Решение № 323 от 07.06.2018, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ № 323 гр. Пловдив 07.06.2018 г.

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 19 април 2018 г. в състав

СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 703/2016 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:

Иск е по чл.

135 от ЗЗД.

Ищецът П.С.И.

ЕГН ********** *** моли да се прогласи недействителността спрямо него като кредитор извършената продажба от „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД ЕИК ********* /сега „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД/ ЕИК ********* на „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД ЕИК ********* на недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив, извършена с нот.акт № 079, том І, рег. № 7075, д. 65/2015 на нотариус М. З., рег. № 642 на НК, вписан в СВ Пловдив с Дв. Вх. Рег. № 18629/25.6.15 г., вх.рег.№ 19043/25.6.15, акт № 200, том 51, дело № 9924/2015, партидна книга 68304-68306.

Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските. Подробни съображения са изложени в писмена защита, депозирана от процесуалните му представители адв.

И.Д. и адв. Е.П..

Ответното дружество „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация

ЕИК ********* / предишно наименование „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД/ не е взело становище по делото.

Ответното дружество „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД ЕИК ********* оспорва основателността на иска и моли да се постанови решение за неговото отхвърляне. Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските. Представена е писмена защита от процесуалния му представител адв. Л.В..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Съгласно чл.

135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Т.е. за основателността на предявения по настоящето дело конститутивен иск е необходимо наличието при условията на кумулативност на следните материалноправни предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; 2/извършената сделка да уврежда интересите на кредитора; 3/ знание за увреждането и на двамата ответници, доколкото сделката е възмездна.

Тежестта за доказване на всички тези предпоставки лежи върху ищеца, за което на същия са дадени съответни указания с изготвения от съда доклад.

В случая ищецът е доказал качеството си на кредитор спрямо „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация

ЕИК ********* с предишно наименование „ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД.

Ищецът има вземане срещу дружеството-продавач за сума от 515 480 лв., представляваща паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял при прекратяване участието му в „,СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация, ведно с мораторно обезщетение за забава върху същата сума за периода 18.09.13 -31.03.2014 г. в размер на 23 529.94 лв., както и вземания за съдебни разноски в размер на 2 176.20 лв. по гр.д. № 934/2016 г. на РС Петрич и 36 168.00 лв. по т.д. № 5122/2013 г. на СГС, VІ-15 с.

Горните вземания са установени с влезли в сила съдебни актове:

С решение № 532/24.3.15 г. „,СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация /с предишно наименование „ТРАКИЯ ЕКСПОРТ“ ООД е осъдено да заплати на ищеца 515 480 лв., представляваща паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял при прекратяване участието му в „ТРАКИЯ ЕКСПОРТ“ ООД, както и съдебни разноски в размер на 36 168 лв. Решението е влязло в сила на 16.04.2018 г., като е издаден и изпълнителен лист в полза на ищеца.

За дължимото мораторно обезщетение за забава върху сумата 515 480 лв. за периода 18.09.13 -31.03.2014 г. в размер на 23 529.94 лв., както и за съдебни разноски в размер на 2 176.20 лв. по гр.д. № 934/2016 г. на РС Петрич е издаден изпълнителен лист по цитираното дело на РС Петрич.

Вземането на ищеца е възникнало преди датата на сключване на процесната сделка, както и преди датата на сключения предварителен договор с нотариална заверка на подписите 5958/4.12.09 на нотариус рег. № 425 на НК. Прекратяването на участието на ищеца в „ТРАКИЯ ЕКСПОРТ“ ООД е настъпило на 5.10.09 г. – датата накоято дружеството е получило уведомление от ЧСИ В. И., рег.

779 на КЧСИ, с което е връчено предизвестие за прекратяване участието му вдружеството на осн. чл. 517, ал.3 от ГПК /л. 14 от приложеното т.д. № 701/10 г. на СГС/. Съгласно чл. 125, ал.3 от ТЗ имуществените последици от прекратяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към 30.10.09. При това положение е основателна тезата на ищеца, че вземането е станало изискуемо на 1.11.09, към който момент вече е можело да бъде претендирано от ищеца.

Действително, по отношение размера на вземането е съществувал спор между страните, във връзка с което ищецът е подал искова молба срещу първия ответник в СГС, по която било образувано т.д. № 5122/2013; по последното е постановено решение от 24.3.15 за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 515 480.00 лв.- стойност на дружествен дял при прекратяване участието му в дружеството, като решението е влязло в сила на 16.04.2018. Впоследствие е предявена и искова молба за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху дължимата сума, производството по която също е завършило с осъдително решение, цитирано по-горе. Във връзка с тези обстоятелства от ответника „ТРАКИЯ АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД се поддържа възражение, че ищецът не се легитимира като кредитор с ликвидно вземане към датата на сключване на предварителния и окончателния договор, доколкото вземанията му не са били безспорни по размера си.

Съдът намира последното възражение за ирелевантно в хипотезата на чл. 135 от ТЗ.

