Решение № 359 от 23.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

С. Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Ив. Л. Ил. като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600349 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е въз основа на въззивен протест срещу присъдата, постановена на 28. 09. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, по н. о. х. дело № 16902 по описа за 2017 г. С протестираната присъда първостепенният съд е признал подсъдимият АЛ. Ж.

М., ЕГН **********, роден на **** г. в град Самоков, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, без образование, с постоянен и настоящ адрес град Самоков, ул. „****, за невиновен в това, че на 24. 06. 2017 г. в град София, ул. „****, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупил патрона на входната врата на апартамента, отнел чужди движими вещи – парична сума от 40 (четиридесет) лева, от владението на собственика Р.С.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което и на основание чл. 304 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Освен това с протестираната присъда първата инстанция е оставила в тежест на държавата сторените в наказателното производство разноски, а относно приобщените по делото веществени доказателства е постановила да 1 останат към материалите по делото до изтичането на сроковете за съхранението му, след което да бъдат унищожени по надлежния ред.

С въззивния протест се твърди, че така постановената присъда е неправилна. Заявява се, че са били събрани и приобщени по законовия ред всички необходими доказателства, от които се доказва извършеното от подсъдимия престъпление. В частност се прави позоваване на показанията на свидетелката Р.К. и на действието по разследването „разпознаване на лице“.

От друга страна, изразява се мнение, че показанията на бащата и близките на подсъдимия са непоследователни и противоречиви, както и че те не могат безрезервно да бъдат ценени като обективни и безпристрастни. Заявява се, че допълнителни мотиви към протеста ще бъдат изложени след запознаване с мотивите към протестираната присъда. Прави се искане Софийският градски съд да отмени присъдата и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Допълнение към въззивния протест не е постъпило.

Защитникът и подсъдимият не вземат писмено становище по протеста, макар и преписи от него да са им били връчени.

С определение, постановено в закрито съдебно заседание, въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е преценил, че за изясняването му от фактическа страна не се налага повторен разпит на подсъдимия, нито се налагат повторни разпити на свидетели и вещи лица.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът заявява, че не поддържа протеста. За хода на съдебните прения твърди, че присъдата на първостепенния съд е правилна и законосъобразна. Позовава се на подробните мотиви към нея относно съмненията, свързани с извършеното от пострадалата разпознаване. Изразява мнение, че присъдата трябва да бъде потвърдена.

Защитникът адвокат Д.С. оспорва протеста. Намира, че първостепенният съд внимателно е анализирал всички събрани доказателства, които водят до извода, че подсъдимият не е извършил деянието, за което е обвинен. Заявява, че разпознаването е опорочено, защото пострадалата не е могла да хубаво да огледа дееца и да го запомни. Иска присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника. При даването на последната дума заявява, че не е извършил това деяние.

След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателствени материали, изложеното в протеста и доводите на страните в хода на съдебните прения, Софийският градски съд направи следните изводи.

Прокурорският протест е постъпил в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е допустим. Въпреки 2 заявлението на прокурора в откритото съдебно заседание, че не поддържа протеста, въззивният съд следва да пристъпи към самостоятелна преценка за основателността му съгласно принципите на официалното начало, разкриването на обективната истина и на вземането на решения по вътрешно убеждение (чл. 13 и чл. 14 НПК).

При тази преценка въззивният съд констатира, че първата инстанция е провела всестранно, пълно и обективно съдебно следствие, в хода на което са били събрани всички необходими за разкриването на обективната истина и относими към предмета на делото доказателствени материали. Освен това първостепенният съд ги е подложил на внимателна и подробна анализа както поотделно, така и в съвкупност. Изложил е убедителни мотиви на кои от тях дава доверие и на кои – не, след което е извел верни фактически констатации.

Въззивният съд споделя установената по този начин от първата инстанция фактическа обстановка. Възпроизведена накратко, тя е следната.

На 24. 06. 2017 г. свидетелката Р.С.К. била в квартирата си в град София, ул. „****. Сутринта сестра й М.К. излязла за работа, при което заключила входната врата, а свидетелката Р.К. останала у дома да учи, защото била в сесия. Четяла на терасата, като времето било слънчево и много светло.

През това време на покрива на същата сграда, но над съседен вход, се извършвал ремонт от работници. След около два часа свидетелката Р.К. чула шум като от падащи дребни предмети откъм спалнята, който постепенно се усилил. Тя прекосила хола и влязла в коридора, който бил много тъмен. Там срещу нея се затичал непознат мъж, когото тя не могла да види ясно.

Свидетелката Р.К. се изплашила и започнала да вика, при което и той започнал да вика. Тя се отдръпнала от пътя му и мъжът се втурнал навън от квартирата, а Р.К. инстинктивно затворила входната врата след него, която била разбита. Той напуснал сградата и продължил да бяга по улицата пред нея. В двете спални в квартирата, чиито врати също били разбити, било разхвърляно, като свидетелката Р.К. установила, че от портмонето й липсвали 40 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните в хода доказателства и доказателствени средства, сред които основно значение имат част от свидетелските показания на пострадалата Р.К. (както дадените непосредствено пред първостепенния съд, така и приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 НПК). По отношение на влизането на непознат мъж в квартирата й, разбиването на вратите, разхвърлянето на вещите в двете спални и липсата на 40 лева от портмонето й, показанията на свидетелката са ясни, последователни и непротиворечиви. Освен това в тази част те намират подкрепа и от протокола за оглед на местопроизшествие и свързания с него фотоалбум, приобщени от първата инстанция по реда на чл. 283 НПК, които възпроизвеждат данни за счупен патрон на врата, отворен шкаф, отворен гардероб, отворен скрин и отворено портмоне, около което имало разпръснати стотинки.

