Решение № 136 от 09.09.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Мария Кр. Маринова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223000500436 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод молба вх.№ 5237/13.07.2026, подадена от „МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В

РЕПУЛИКА БЪЛГАРИЯ“ /“МСХИ“/, с искане за допускане поправка в постановеното от АпС-Варна Решение № 164/6.10.2023г, като излага следното: „МН-Русе“ не е обжалвало решението на ОС-Русе в частта му, имаща характера на разпореждане, с която ОС е върнал на РС подадената от „МН-Русе“ ИМ с предявените от същото ревандикационни искове по чл.108 ЗС, макар решението в тази част да е подлежало на обжалване, на осн.чл.274 ал.1 т.2 вр.чл.130 ГПК.

В мотивите на Решението на АпС-Варна № 164/6.10.2023г изрично е посочено, че „МН-Русе“ обжалва с ч.жалба решението на ОС-Русе в частта, с която е прекратено производството по предявените от него искове по чл.108 ЗС против „Фанагория 68“ООД, „МСХИ“ и „ДМВ Петрол“ ЕООД относно описания в диспозитива на решението недв.имот (стр.1-ва и стр.2-ра от въззивното решение), като на стр.7, 4-ти абзац, АпС е приел, че обжалваното решение в прекратителната му част следва да бъде отменено, тъй като е доказана активната процесуална легитимация на ищеца.

Въпреки, че в мотивите на Решението на АпС-Варна ясно е формирана воля, че обжалваното решение на ОС-Русе следва да бъде отменено в прекратителната му част, в диспозитива на решението АпС е постановено цялостна отмяна на решението на ОС-Русе, включително и в частта с характер на разпореждане за връщане на ИМ на „МН-Русе“.

Счита, че в мотивите на решението на АпСъд липсва формирана воля за отмяната на решението на ОС-Русе в частта му, имаща характера на 1 разпореждане за връщането на ИМ на „МН-Русе“.

Предвид изложеното моли, на осн.чл.247 ГПК, да бъде допусната поправка на ОФГ в диспозитива на постановеното от АпС-Варна Решение № 164/6.10.2023г по в.гр.д.№ 436/2023, като в абзац 1-ви от диспозитива вместо думите „ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 260002/9.02.2022г по гр.д.

№ 240/2018г на ОС-Русе“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОТМЕНЯ Решение № 260002/9.02.2022г по гр.д.№ 240/2018г на ОС-Русе в частта, в която ПРИЗНАВА за установено по предявения от „МСХИ“-София, иск с правно осн.чл.537 ал.2 ГПК вр.чл.124 и чл.604 ГПК, че вписването на „МН-Русе“, като местно поделение на религиозна институция с решение № 9/5.02.201Ог по ф.д.№ 61/2009г. на РОС, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство; в частта, в която ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „МН-Русе“ против „МСХИ“, „Фанагория 68“ООД и „ДМВ Петрол“ЕООД искове с правно осн.чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът „МН-Русе“ е собственик по давностно владение, съгласно НА № 28 т.VI н.д.№ 1703/1976г на Русенски нотариус на ПИ с ид.№ *** по КККР Русе с адрес гр.Русе бул.“Гоце Делчев“ № 5 с площ от 5374кв.м., ведно с построените в него сграда с ид.№ *** със ЗП от 56кв.м. и сграда с ид.№ *** със ЗП от 60кв.м., и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението им, предмет на ИМ вх.№ 4230/12.04.2018г на РОС, поради недопустимост на исковете; в частта, в която ОСЪЖДА „МН-Русе“ да заплати на „МСХИ“ сумата от

2060лв, представляваща съдебно-деловодни разноски в първоинстаницонното производство; и в частта, в която ОСЪЖДА „МН-Русе“ да заплати на „ДМВ Петрол“ЕООД сумата от 300лв - съдебно-деловодни разноски в първоинстаницонното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:..“ Ответната страна по молбата

“МЮСЮЛМАНСКО

НАСТОЯТЕЛСТВО-РУСЕ“ /“МН-Русе“/ е депозирала писмен отговор № 6070/18.08.2026, в който излага, че „МН Русе“ е подало ИМ по чл.108 ЗС срещу „МСХИ“ за собствеността на един недвижим имот в гр. Русе, ползван за бензиностанция. Делото било спряно до решаване на спора за легитимацията на ищеца, оспорена от ответника чрез предявяването на ИУИ относно вписването на ищеца като ЮЛ представлявало вписване на несъществуващо обстоятелство. Първоначално този ИУИ бил уважен, което обусловило и прекратяването на производството по чл.108 ЗС и разпореждането за връщане на ИМ.

