбата и се моли съда да отмени атакувания фиш, като се претендират разноски направени за адвокатско възнаграждение, съгласно представения с молбата договор за правна зашита и съдействие /л. 34/. В представения договор за правна зашита и съдействие е посочено, че страните са договорили възнаграждение в размер 1 на 1000,00 /хиляда/ лева, което е изплатено с брой и на ръка на 11.10.2021г.

Съдът с Решение № 75/10.01.2022г. е отменил атакувания електронен фиш, като е пропуснал да се произнесе по направеното в писмена молба искане за присъждане на разноските.

По делото в срока за обжалване на въззивното съдебно решение е постъпила молба за допълване на решението в частта за разноските, като се сочи, също съдът да не взема предвид направени изявления за прекомерност, излагат се доводи в тази насока, а именно, че такива могат да бъдат направени до приключване на съдебните прения в производството по същество.

В дадения от съда срок, ответната страна – СДВР е изразила становище по подадената молба, чрез гл.ююрисконсулт П., която сочи, че искането е недопустимо, тъй като страната не е поискала присъждане на разноски в хода на съдебното следствие и съдебните прения,

Съдът намира, че подадената молба от процесуалния представител на жалбоподателя за допълване на съдебното решение в частта за разноските е частично основателно.

С измененията на ЗАНН, публикувани в ДВ бр. 94/2019г. в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН е предвидена възможността в съдебните производства по ал. 1 страните да претендират присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В конкретния случай предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК /съгласно която - когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ, като редът за произнасяне, доколкото не е уреден в АПК е ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.

В случая по делото преди проведеното съдебно заседание на 08.12.2021г. е постъпила молба вх. № 71383 от 18.10.2021г. за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и неговия процесуален представител, като са изложени доводи за основателност на жалбата, прави се искане за присъждане на разноските по делото, представен е и договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски по чл. 80 от ГПК, в който е отразена сумата от 1000 лева. В този смисъл искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно и следва да бъде уважено частично, доколкото съдът е пропуснал да се произнесе с решението по този въпрос.

Претендираният, обаче от страна на жалбоподателя размер на адвокатско възнаграждение от 1000,00 лева се явява прекомерен, съобразявайки както тежестта на делото, така и материалния интерес.

2

Производството е приключило в едно съдебно заседание, като включително и процесуалният представител на жалбоподателя не се е явил по него, макар и да сочи уважителни причини, като в същото време не са направени искания за отлагане на делото, изрично се сочи, че нямат възражения делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, т.е участието на процесуалния представител на жалбоподателя се изчерпва с подготвяне на въззивната жалба срещу електронния фиш, депозирането й, както и писмено становище за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. От друга страна наложеното административно наказание „глоба“ е в размер на 200 лева, делото не представлява фактическа и правна сложност, поради и което тези обстоятелства мотивират съда да намали размера на присъденото възнаграждение до предвидения в чл. 18, ал. 2, вр. Чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 300,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна, с оглед изхода на делото.

По изложените в молбата за допълване на решението в частта за разноските доводи за липса на правомощие съдът да упражни контрол върху размера на адвокатското възнаграждение, респективно размера на разноските, които следва да бъдат присъдени, съдът намира същите за неоснователни.

В конкретиката на казуса доколкото по съществото си, производството е с наказателноадминистративен характер и пред въззивната съдебна инстанция се развива по реда на НПК, като по отношение на разноските важат и правилата на ГПК и АПК, то съдът намира, че има правомощия да преценява съразмерността на разноските с фактическата и правна сложност на делото, отчитайки и правилата заложени в Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, каквата несъразмерност съдът намира в настоящия случай по мотиви изложени по-горе.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 75 от 10.01.2022г.., постановено по ВНАХД № 10182/2021 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, в частта му за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА Столична Дирекция на вътрешните работи, със седалище в гр. С********“ да заплати на Й. Л. Д., ЕГН:********** сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторените по ВНАХД № 10182/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на разноски до размер от 1000.00 /хиляда/лева.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд София град на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК по реда по който се обжалва решението в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4