Обстоятелството, че съдебните решения за осъждане на „СУНО ТРЕЙД“ ЕООД – в ликвидация /предишно наименование

„ТРАКИЯ-ЕКСПОРТ“ ООД/ са влезли в сила в по-късен момент по никакъв начин не се отразяват на извода, ищецът е кредитор на дружеството, като вземането му е възникнало на датата на прекратяване на членственото му правоотношение. В трайната съдебна практика на ВКС е прието, че за легитимацията на кредитора по чл. 135 от ЗЗД не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Напр. в решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК се приема, че: Кредитор по смисъла на чл.

135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение.

С иска по чл.

135 ЗЗД не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Изводът, че в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД вземането на кредитора не е необходимо да бъде изискуемо и ликвидно е мотивиран и в решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, решение № 35 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г., III г. о., ГК и редица други, които е безпредметно да бъдат изброявани.

Предвид горното съдът приема, че по настоящето дело първата предпоставка от хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, а именно ищецът да има качество на кредитор, е налице.

Съдът приема, че атакуваната сделка е уврежда интересите на кредитора.

Това увреждане произтича от самото прехвърляне на собствеността върху активи на дружеството, тъй като същото води до затрудняване удовлетворяването на ищеца.

Без правно значение е обстоятелството дали имотът е продаден на действителната му пазарна цена, както и дали притежава други имущества, върху които може да се насочи евентуално изпълнение. Този извод произтича от характера на правото по чл. 135 от ЗЗД като вид обезпечение за кредитора. Длъжникът отговаря за задълженията си с цялото си имущество и кредиторът е този, който има правото на избор срещу кое от притежаваните имущества да насочи принудително изпълнение. Противното би означавало да се предостави такава възможност на недобросъвестния длъжник, което е в разрез със смисъла на закона. За наличие на увреждане е достатъчно да се намаляват или затрудняват възможностите на кредитора да се удовлетвори, а такова затруднение винаги е налице при прехвърляне на собственост върху активи, вкл. и в хипотезата, когато е получена уговорената цена – парични средства, с които длъжникът може лесно да се разпореди или да укрие. / В този смисъл е решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, и редица други решения на ВКС/.

Ето защо съдът намира за ирелевантни доводите на ищеца дали продажбата е извършена при явно неизгодни условия, дали има разлика между пазарната цена и продажната стойност, както и дали продажната цена е получена реално.

За пълнота следва да се отбележи, че по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и кореспондиращо с представените по делото доказателства за извършени плащания на цената. Вещото лице е мотивирало извод, че по сделката са платени общо 246 119.60 лв., от които 14 112 лв. – капаро по предварителния договор, служещ като разписка за получаването им, и 232 007.60 лв. по банков път чрез 34 броя платежни нареждания. Не са ангажирани доказателства по делото, които да опровергават тези изводи на вещото лице или да всяват съмнение в тях. Т.е. съдът приема за установено, че плащанията по договора са извършени, макар, както вече се отбеляза, това да е ирелевантно за хипотезата по чл. 135 от ЗЗД.

По отношение на знанието за наличие на увреждане:

Тъй като сделката е възмездна, за основателността на предявения иск следва да е налице знание за увреждането както у длъжника – продавач, така и у третото лице.

Съдът приема, че знанието на длъжника безспорно е налице, тъй като сделката, вкл. и сключването на предварителния договор е извършена след възникване на вземането, което обстоятелство е било известно на дружеството чрез органите му на управление.

Ответникът „ТРАКИЯ

АРТ ТЕЙБЪЛ“ ООД възразява, че сделката е осъществена след сключване на предварителен договор с нотариална заверка на подписите 5958/4.12.09 на нотариус рег. № 425 на НК със срок за сключване на окончателен договор

10.12.09 и продажна цена 223 440 лв. без ДДС; по предварителния договор било платено капаро в размер на 5 % от продажната цена; на продавача е изпратена нотариална покана рег. № 891, том 1, акт 31 на Нотариус рег. № 425 за изпълнение на задълженията по предварителния договор, като в посочените в поканата място и час на среща продавачът не изпратил представител за сключване на окончателен договор , за което бил съставен констативен протокол; на 11.8.11 г. било сключено допълнително споразумение за предоговаряне на срока за сключване на окончателен договор, като на 9.8.2011 била внесена сума от 15600 лв. с ДДС като част от продажната цена, след което били извършени плащания по банков път със съответно издавани фактури, с което била изплатена цената на имота; едва след изплащане на цялата цена имотът бил прехвърлен с нотариален акт.

Във връзка с изложените обстоятелства възразява се, че до датата на сключване на предварителния договор дружеството-купувач не е знаело за някакви претенции на трети лица върху имота, като не са били налице вписвания, указващи съществуването на такива претенции.

Твърденията на ответното дружество по отношение сключването на предварителен договор с нотариална заверка на подписите на дата 4.12.09, се доказва по делото, както са доказани и обстоятелствата във връзка с осъществените плащания /коментирани по-горе/.