Решение № 353 от 02.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002201011 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия С. С. И. чрез упълномощения защитник адв. д-р С. П. срещу Присъда №29/29.09.2025г. по ВНОХД №545/2025г. по описа на Окръжен съд-София, НО, 3 второинстанционен състав, с която е отменена присъда №2/20.05.2025г. по НОХД №187/2024г. по описа на Районен съд-Пирдоп.

В касационната жалба на подсъдимия С. С. И. се излагат доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Нарушението на закона се мотивира с доводи за липсата на въздействие на употребения наркотик върху поведението на подсъдимия И. към момента на неговото спиране за проверка от полицейските служители.

Твърди се, че въздействието на наркотика при управление на моторно превозно средство, е елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 1

(респ. и по ал.4) от НК. Оспорва се наличието на субективна страна при извършване на деянието, доколкото нямало доказателства за съзнателна употреба на наркотик, което трябвало да бъде доказано от прокуратурата, а подсъдимият И. нямал специални знания да осъзнае, че 48 часа след употреба на наркотика, в кръвта му можело да има следи от наркотично вещество.

Излагат се и аргументи за липса на обществена опасност в извършеното от подсъдимия и се иска прилагането на чл.9, ал.2 от НК и оправдаване на подсъдимия по внесеното в съда обвинение, като се изтъква, че деянието на подсъдимия е малозначително поради липсата на въздействие на употребения наркотик върху поведението на подсъдимия И..

Доводът за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата се обосновава с твърдения за липса на мотиви на въззивната присъда относно субективната страна на деянието, което водело до невъзможност подсъдимият да разбере защо е признат за виновен. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил аргументите на защитата, изложени във въззивните съдебни прения.

Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава с наличието на две изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - отдалеченото време на прием на наркотика и липсата на въздействие на този наркотик върху подсъдимия, като се изтъква и съдействието, оказано от подсъдимия в рамките на цялото наказателно производство и неговото коректно процесуално поведение, за да се поиска определяне на наказание в минимален размер.

В съдебното заседание на настоящия състав упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. д-р С. П. поддържа подадената касационна жалба, прави исторически анализ на законовата уредба, свързана с управлението на превозни средства след употреба на упойващи (наркотични) вещества и заключава, че законодателят изисква употребата на наркотици да е довела до промяна в поведението на водача (респ. да е въздействала върху него), за да се стигне до реализиране на наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 и ал.4 НК. Набляга на обстоятелството, че употребата на наркотичното вещество е била два дни преди извършената проверка от МВР и поради това подсъдимият е действал разумно, като е изчакал да минат острите и хронични 2 ефекти от употребата на наркотика. Пледира за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, за което не следвало да се отчита личността на подсъдимия (респ. посоченото от прокурора негово предходно осъждане за същото престъпление). В заключение иска отмяна на присъдата на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият С. С. И. поддържа казаното от своя защитник и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че въззивният съд е изложил ясни и непротиворечиви мотиви за осъждането на подсъдимия, като оспорва доводите на защитата и намира за категорично установена съставомерността на деянието от обективна и от субективна страна. Противопоставя се на искането за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, счита наложеното наказание за справедливо и предлага да бъде оставена в сила присъдата на Окръжен съд-София.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия И. и нейното допълнение, както и аргументите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Жалбата на подсъдимия С. С. И. срещу присъдата на Окръжен съдСофия е допустима съгласна чл.350 от НПК, като е подадена от легитимирана страна в процеса срещу акт от посочените в чл.346, т.2 от НПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С присъда №3 от 20.05.2025г. по НОХД №187/2024г. Районен съдПирдоп е признал подсъдимия С. С. И. за невиновен в това, че на 01.04.2023г. в /населено място/ по /улица/ в близост до кръстовището с /улица/ в посока /населено място/ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил /марка/ с /рег. номер/ след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установена по надлежния ред, като деянието е извършено повторно и го е оправдал по внесеното в съда обвинение за извършено престъпление по 3 чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК.

По протест на прокуратурата с искане за осъждане на подсъдимия по поддържаното пред първата инстанция обвинение е образувано ВНОХД №545/2025г. по описа на Окръжен съд-София, НО, 3 второинстанционен състав, по което е постановена обжалваната пред ВКС присъда №29/29.09.2025г. С новата присъда актът на първата инстанция е отменен изцяло и подсъдимият е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца и глоба в размер на 700 лв., лишен е от право да управлява моторни превозни средства за срок от две години и на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на подсъдимия по НОХД №46/2021г. по описа на РСПирдоп.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода и на основание чл.189, ал.3 от НПК върху подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

ВКС на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на подсъдимия И. и в допълнението към нея твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В допълнението към касационната жалба се аргументира липса на мотиви на въззивния съд относно субективната страна на деянието на подсъдимия и за необсъждане доводите на защитата от съдебните прения пред въззивния съд. И двата доводи не намират опора в съдържанието на мотивите към въззивната присъда.

