Определение № 386 от 15.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Монтана, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500261 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от С. Д. Х., подадена чрез пълномощник адв.

Ж. Димова, АК Велико Търново, против определение № 740 от 02.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1696/2026 г. по описа на РС-Монтана, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на нейния подател.

В частната жалба се изразява несъгласие с обжалваното определение и се счита, че районният съд неправилно е прекратил делото. Сочи се, че дадените от съда указания не касаят редовността на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което липсват пороци, които да препятстват администрирането на молбата. Твърди, че посочването на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение е въпрос по съществото на спора и е свързано с допустимостта на производството.

Посочва, че в исковата молба са изложени твърдения за нищожност на договора за кредит, на които се основава претенцията. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС-Монтана за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Препис от жалбата не е връчван на насрещна страна (чл. 129, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Окръжен съд - Монтана, като взе предвид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Районен съд Монтана е сезиран с искова молба от С. Д. Х., подадена 1 чрез пълномощник адв. Ж. Димова, АК Велико Търново против хх ЕООД за приемане за установено, че не дължи на ответника, следните суми: главница в размер на 1630,39 евро, равностойността на 3188,77 лева, ведно със законна лихва от 17.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и 32,61 евро, равностойността на 63,78 лева държавна такса и 19,95 евро, равностойността на 39,02 лева юрисконсултско възнаграждение, за което вземане в полза на ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 1560/18.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2653/2024 г. на РС Монтана.

С разпореждане № 1954/20.04.2026 г. районният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като дължимата държавна такса за разглеждане на исковата молба е размер от 65,21 евро. Поради това, съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса, като ищецът е предупреден, че при неизпълнение исковата му молба ще бъде върната. Това разпореждане е редовно връчено на ищеца на 28.04.2026 г. на посочения в исковата молба съдебен адресат адв. Димова.

В срока за отстраняване на нередовностите, ищецът е представил платежно нареждане от 29.04.2026 г., видно от което по сметка на РС-Монтана са заплатени 65,21 евро за държавна такса по гр. д. № 1696/2026 г.

С разпореждане № 2325/30.04.2026 г. районният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като е предявен иск по чл. 439 ГПК и същият не може да се основава на факти и обстоятелства относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Поради което е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца, в двуседмичен срок от съобщението да посочи факти и обстоятелства, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Това разпореждане е редовно връчено на ищеца на 12.05.2026 г. на посочения в исковата молба съдебен адресат адв. Димова.

В срока за отстраняване на нередовностите, ищецът не е отстранил същите.

С обжалваното определение № 740/02.06.2026 г., районният съд е приел, че нередовностите не са отстранени в срок, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на нейния подател.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Правото на иск следва да бъде надлежно упражнено от ищеца и затова в закона е поставено изискване за редовност на исковата молба – чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, като съгласно чл. 127, т. 4 ГПК в исковата молба се прави изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.

В конкретния случай, с разпореждане № 2325/30.04.2026 г. районният 2 съд е констатирал, че в исковата молба не са посочени факти и обстоятелства, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което е дал ясни и конкретни указания на ищеца да посочи същите, като в мотивната част на разпореждането подробно е обяснил защо това е необходимо. С разпореждането, връчено на ищеца на 12.05.2026 г., същият е изрично предупреден за последиците при неизпълнение, а именно връщане на исковата молба и прекратяване на делото.

В срока за отстраняване на нередовностите, изтекъл на 26.05.2025 г., ищецът не е изпълнил указанията на съда, въпреки дадените му изрични указания. При това положение, въззивният съд приема, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, с което е осъществил фактическият състав на чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото правилно е прекратено от РС Монтана на това основание.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 740/02.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1696/2026 г. по описа на РС-Монтана, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по делото е прекратено и е върната исковата молба на С.

Д. Х., подадена чрез пълномощник адв. Ж. Димова, АК Велико Търново против хх ЕООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 274, ал.

4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3