Решение № 645 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20232100500417 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение №418 от 28.11.2022 г. по гр.д. №1647/2021 г. по описа на РС – Несебър В.В.Д., гражданин на *******, роден на *****г. в ****, притежаващ паспорт **** *********, изд. на ****** от *******, *****, с адрес в ********, е осъден да заплати на Етажна собственост на к-с „Сан Сити 3“, представляваща сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг, к-с „Сан Сити 3“, представлявана от управителя В.Н.Л., сумата общо в размер на 2261,63 лева /две хиляди двеста шестдесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща дължими вноски към етажната собственост на основание решения на общото събрание на етажната собственост, проведени през 2018г. и 2019г., от които: 1094,95 лева за бюджетната 2018г. 2019г. (от 01.06.2018г. до 31.05.2019г.), определени с решение на общо събрание на етажната собственост от 23.07.2018г. и 1166,68 лева за бюджетната 2019г. - 2020г. (от 01.06.2019г. до 31.05.2020г.), определени с решение на общо събрание на етажната собственост от 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата общо в размер на 215,94 лева /двеста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периодите 01.02.2019г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. 06.12.2021г. върху главницата от 1094,95 лева за бюджетната 2018г. - 2019г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 336,25 лева и за периода 13.03.2020г. 08.04.2020г., както и е осъден да заплати сумата общо в размер на 209,68 лева /двеста и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периодите 02.02.2020г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 06.12.2021г. върху главницата от 1166,68 лева за бюджетната 2018г. - 2019г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 226,75 лева и за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. Ответникът Д. е осъден да 1 заплати в полза на процесната ЕС сумата от общо 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба с вх.№713/23.01.2023 г., подадена от В.В.Д., гражданин на *******, роден на *****г. в ****, притежаващ паспорт **** *********, изд. на ****** от *******, *****, против Решение №418 от 28.11.2022 г. по гр.д. №1647/2021 г. по описа на РС – Несебър.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон в частта му, в която е уважен иска на ищцовата ЕС.

Счита, че по делото били представени достатъчно доказателства относно заплащането от всеки етажен съсобственик вноска за процесния период по бюджет 2018-2019 г. и бюджет 2019-2020 г. От доказателствата било видно, че вноските са еднакви за всички етажни собственици – по 500 евро за жилищен или търговски обект, без значение от процентите в идеални части, като за паркоместата не се събирали допълнителни такси, както за поддръжка и управление, така и за фонд „Ремонт и обновяване“. Самият управител Л. уверявал етажните собственици в представените на съда електронни писма от 14.12.2019 г. и от 03.03.2021 г., разменени между избрания управител и отделни собственици, че таксите не били променяни и са такива, каквито са определени с решенията от 2016 г. В писмата си управителят Л. сочил, че дължимата сума за отделен обект е в размер на приблизително от 500 евро годишна такса. Жалбоподателят счита, че с раздел II, разходи по чл.50, ал4, т.3 от ЗУЕС в общ размер на 79680 лв. се предвиждали разходи, които били такива за поддръжка и управление на ЕС, попадащи изцяло в приложното поле на дефиницията по пар.11, т.1 от ДР на ЗУЕС.

Изложени са подробни доводи за това, че претенцията е за незаплатени разходи за управление и поддържане на ЕС, като в нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС тези суми са разпределени не според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните семейства, включително ако се приеме, че процесното решение неправилно определя разходите по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС по тази разпоредба.

Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел за основателни и е уважил претенциите за сумите от 89, 41 лв. за СОС с идентификатор *** и 89, 41 за СОС с идентификатор ***, разходи по чл.51 от ЗУЕС, които били формирани като 13000 лв. се разделили на 151 собственика. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Видно от представеното копие на задграничния паспорт на жалбподателя, същият не е пребивавал в Република България, съответно в процесния комплекс, през цялата 2017, 2018 и 2019 г., поради което не дължал разходите, формирани по реда и условията на чл.51 от ЗУЕС. Аргументира се и с оглед на останалите представени доказателства по делото, че е налице именно на хипотезата по чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

Отделно от това се твърди, че ответникът и неговите пълномощници не са допуснати до комплекса с оправданието, че не са заплатени такси за поддръжка и управление на общите части, дадено им от управителя на ЕС. За това по делото били налични писмени доказателства. Така наведените възражения останали необсъдени от първоинстанционния съд, като не са изложени мотиви защо счита, че нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е неприложима.

При условията на евентуалност прави възражение, че разходите по чл.51 от ЗУЕС са недължими като неправилно определени, каквото възражение било направено и е останало необсъдено от първоинстанционния съд. В първоинстанционното производство ответникът е оспорил посочена бройка на етажни собственици – 151, която служи като делител за определяне на дължимата такса за управление и поддръжка на общите части за всеки един собственик. Изложени били доводи, че това е броя на собствениците на самостоятелни обекти, посочени по документ за собственост, а не на броя на собственици, ползватели, 2 обитатели и членове на техните семейства, каквото е изискването на закона.

