Решение № 477 от 15.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2175/2024
- Вид
- Решение № 477
- Подписан
- 15.04.2026
- Състав
- Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 124, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 5 · Търговски закон
- чл.197, ал.3, предл. 2 · Търговски закон
- чл.216 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 477 гр. София, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100902175 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с депозирана искова молба с вх. № 119706/04.11.2024 г. от С.
И. В., срещу „ВИШНА АРТ“ ООД, ЕИК 205142703 като с нея са предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно и обективно съединяване искове при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ТЗ относно прогласяване нищожност на четири от решенията, взети по време на провелото се на 15.12.2021 г. Общо събрание на съдружниците на „ВИШНА АРТ“ ООД.
С определение от 30.04.2025 г. съдът на основание чл. 130 ГПК е постановил връщане на искова молба с вх. № 119706/04.11.2024 г., която е подадена от С. И. В., с ЕГН 40102364475 срещу „ВИШНА АРТ“ ООД, ЕИК 205142703, поради недопустимост на предявените с нея искове и е прекратил производството по т. д. № 2175/2024 г. водено по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 с-в.
При предприетото от ищцата обжалване от Апелативен съд – София, ТК, 15-ти състав в пределите на образуваното ч.т.д. № 473/2025 г. е постановена отмяната на определение №1830/30.04.2025 година по т.д.2175/2024 година по описа на СГС, ТО, VI-2-ри състав, в частта, с която е прекратено производството по иск на С. И. В.-М. за прогласяване на нищожността на взетите решения, обективирани в протокол от ОС на съдружниците на „Вишна арт“ ООД от 15.12.2021 г. - „Потвърждава всички извършени до момента от Р.В.Ч. в качеството й на управител действия и я освобождава от отговорност“ и делото е върнато на СГС за продължаване на производствените действия, съответно е потвърдено определение №1830/30.04.2025 година по т.д.2175/2024 година по описа на СГС, ТО, VI-2-ри състав, с което е прекратено производството по делото, в останалата си част.
Следователно към моментът предмета на делото е сведен до разглеждане на предявен 1 от С. И. В., срещу „ВИШНА АРТ“ ООД, ЕИК 205142703 иск при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ТЗ относно прогласяване нищожност на взетото по време на провелото се на 15.12.2021 г. Общо събрание на съдружниците на „ВИШНА АРТ“ ООД решение имащо съдържание Потвърждава всички извършени до момента от Р.В.Ч. в качеството й на управител действия и я освобождава от отговорност.
Твърденията на ищцата В. са, че тя има качеството на съдружник в ответното дружество - „ВИШНА АРТ“ ООД, съответно втория съдружник е лицето – Р.В.Ч.. Узнала от подадено до АВ на 31.10.2024 г. заявление образец А4, че на 15.12.2021 г. е проведено ОСС на „ВИШНА АРТ“ ООД, на което били взети решения сред които и такова със съдържание „Потвърждава на всички извършени до момента от Р.В.Ч. в качеството й на управител действия и я освобождава от отговорност“. Поддържа се, че за свикването на подобно събрание нямало изпратени покани до всеки съдружник, в частност ищцата не била получила такава. Опонира, че изпратената по телепоща покана до нея не е била получена, а се е върнала като непотърсена. Сочи, че самото действие по изпращане на поканата до нея не било достатъчно основание, че да се формира извод за успешното й известяване за свиканото събрание. Позовава се на това, че оспореното решение е нищожно, защото е взето извън компетентността на ОСС, защото в рамките на последното не била валидно формирана и изразена волята на съдружниците за приемане на такова решение. Сочи се, че на 10.12.2021 г. съдружника - Р.В.Ч. вече била получила чрез съдействието на ЧСИ покана за свикване на ОСС за 30.12.2021 г. с включен дневен ред нейното изключване, поради извършването на редица действия против интересите на дружеството. Изтъква се, че така насроченото ОСС за 30.12.2021 г. се било провело и на него е взето решение за изключване на Р.В.Ч., като съдружник във „ВИШНА АРТ“ ООД. В този контекст ясно било, че целта на съставения на 15.12.2021 г. протокол е съдружника – Ч. да избегне вземане на решение за изключването й от ответното дружество, съответно към 15.12.2021 г. да потвърди действията си като управител и да се освободи от отговорност. Настоява се, че отразените в протокола от 15.12.2021 г. решения, в т.ч. и оспореното, като нищожно са резултат не от манифестирана воля на върховния орган на дружеството, а от волеизявление на физическото лице – Р.Ч., с което се преследва избягване на изключването й като съдружник. На следващо място ищцата сочи, че нищожност на оспореното решение е налице и заради това, че същото липсващо, тъй като на ОСС състояло се на 15.12.2021 г. тя не е присъствала в качеството й на съдружник, а това води до вземане на решенията в пределите на това събрание при липса на необходимата материална компетентност на органа, тъй като за да е налице такава според устава на „ВИШНА АРТ“ ООД е необходимо на заседанието да присъстват поне 2/3 от съдружниците, което в случая означава необходимост от присъствие и на двамата съдружника. Ако се приеме, че същото е приложимо, то всякога на събранието за да може да функционира, като орган трябва да присъстват и двамата съдружника.