Въззивният съд подробно е мотивирал защо приема, че престъплението е осъществено при пряк умисъл (стр.7 от мотивите към 4 въззивната присъда - л.43 от ВНОХД №1011/2025г.), като е посочил защо подсъдимият е съзнавал всички елементи от престъпния състав и съзнателно е предприел управление на автомобила си след употреба на наркотични вещества. Съдът е отговорил и на възраженията относно съзнаването на наличието на следи от наркотик, позовавайки се и на предходното осъждане на подсъдимия за същото деяние, което действително изключва възможността подсъдимия да не е съзнавал противоправността и обществената опасност на своето поведение.

Въззивният съд е обсъдил и доводите на защитата, макар и да не е посочил това изрично. Пред въззивния съд защитата е развила подробни разсъждения за необходимостта от въздействие на наркотика при управлението на моторни превозни средства като елемент от престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК и за необходимост от отчитане на времето между употребата на наркотичното вещество и предприетото управление, вкл. като аргумент за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Всички тези доводи са съобразени от въззивния съд при аргументирането на липсата на изискване водачът на моторно превозно средство да е под въздействие на наркотично вещество за прилагане на чл.343б, ал.3 от НК и при мотивиране на обществената опасност на конкретното деяние, вкл. при обсъждане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при определяне на наказанието за подсъдимия И..

Мотивите на въззивния съд са ясни, подробни, последователни и логични и не нарушават правото на подсъдимия да разбере защо е осъден.

Посочените съображения мотивират касационния съд да приеме, че липсват процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, които да налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-София.

Основните доводи за нарушение на материалния закон при осъждането на подсъдимия И. са свързани с тезата на защитата, че съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 (респ. и по ал.4) от НК изисква деецът да е под въздействие на употребения наркотик.

Тази теза не почива на закона и на съдебната практика по прилагането на посочената наказателноправна норма.

5

В съдебната практика категорично е прието, че повлияването на водача от наркотичното вещество не е елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, доколкото в Република България е приета политиката на нулев толеранс към шофирането след употреба на наркотични вещества (срв. Решение №55/27.01.2026г. по н.д. №860/2025г. на II н.о., Решение №6/09.01.2025г. по н.д. №889/2024г. на I н.о., Решение №316/03.06.2024г. по н.д. №241/2024г. на III н.о. и редица други в същия аспект). Това означава, че е „забранено шофирането след употреба на наркотично вещество, като е достатъчно да се докаже единствено наличието му в нормативно определена биологична проба (кръв, урина или орална течност), без да се цели да се установи въздействие/повлияване на изследваното лице към момента на шофирането“ (С. С. - „Експертиза на употребата на наркотични вещества от водачи на МПС в България“ - С., 2025г., УИ „Св.Климент Охридски“, стр.14).

Бланкетната норма на чл.343б, ал.3 от НК препраща към Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и обнародвана в ДВ, бр.61 от 28.07.2017г., с последващи изменения и допълнения) относно реда, по който следва да се установи употребата на наркотични вещества, който по настоящето дело е напълно спазен от органите на МВР и на досъдебното производство. Тази наредба не съдържа в себе си някакви допълнителни елементи към престъпния състав на чл.343б, ал.3 от НК, който е установен в текста на Наказателния кодекс.

Позоваването на чл.5, ал.1 от посочената Наредба №1/2017г. не води до друг извод, доколкото тази разпоредба създава едно от основанията за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да изчерпва всички други възможности за извършване на такава проверка (в тази насока срв. чл.4, ал.1 и ал.3 от същата Наредба).

Наличието на външни признаци за употреба на наркотични вещества не се изисква от чл.343б, ал.3 НК за ангажиране на наказателната отговорност за такава употреба. Още повече в конкретния случай по настоящето дело подсъдимият И. е бил проверен именно защото е показвал такива външни признаци (вж. показанията на св.Ч. пред първата инстанция - л.45 от НОХД №187/2024г.).

6

Обществената опасност от шофиране след употреба на наркотични вещества не възниква единствено при шофиране под въздействие на наркотични вещества, тъй като дори след приключване на активния период на това въздействие съществува риск за безопасността на движението по пътищата, тъй като преминаване на въздействието на наркотика води до други симптоми, пречещи на шофирането (за амфетамина - депресия, умора, безпокойство - стр.47 от цитираното съчинение на С. С.).