Акт № 6750 от 06.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6750 гр. София, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Татяна Димитрова

Членове:Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100509741 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 182602/27.05.2025год., подадена от Л. Г. Д.

,ответник по делото , чрез адв.Е. Г. , назначена за нейн особен представител, против Решение № 6510/11.04.2025год. постановено по гр.дело № 42026/2023год. по описа на СРС, 166 състав , в частта, в която е признато за установено по предявения от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД/, ЕИК *********, срещу Л. Г. Д., иск с правна квалификация чл.422 от ГПК вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че ответницата Л. Г. Д., ЕГН ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /, ЕИК ********* сумата от 234,75 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от 20.08.2019 г. до 19.12.2019 г. по договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен № ****, договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен №****, приложение към договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен №****, приложение към договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен № ****, ведно със законна лихва върху сумата дължима за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50773/2022 г. по описа на СРС, 16-и състав, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 19379/2021г. на СРС, 124 състав.

1

Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. Г. Д. е осъдена да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД разноските в исковото производство и в заповедното производство

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че претенциите на ищеца са основателни без да е доказано изпълнение на задълженията на мобилния оператор за предоставяне на комуникационни услуги на твърдяната стойност от 234,75лв. Посочва, че липсва яснота относно предмета на договора и съществените му условия, използван е значително дребен шрифт, не е представена дължимата преддоговорна информация. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявения установителен иск за дължими месечни абонаментни такси бъдат отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна „“Йеттел България“ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК , не е депозирала отговор на въззивната жалба. В молба- становище, подадена по делото преди проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, въззиваемият се излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Посочва се, че претендираната от него сума се дължи на договорно основание, че процесните договори са подписани от ответницата, която с подписа си е удостоверила , че е запозната със съдържанието му и приложимите към него ОУ. Ответницата се е съгласила с посочените в договорите месечни абонаменти и предоставяните услуги с тях. Дължимите суми за мобилни услуги са установени от приетата от районния съд ССЕ. Обяснява, че абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите , за които е сключен индивидуалния договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случай обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. Твърди, че е установено по делото, че достъп на ответницата е предоставен. На следващо място посочва, че от приетата от съда и неоспорена от страните съдебна графологическа експертиза, се установява, че подписите под всички процесни договори са положени от ответницата. Т.е. установено е по делото, че страните са сключили валиден договор за мобилни услуги, абонатът е приел ОУ на Оператора, с които е обвързан до изтичането на срочния си абонамент или докато продължава да ползва услугите на Оператора при безсрочен абонамент. Не са представени доказателства ответницата да е извършила плащане на задължението си, поради което закоосъобарзно районният съд е уважил предявения иск. Претендира сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и 2 възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на същото приема следното:

Пред СРС са предявени от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД /предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД/, срещу Л. Г. Д. по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл.79 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД– за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 326,53 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по фактури издадени за период от 20.08.2019 г. до 19.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, 59,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, и 526,71 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент поради вина на абоната, ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 07.11.2022 г. по ч. гр. д. № 50773/2022 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът е посочил, че между страните били сключени Договор за мобилни услуги от 26.08.2019 г. за мобилен номер ****, Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ****, Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ****, Договор за лизинг от 05.09.2019 г., както и Договор за мобилни услуги от 05.09.2019 г. за мобилен номер ****, по силата на които ищецът предоставил мобилни услуги в полза на ответницата, както и лизингови устройства на преференциална цена.

Ответницата ползвала предоставяните услуги, но неизпълнила задължението си за плащане на месечните задължения по договора. Ищецът прекратил едностранно договорите по вина на ответницата, която останала задължена с претендираните суми. Ищецът е поискал от районния съд да уважи исковете. Претендирал присъждането на разноски.

Ответницата Л. Г. Д. в подадения отговор на исковата молба е оспорила исковете като неоснователни. Оспорила е наличието на валидни облигационни отношения между страните.