С отговора на исковата молба подаден по реда на чл. 367 ГПК ответната страна, чрез процесуалния й представител – адвокат В. е направил възражение за недопустимост на предявените искове. Поддържа се, че те по същността им съставляват искове с предмет по чл. 74 ТЗ тъй като се излагат твърдения за пороци на решенията обосноваващи тяхната отменяемост, но не и нищожност. Акцентира се над това, че срокът за упражняване на тази защита отдавна е изтекъл, а освен това е налице и формирана СПН по валидността на тези решения, тъй като е налице влязло в сила решение с идентичен предмет по търг. дело № 367/2023 г. на Апелативен съд – София. Трябвало да се държи сметка и за обстоятелството, че по отношение освобождаването на ищцата, като управител на ответното дружество правният й интерес от водене на иск за нищожност на това решение отпаднал, считано от момента на вписване на заличаването й като управител в ТР към АВ по партидата на 2
„ВИШНА АРТ“ ООД, като от този именно момент тя има на разположение различна искова защита – тази уредена в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при която може да иска установяване несъществуването на така вписаното обстоятелство. Ако все пак се счете, че претенциите на ищцата са допустими и се пристъпи към разглеждането им по същество, то те се оспорват по основанието им. Посочва се, че нищожният акт всякога е незаконосъобразен, за разлика от обратното. Поддържа се, че всички взети на 15.12.2021 г. решения са в обхвата на компетентността на общото събрание, като няма никакво релевантно значение обстоятелството, дали на съдружника – Ч. е било известно, че има насрочено общо събрание за датата – 30.12.2021 г., която следва тази на проведеното на 15.12.2021 г. такова. Лишено от правен смисъл било твърдението, че оспореното решение вписано в протокола от 15.12.2021 г. било взето от физическото лице – Ч., а не от върховния орган на „ВИШНА АРТ“ ООД какъвто е общото събрание. Отбелязва се, че ОСС насрочено за 15.12.2021 г. има персонален състав от двама съдружника, като единия макар и да е бил поканен не се е явил и не е взел участие в него, което не прави решенията взети на това събрание, такива на орган без компетенция. Относно установения в устава кворум предвиждащ необходимост за присъствие на 2/3 от съдружниците се заявява, че това правило е изначално неприложимо, защото от учредяването му и до момента на провеждане на събранието от 15.12.2021 г.
„ВИШНА АРТ“ ООД има само двама съдружника.
В срока по чл. 372 ГПК ищцата – В. се е възползвала от процесуалното си право да подаде допълнителна искова молба, като с нея заявява позиция по развитите в отговора на ответното дружество възражения, в т.ч. тези за недопустимост на предявените искове. По същество на предявения иск ищцата продължава да поддържа, че оспореното решение страда от порок, който го прави нищожно. Счита, че за упражняването на иск за установяване нищожност на решение на колективен орган на търговско дружество няма разписан законов срок, тоест тази защита е темпорално неограничена. Относно вида на пороците, който рефлектират върху валидността на оспореното решение се посочва, че те са ясно очертани в ИМ и са толкова съществени, че реализацията им прави решението нищожно.