Срещу постановеното решение „МН-Русе“ подало въззивна жалба срещу. Липсва изрично подадена частна жалба срещу разпореждането за връщането на ИМ.

С решението на АпС-Варна № 164/6.10.2023г е отменено изцяло решението по предявения ИУИ и спорът е бил разрешен по същество, като е бил отхвърлен този иск като неоснователен. Като резултат от това е отменено и прекратяването на производството по чл.108 ЗС, респ. връщането на ИМ и делото е било върнато на ОС-Русе за произнасяне по съществото на спора по иска с правно осн.чл.108 ЗС. Впоследствие този иск бил уважен и ответникът 2

„МСХИ“ е осъден да предаде имота на ищеца „МН-Русе“.

Според настоящата молба по чл.247 ГПК на “МСХИ“ в диспозитива на решението на АпСъд била допусната ОФГ, изразяваща се в противоречие между диспозитива и мотивите му, тъй като в мотивите липсвала формирана воля за отмяна разпореждането за връщане на ИМ, а според диспозитива това разпореждане било отменено в рамките на цялостната отмяна на решението.

Счита така подадената молба по чл. 247 ГПК за недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

Очевидната фактическа грешка се разглежда като противоречие между ясно формираната воля на съда и изразяването й в диспозитива на решението.

Настоящият случай не е такъв.

Твърдението, че в мотивите липсва формирана воля относно отмяната на връщането на исковата молба всъщност е твърдение за липсата на мотиви, което не се квалифицира като явна фактическа грешка. Липсата на мотиви по начало е основание за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на процесуалните правила, които изискват всяко решение да бъде мотивирано.

Отстраняването на този порок на решението става по реда на обжалването, а не чрез поправка на явна фактическа грешка.

В допълнение се посочва, че „МСХИ“ е обжалвало с ч.жалба същата част от решението /за отмяна прекратяването на производството по делото по ревандикационния иск и връщането на ИМ/, но жалбата е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима - насочена срещу необжалваема част от решението с Определение на ВКС № 2745/30.05.2025 по гр.д.№ 3434/2024г на II ГО/По тези съображения намира молбата за недопустима.

Същата е и неоснователна. Не отговаря на данните по делото че съдът не е формирал воля за отмяна на решението и в частта, с която е разпоредено връщането на ИМ по чл.108 ЗС. Както е посочено в мотивите на решението на АпС решението на ОС-Русе по ОУИ е отменено изцяло, което включва и частта за връщането на ИМ. Това разпореждане е по движението на делото и затова не е подлежало на обжалване, както се домогва да установи ответникът, изтъквайки като порок неподаването на ч. жалба срещу връщането на ИМ.

Обжалването, респ. отмяната на решението по съществото на спора по ОУИ и отхвърлянето на този иск обуславя и произтичащата от този резултат отмяна на разпореждането за прекратяване на делото и за връщане на ИМ и връщането на делото за продължаване разглеждането на иска по чл.108 ЗС.

По изложените съображения поддържа становището си и за неоснователност на молбата.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, намира подадената от „МСХИ“ молба по чл.247 ГПК за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

С постановеното от ОС-Русе решение № 260002/9.02.2022г по гр.д.№ 240/2018г Е ПРИЗНАТО за установено по предявения от „МСХИ“-София иск с правно осн.чл.537 ал.2 ГПК във вр.чл.124 и чл.604 ГПК, че вписването на „МН-Русе“ като местно поделение на религиозна институция с решение № 9/5.02.2010г по ф.д.№ 61/2009г на РОС представлява вписване на 3 несъществуващо обстоятелство;

ПРЕКРАТЕНО е производството по предявените от „МН-Русе“ против „МСХИ“, „Фанагория 68“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД искове с правно осн.чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът „МН-Русе“ е собственик по давностно владение, съгласно НА № 28/1976г на ПИ с ид.№ *** с площ от 5374кв.м., ведно с построените в него сграда с ид.№ *** със ЗП от 56кв.м. и сграда с ид.№ *** със ЗП от 60кв.м. и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението им, предмет на ИМ вх.№ 4230/12.04.2018г на ОС-Русе поради недопустимост на исковете и ВРЪЩА подадената искова молба;

ОСЪДЕНО Е „МН-Русе“ да заплати на „МСХИ“ сумата от 2060лв, представляваща съдебно-деловодни разноски;

ОСЪДЕНО Е „МН-Русе“ да заплати на „ДМВ Петрол“ЕООД сумата от 300лв – сторени съдебно-деловодни разноски.