По делото била представена нередовно водена домова книга, като процесуалният представител на ЕС обосновал нередовността с нежеланието на етажните собственици да се запишат в домовата книга. Подобно обяснения било в противоречие както с установеното законово задължение на управителя на ЕС да отговаря за редовността на документацията на ЕС, една от които била домовата книга, така и на решението на Общото събрание от 2018 г., където като т.12 от дневния ред било вменено задължението на управителя на ЕС да създаде, съхрани и води тази книга. В случая ищецът черпил права от собственото си неправомерно поведение. Липсата на доказателства за броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните семейства препятствала възможността да се определи размера на задължението на всеки един от собствениците в ЕС, включително на ответника, а от тук и евентуалния размер, за който искът би бил основателен при наличие на останалите предпоставки за това.

Конкретно по претенцията за бюджет 2019-2020 г. посочва, че видно от протокола за проденото Общо събрание от 23.07.2019 г., представен към исковата молба, в т.4.1 на същия било формирана разходната част на бюджета на ЕС, която подробно се пресъздава във въззивната жалба. Твърди, че в посочените разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС са включени разходи, които били за поддържане и управление на общите части, попадащи изцяло в приложното поле на пар.11, т.1 от ДР на ЗУЕС. В протокола не било проведено гласуване как да бъдат разпределени между отделните етажни собственици така предложените разходни части на бюджета.

Изложени са подробни доводи и съображения в насока, че доколкото в разходите по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС са включени и такива по чл.51 от ЗУЕС, то е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, предвиждаща разходите за поддръжка и управление на общите части на ЕС да се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства. Отделно, липсата на проведено гласуване как да бъдат разпределени разходите между отделните етажни собственици по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, водило до невъзможност да се определи какъв е размерът на определените разходи, който следвал да бъде заплатен от ответника.

По отношение на претецията за дължими суми въз основа на бюджет 2018-2019 г. посочва, че видно от протокола за проденото Общо събрание от 23.07.2018 г., представен към исковата молба, в т.8 на същия било формирана разходната част на бюджета на ЕС, която подробно се пресъздава във въззивната жалба, в т.9 се определял начина за разпределяне на разодите само по чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и тези по чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

Твърди, че в посочените разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС са включени разходи, които били за поддържане и управление на общите части, попадащи изцяло в приложното поле на пар.11, т.1 от ДР на ЗУЕС. В протокола не било проведено гласуване как да бъдат разпределени между отделните етажни собственици така предложените разходни части на бюджета.

Изложени са подробни доводи и съображения в насока, че доколкото в разходите по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС са включени и такива по чл.51 от ЗУЕС, то е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, предвиждаща разходите за поддръжка и управление на общите части на ЕС да се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства. По тези съображения било налице основание за нищожност на решението на Общото събрание на процесната ЕС.

Сочи, че първоинстанционното решение било неправилно и в частта, с която са уважени исковете за такси за поддръжка и управление по чл.51 от ЗУЕС, които в исковата молба се твърди, че са формирани като 9000 лв. са разделени на 149 собственика. В тази връзка се позовава на разпоредбана на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

Твърди, че въззивникът не е пребивавал в комплекса през цялата 2017, 2018 и 2019 г., 3 поради което и не се дължали разходите, формирани по реда и условията на чл.51 от ЗУЕС.

Отделно от това на ответника и неговите пълномощници категорично бил отказан достъп до самостоятелните му обекти от страна на управителя на процесната ЕС с аргумента, че не бил заплатил дължимите такси за управление и поддръжка на общите части. Тези съображения не били обсъдени от първоинстанционния съд и липсвали мотиви защо съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, което довело до постановяване на решението при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон.

Твърди се, че броя на делителя, който служи за определяне на конкретната дължима вноска за такса за поддръжка и управление на ЕС, е неправилна, а посоченото число – 149, е броя на собствениците по документ за собственост, а не броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, както повелява нормата на чл.51 от ЗУЕС. Липсата на доказателства за броя на собствениците по документ за собственост, а не броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, водело до невъзможност да се определи конкретния размер на дължимата вноски за ЕС за управление и поддръжка на общите части.

Оспорва се и дължимостта на акцесорната претенция за лихви с оглед и на заявената неоснователност на главните искови претенции. Навеждат се доводи за антидатиране на протоколите за поставяне на уведомления за дължимост на сумите за такси за поддръжка и управление на ЕС и другите, посочени в иска суми, като тези уведомления били съставени за нуждите на производството. Без да се произнесе по така направеното оспорване, съдът е приел, че поканата е произвела действие и ответникът е изпаднал в забава в посочените в решението размери, като в тази си част решението било също постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Разпечатката съдържа 31 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce233114-9640-4fae-8aaa-051a9b7e311d