3

От друга страна, показанията на свидетелката К. относно описанието на лицето от мъжки пол, което е заварила в квартирата си, не могат да бъдат кредитирани. В тази част показанията й са непоследователни и противоречиви. От една страна, според свидетелката става въпрос за мъж, облечен в червена тениска с къс ръкав и дълги дънкови панталони, висок около 180 сантиметра, със слабо телосложение, изпито лице, къса черна коса, кафяви очи, тъмна кожа, „окръглени“ очи, леко изгърбен нос, тънки устни, „бразда/гънка към бузите“ и „черта/белег“ над браздата. От друга страна, от протокола за разпознаване от досъдебното производство е видно, че свидетелката е разпознала подсъдимия по характерната форма на очите, телосложението, цвета на косата и формата на устата и носа, като не е посочила други отличителни белези. В частност, тя не е споменала като отличителна характеристика бразда или гънка към бузите и черта или белег над нея. В съдебната фаза след като първата инстанция е приканила свидетелката К. да погледне подсъдимия в открито съдебно заседание, тя е уточнила, че белегът е видяла при разпознаването. Освен това се придържа към признака „бразди“, макар и той да не е изрично посочен в протокола за разпознаване. Също така описва косата като малко по-къса от първоначално заявеното.

Въпреки констатираните вътрешни противоречия, свидетелката К. е заявила с голяма увереност и в съдебното заседание, че тъкмо подсъдимият е лицето от мъжки пол, което е открила в квартирата си на инкриминираната дата. Така изразената субективна увереност на пострадалата обаче не съответства на естествените процеси, свързани с паметта – с течение на времето спомените на свидетелката би трябвало да избледняват, а не да се проясняват и конкретизират. Освен това субективната увереност на свидетелката допълнително се разколебава от друга част от показанията й, според която при влизането от светлата тераса в тъмния коридор тя не е могла да вижда добре, а при бягството на лицето от сградата по улицата тя го е видяла единствено в гръб. При рязка промяна на светлината, подобна на описаната, на човешкото око е необходимо време за приспособяване, за да може ясно да възприема лица и предмети в по-тъмното помещение. Затова съдът кредитира показанията на свидетелката К., че образът не й е бил ясен и че тя не е виждала добре. След като е била налице такава пречка пред сетивните й възприятия, то свидетелката не може и да е запаметила ясно отличителните черти на лицето, което е заварила в квартирата си. При това положение изразената от свидетелката пред първостепенния съд голяма увереност, че подсъдимият е това лице, е съществено разколебана, както е разколебано и разпознаването, извършено от нея на досъдебното производство. Още от разпознаването на досъдебната фаза се наблюдава склонност на пострадалата да разширява и доразвива отличителните черти на лицето, което е заварила в квартирата си, като добавя детайлни характеристики на обвиняемия, каквито не би могла зрително да възприеме и да запамети: цветът на очите, леката гърбица на носа, тесните устни, белегът 4 или чертата на бузата. Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че свидетелката се е опитала да нагоди неясните си спомени към външния вид на обвиняемия, съответно подсъдимия, като държи сметка и за непосредствените впечатления, придобити от първата инстанция при разпита на свидетелката.

Свидетелката К. е единствен очевидец и само нейните показания биха могли да съдържат данни относно авторството на деянието, които обаче по изложените по-горе съображения са съществено разколебани. Те не намират подкрепа, а напротив, допълнително се разколебават от останалите събрани от първоинстанционния съд доказателства, основно значение сред които имат показанията на свидетелите С.Б.Б. (началник на подсъдимия), Б.С.Б.

(работник в бригадата), Б.В.С. (приятел на подсъдимия) и Ж.К. М. (баща на подсъдимия). Според тях на инкриминираната дата подсъдимият всъщност се е намирал в град Самоков. Във връзка с това в показанията на свидетелите М. и С. конкретно, детайлно, последователно и непротиворечиво се обяснява, че на този ден в град Самоков те заедно с подсъдимия са работили по оградата в дома му, като са изливали бетон, иззидали са тухли и накрая са поставили бетонна шапка. От показанията на същите тези свидетели се установява и че към инкриминираната дата подсъдимият е използвал телефонният номер ****, а от изисканите от съответния мобилен оператор трафични данни и експертните заключения по съдебно-техническите експертизи се установява, че съответният мобилен апарат се е намирал в град Самоков на същата дата.

Действително, показанията на тези свидетели трябва да бъдат внимателно преценявани предвид близките им отношения с подсъдимия. В случая обаче по делото не са били събрани надеждни доказателства, които да им противоречат. Показанията на свидетелката К. относно личността на непознатия мъж, съответно извършеното от нея разпознаване на подсъдимия, бяха приети за съществено разколебани поради смущения в зрителните й възприятия. Освен това по делото липсват каквито и да е фактически данни, че подсъдимият е използвал друг телефонен номер, а не посоченият от свидетелите Б., С. и М.. Затова хипотетичната заинтересованост на свидетелите С. Б., Б. Б., С. и М. и противоречието на техните показания единствено с показанията на свидетелката К. не обуславят дискредитирането на първите от съда. Напротив: тъкмо показанията на свидетелката К. относно авторството на деянието трябва да бъдат дискредитирани както поради противоречието им с показанията на Б., С. и М., така и поради вътрешната им непоследователност, склонност към разширяване и смущението в зрителните възприятия на свидетелката.