Срещу решението на ОС-Русе са подадени от „МН-Русе“ въззивна и частна жалби, с които е бил сезиран АпС-Велико Търново, и които са докладвани с Определение № 186/27.04.2022г по в.гр.д.№ 157/2022 по описа на АпС-В.Търново, както следва: въззивна жалба срещу Решението на ОС-Русе в частта, с която е бил уважен предявеният от „МСХИ“ ИУИ и е признато за установено, че вписването на „МН-Русе“ като местно поделение на религиозна институция по ф.д. № 61/2009г на ОС-Русе представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, на осн.чл.537 ал.2 вр чл.124 и чл.604 ГПК; както и с частна жалба срещу решението на ОС-Русе в частта, с което е прекратено производството по предявените искове от „МН-Русе“ срещу „МСХИ“, „Фанагория 68“ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът „МН-Русе“ е собственик на описания недвижим имот по силата на давностно владение и за осъждане ответниците да предадат владението върху същия, и в частта, с която „МН-Русе“ е осъдено да заплати разноските по делото.

Впоследствие, след отвод на съдиите от АпС-В. Търново делото е изпратено на АпС-Варна, който е разгледал същите по същество.

С така подадените жалби на практика е поставено във висящност изцяло решението на ОС-Русе. Затова и АпС-Варна, достигайки до различни правни изводи, е постановил неговата цялостна отмяна, като вместо това е постановено ОТХВЪРЛЯНЕТО на :

- главния ИУИ за признаване за установено по отношение на „МН-Русе“, че регистрацията му с решение от 5.02.2010г по ф.д.№ 61/2009г на ОС- Русе като местно поделение - юридическо лице на Мюсюлманско изповедание, е несъществуващо обстоятелство, на осн.чл.124 ал.1 вр.чл.604 ГПК - първия евентуално съединен ИУИ за признаване за установено по отношение на „МН-Русе“, че същото вписване е нищожно, тъй като е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство

- втория евентуално съединен ИУИ за признаване за установено по 4 отношение на „МН-Русе“, че вписването е недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице и поради това, че е извършено по § 2, ал. 4 ПЗР на ЗВ, без съдът да е бил сезиран с такова искане, и е ВЪРНАТО делото на ОС-Русе за произнасяне на предявения от „МНРусе“ главен иск с правно основание чл.108 ЗС и по евентуално съединения насрещен иск от „МСХИ“ за подобренията, направени в процесния недв. имот.

За последното са изложени мотиви от АпС-Врана, които логически следват от приетото преди това, че „МН-Русе“ е валидно регистрирано първоначално в Общината, а след 2010г - в ОС-Русе като заварено поделение на Мюсюлманско изповедание и затова притежава качеството на ЮЛ. Въз основа на това е прието, че същото е процесуално легитимирано да предяви иск, поради което е отменено решението в неговата прекратителна част /имаща характера на определение/ и затова делото е върнато на ОС-Русе за разглеждането по същество предявения от „МН-Русе“ главен иск по чл.108 ЗС и насрещния такъв на „МСХИ“ за направените в имота подобрения.

При това положение се налага извод, че няма основание за коригирането на постановеното от АпС-Варна решение поради допусната очевидна фактическа грешка.

В допълнение може да се изложи и това, че връщането на исковата молба не съставлява самостоятелно разпореждане, което да подлежи на отделно обжалване. Това би имало значение само, когато не е било образувано дело, а настоящият случай не е такъв. При образувано вече гр. дело, производството по него подлежи на прекратяване, щом като е образувано по подадена недопустима или нередовна искова молба. В процесния случай е преценено от АпС-Варна, че искова молба от „МН-Русе“ се явява допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна и затова следва да бъде разгледана по същество.