Определение № 17071 от 07.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17071 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110102150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Г. С. срещу „Сити Кеш“ ООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане за ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроса следва да бъде оставено без уважение предвид неоспорване от ответника на факта на извършено плащане от ищеца за погасяване на дълга по кредита на сумата от 1 034,85 евро.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи по реда на чл. 190 ГПК посочените в исковата молба документи следва да бъде оставено без уважение поради неоспорване на подлежащите на доказване факти посредством тях.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи посочените в исковата молба документи.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, както следва:

1 иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №***30.07.2024г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №***30.07.2024г., сключен между страните по спора; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от договор за потребителски кредит №***30.07.2024г., сключен между страните по спора; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 034,85 евро, представляваща заплатени суми по договора при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 30.07.2024г. сключил с ответното дружество договор за кредит №**** при следните условия: размер на предоставената главница – 5 000 лева; годишен лихвен процент – 50%; годишен процент на разходите – 65,61 %, общ размер на дължимите суми по кредита – 5 671,83 лева. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка. Ищецът оспорва действителността на сключения договор за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че предвиденият ГПР от 65,61 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл.

11 от договора. Предвидената неустойка имала за цел скрито заобикаляне на императивните ограничения, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Така предвидената неустойка била уговорена при накърняване на добрите нрави, доколкото не се характеризирала с присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до скрито оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Ищецът оспорва сключения договор за потребителски кредит като нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Ищецът оспорва като недействителна посочената клауза на чл. 11 от договора, като твърди, че същата е уговорена в противоречие в добрите нрави. Сочи, че оспорената договорна клауза е уговорена в нарушение на принципа на добросъвестност и принципа на справедливост, същата прикрива способ за акумулиране на допълнителна възнаградителна лихва за кредитодателя. Оспорва като недействителна клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва, като твърди, че същата е уговорена в противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че е извършил погасителни плащания по кредита над размера на предоставената главница за сумата от 1 034,85 евро, които счита за недължимо платени предвид посочената недействителност на кредитното правоотношение. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за потребителски кредит №***30.07.2024г, сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 11 и на чл.

3, ал. 1, т. 7 от договора. Претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 034,85 евро, представляваща общата стойност на извършени плащания за начислена възнаградителна лихва по договора и неустойка към дружеството при начална липса на основание по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно 2 правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит от 30.07.2024г., че съгласно договора е предоставил в заем сумата от 5000 лева, усвоена от ищеца към датата на сключване на договора, както и че е получил погасителни плащания от кредитополучателя за сумата от 1 034,85 евро. Ответникът е изложил съображения за упражнена злоупотреба с процесуални права от ищеца, изразяваща се в завеждане на множество искови производства за прогласяване недействителността на договори за кредит, сключени от ищеца, основани на твърдения за допуснати сходни нарушения при сключване на договора по смисъла на ЗПК. Посочва, че клаузата за неустойка не е част от същественото съдържание на договора, поради което евентуалната й недействителност няма за последица прогласяване недействителността на договора в цялост. Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение. Уговорената неустойка представлявала предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Оспорва твърденията на ищеца да недействителност на клаузата на чл. 11 от договора, в частност твърденията, че същата прикрива допълнително начислена възнаградителна лихва по кредита. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на клаузата, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на възнаградителна лихва. Посочената клауза била уговорена индивидуално, нямала за последица настъпването на вреди за потребителя, съответства на изискванията за добросъвестност и не водела до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Посочва, че след сключване на договора ищецът разполагал със законово предвидена възможност да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК, която му била разяснена в получения Стандартен европейски формуляр. Ищецът разполагал с възможност да отправи искане за удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да представи заместващо обезпечение, които той не реализирал. Оспорва наличието на сочения от ищеца порок – накърняване на добрите нрави, като изтъква обстоятелството, че предоставеният кредит е необезпечен, периодът на дължимост на неустойката е определен с начален и краен момент в рамките на срока за договора за кредит.

Оспорва доводите за неравноправен характер на клаузата на чл. 11 от договора. Ответникът заявява, че в договора да предвидени условията на предоставяне на кредита, а стойността на дължимата неустойка е ясно посочена в предоставения СЕФ. Посочва се, че ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията по договора и евентуалните последици при непредоставяне на уговореното обезпечение поради наличието на множество сключени кредитни сделки, съдържащи уговорка за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между Й. Г. С. и „Сити Кеш“ ООД по силата на сключен договор за кредит №**** от 30.07.2024г. съгласно предвидените условия, както и че кредитополучателят е усвоил предоставената в заем парична сума по договора в размер на 5 000 лева.

2. Факта, че ищецът Й. Г. С. е заплати на ответника „Сити Кеш“ ООД сумата от 1 034,85 евро за погасяване на задълженията по договор за кредит №**** от 30.07.2024г.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи съдържанието на оспорените 3 договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 23 ЗПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи факта на настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по кредита, като е получил сумата от 1 034,85 евро, която не му се е следвала, както и липса на правно основание за получаване на сумата поради нищожност на процесния договор за кредит.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил процесната парична сума на валидно правно основание.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.