На 11.03.2025 г. ответника - „ВИШНА АРТ“ ООД депозира допълнителен отговор, като в съдържанието му извън доводите за недопустимост на предявените искове, продължава да се прави обсъждане и на твърденията на ищеца свързани с поддържаната от него нищожност на оспореното решение от 15.12.2021 г., като се отрича да са осъществени пороци, които да рефлектират върху валидността на решението до степен да го правят нищожно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
След служебно извършена проверка от съда в общодостъпния ТРРЮЛНЦ по отношение на вписаното ответно търговско дружество – „ВИШНА АРТ“ ООД, се констатира, че капиталът му с номинална стойност от 523 280,14 евро е изцяло внесен и към момента на провеждане на събранието, на което е било взето оспореното решение – 15.12.2021 г. е бил разпределен при следните дялове : за съдружника – С. И.
В.-М. дяловото участие възлиза на 387 085.00 лв., съответно за другия съдружник – Р.В.Ч., то възлиза на 636 362,00 лв. Пак от вписаните обстоятелства по електронната партида на ответно търговско дружество – „ВИШНА АРТ“ ООД се установява, че представителството на дружеството се осъществява от вписания за управител – Р.Ч.
Ангажиран е протокол от общо събрание на дружеството с ограничена отговорност – „ВИШНА АРТ“ ООД, в чието съдържание е отразено, че същото се е провело на 15.12.2021 г. в гр. София, ул. „********, над партер, като на него присъства съдружника - Р.В.Ч., а другия съдружник - С. И. В.-М., въпреки, че на 15.11.2021 г. е 3 била уведомена чрез връчване на покана за насроченото общо събрание не е присъствала и участвала. След като е констатирано, че е налице необходимото мнозинство за вземане на решения по определения дневен ред се е пристъпило към последователно разглеждане и гласуване на решения по точките от дневния ред. Сред отразените, като взети според този протокол решения от ОСС на ответното дружество е и такова имащо за съдържание : „Потвърждава всички извършени до момента от Р.В.Ч. в качеството й на управител действия и я освобождава от отговорност“.
При така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Предявен за разглеждане е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на нищожност на взетото на 15.12.2021 г. от ОСС на търговско дружество – „ВИШНА АРТ“ ООД решение имащо за съдържание : „Потвърждава всички извършени до момента от Р.В.Ч. в качеството й на управител действия и я освобождава от отговорност“.
Исковете за установяване на нищожност на решения на ОС на ООД, не са ограничени със срок, но по отношение на тях действат ограничителните квалификационни критерии, посочени в т.1 и т.2 от ТР №1/06.12.2002г. на ВКС по тълк. д. №1/2002 г., ОСГК.
Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 ТЗ. В този смисъл недействителни са решенията по чл.197, ал.3, предл. 2 ТЗ и чл.216 ТЗ, нищожно е и липсващото /невзето/ решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи компетентност, определена от закона и учредителния акт. С оглед нормата на чл. 137, ал. 5 ТЗ към същата категория, по разпореждането на закона, следва да бъдат причислени и решенията на общото събрание на ООД, приети в нарушение на изискванията за форма по ал. 4 на същия член.
Порокът посочван от ищцата във връзка с поддържаната от нея нищожност на атакуваното решение на ОСС от 15.12.2021 г. на ответното дружество е въведен с ИМ, а именно : това, че се касае до липсващо/невзето решение, защото на коментираното ОСС е присъствал само единия от двамата съдружника, а другия не е бил надлежно поканен, тъй като до него не е достигнала предназначената покана за насроченото за 15.12.2021 г. събрание, за която се твърди, че е била изпратена посредством способа – ТЕЛЕПОЩА, но същата е била оформена, като непотърсена от адресата й, съответно тя никога не е била реално получена от него – тоест той не е узнал за свиканото събрание. Вторият поддържан порок рефлектиращ върху действителността на оспорваното решение до степен правеща го нищожно се свеждал до това, че за да е валидно проведено събранието според правилата на дружествения договор е необходимо да присъстват поне 2/3 от съдружниците. На събранието състояло се на 15.12.2021 г. подобно присъствие не било налице, поради което се касаело до обикновено изявление на един съдружник облечено в протокол, което не може да породи правни последици на валидно взето решение от ОСС на „ВИШНА АРТ“ ООД.