Поддържала е, че договорите са нищожни поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона, тъй като липсва яснота относно предмета на договора и съществените му условия, както и не е спазено изискването на форма, тъй като бил използван дребен шрифт. Оспорила е твърдението на ищеца, че е изпълнил задълженията си да осигури мобилните услуги в населеното място, обитавано от ответницата, нито е 3 предоставил описаните в исковата молба лизингови устройства. Оспорва твърдяното предсрочно прекратяване на договорите, доколкото не е даден подходящ срок за изпълнение на ответника. Поддържа, че клаузите за неустойка в договорите са нищожни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Оспорва ответницата да е ползвала мобилни услуги на посочените в исковата молба и фактури стойност. Навела е твърдение, че счетоводството на ищеца не е редовно водено. Поискала е съда да отхвърли исковете.

Претендирала присъждане на разноски.

С решение № 6510/11.04.2025г. първоинстанционният съд е уважил частично иска за заплащане на дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по сключените между страните четири договора за периода 20.08.2019г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до изплащане на вземането, както и е уважил изцяло иска за незаплатените лизингови вноски по сключен между страните договор за лизинг за устройство от 5.09.2019г. , ведно със законната лихва за периода 22.07.2022г. до изплащане на вземането. Със същото решение съдът е отхвърлил частично иска за дължими и неплатени месечни абонаментни такси за разликата над уважения до претендирания размер, както и иска за неустойка за предсрочно прекратяване на четирите договора. Съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца сторените разноски в исковото и в заповедното производства.

Решението се обжалва само в частта, в която първоинстанционният съд е уважил частично иска за заплащане на дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в размер на 234,75лв. по сключените между страните четири договора за периода 20.08.2019г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до изплащане на вземането. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.

За да постанови решението в обжалваната част, районният съд е приел, че по делото е установено предоставянето на услуги от ищеца на ответницата в размер на месечните абонаментни такси за сумата от 234,75лв. с вкл. ДДС и настъпилия падеж, не е установено плащане на процесните задължения в този размер, поради което претенцията на ищеца е доказана за тази сума.

Видно от събраните пред районния съд доказателства се установява, че на 26.08.2019г. страните са сключили договор за мобилни услуги за мобилен номер ****, със срок на действие 2 години при месечен абонамент в размер на 22,99 лева.

На 5.09.2019г. страните са сключили още три договора за мобилни услуги – за мобилен номер **** при месечен абонаментен план от 31,99лв. и срок на действие 2 г.; за мобилен номер **** с месечен абонаментен план от 11,99лв. и срок на действие 2 г.; и за мобилен номер **** с месечен абонаментен план 15,99лв. и срок на действие 2г.

Назначената и приета от съда съдебно счетоводна експертиза е установила, че за процесния период 20.08.2019г. – 19.12.2019г. дължимите по четирите договора за мобилни услуги месечни абонаментни такси е в размер на общо 195,62 лв. без ДДС.

Автентичността на подписа на ответницата под четирите договора и приложенията към 4 тях, е установена от приетата от съда съдебна графологическа експертиза.

По делото не е установено ответницата да е платила дължимите по четирите договора месечни абонаментни такси за процесния период, поради което на основание чл.79 от ЗЗД, ищецът има право да иска изпълнение на задължението й ведно с обезщетение за забавено плащане. Размерът на задължението - 195,62 лв. без ДДС или 234,75лв. с ДДС, е установен с приетата икономическа експертиза.

Възражението на въззивницата, че ищецът не е предоставил доказателства за изпълнение на задължението си да предостави телекомуникационни услуги на твърдяната стойност, не се споделя от въззивния съд. Страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на останалите мобилни услуги. Няма значение дали ответницата е ползвала ефективно телекомуникационните услуги. Фактът, че след като е сключила първия договор за мобилни услуги от 26.08.2019г. ответницата е инициирала сключването на още три договора за мобилни услуги от 5.09.2019г. сочи индиректно, че тя не е имала възражение по качеството на предоставените услуги и че е получила ефективен достъп до мобилната мрежа.