Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 59 от 02.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно дело от общ характер 587/2024
Вид
Присъда № 59
Подписан
02.07.2024
В сила
18.07.2024
Състав
КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.32 ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.7 ал.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл.354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93 т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 ал.3 изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №59/02.07.2024г. НА РС-ПАЗАРДЖИК

ПО НОХД №587/2024г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на РППазарджик срещу Н. Х. Й. ЕГН ********** за това, че на 01.03.2024г., гр.Б. обл.Пазарджик, без надлежно разрешително по чл.7 ал.1 и чл.32 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал у себе си високорисково наркотично вещество- марихуана с общо нето тегло 0,249 грама, на стойност 4,98 лева, съгласно Постановление№106/02.08.2023г. за изменение на Постановление №23/1998г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.- Престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК.

По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК по направено искане от подсъдимия и неговия защитник. Подс.Й. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с протоколно определение одобрява изразеното съгласие на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като констатира, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че същото се подкрепя в достатъчна степен от събраните в досъдебната фаза по надлежния ред годни доказателства.

В съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик подържа обвинението, като намира, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин и самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства. Моли съда да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, доколкото деянието разкрива белезите на маловажен случай.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебния си защитник- адв.З. М. от АК- Пазарджик. Защитникът на подсъдимия пледира за преквалифициране на деянието в такова по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, тъй като са налице обстоятелства, които го определят като маловажен случай.

Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и признава всички факти от обвинителния акт. В последната си дума моли да му бъде наложено наказание „глоба“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.03.2024г. св.С.Щ.- полицай в РУ- С., бил на работа за времето от 19:00ч до 07:00 часа на 02.03.2024г., заедно с колегата си В.А..

Около 22.30ч. на 01.03.2024г. при обход на обслужвания от тях район, движейки се със служебен полицейски автомобил по ул.О. в гр.Б., срещу №6, 1 двамата служители на реда забелязали срещу тях по отсрещния тротоар да се движи пеша подс.Й., за когото имали служебна информация, че е осъждан за държане на наркотични вещества. Св.Щ. спрял патрулния полицейски автомобил в близост до подс.Й., който държал дясната си ръка в джоба на спортното горнище, с което бил облечен. Виждайки, че полицаите са близо до него, подс.Й. рязко извадил дясната си ръка от джоба и хвърлил кутия от цигари марка „Дънхил“ на около половин метър пред него, на плочките на тротоара. Тези действия на подсъдимия били възприети от св.Щ.. Двамата полицаи слезли от патрулния автомобил и се отправили към подсъдимия.

Попитали го защо е хвърлил кутията от цигари, а той обяснил, че го е направил, защото се уплашил, понеже вътре имало „трева“. Св.Щ. отворил кутията, която лежала на земята, и установил, че вътре има черно, залепено и усукано на топче найлонче, което съдържа суха зелена растителна маса. Пред полицейските служители подсъдимият признал, че е купил марихуаната същия ден в гр.Пазарджик от непознато за него лице, на което платил 10 лева.

Подс.Йоданов бил отведен в РУ- С., където предал доброволно съдържащото се в кутията от цигари черно, залепено и усукано на топче найлонче, съдържащо суха зелена растителна маса.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП съдебно-химична експертиза предаденото от подсъдимия вещество е с нето тегло от 0.249 грама, съдържа 23.2 тегловни % /ТХК/ тетрахидроканабинол и представлява марихуана. Марихуаната /канабис/ е включена в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Остатъкът след анализа от 0.170 грама и е изпратен с писмо на ЦМУ от 12.03.2024г. /л.8 от ДП/.

Съгласно заключението на вещите лица по изготвената в хода на ДП комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, по време на деянието и на изследването подс.Й. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той е способен да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателното производство в качеството на обвиняем.

От приетото по делото свидетелство за съдимост на подс.Й. се установява, че към датата на осъществяване на деянието същият е осъждан два пъти, вкл. с Присъда-споразумение №242/10.10.2023г. по НОХД №1407/2023г. на Районен съд- Пазарджик, за деяние по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което му е наложено наказание 4 месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години. Поради това инкриминираното деяние по настоящото дело се явява такова, извършено в изпитателния срок по горното осъждане.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху 2 меродавните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа обстановка.

Последната е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на изразеното от подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, което се намира в пълна корелация с приобщените от органите на досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници- протокол за разпит на свидетел/л.4 от ДП/, съдебно-химическа експертиза /л.13 от ДП/, СППЕ /л.53-71 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство /л.6 от ДП/, фотоалбум /л.7 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.5 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.29 от СП/, справка за съдимост /л.16-18 от ДП/, характеристична справка /л.20 от ДП/.

Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, поради което не се налага неговото детайлно обсъждане /арг. от чл.373 ал.3 от НПК и per argumentum a contrario от чл.305 ал.3 изр.2 от НПК/.

Безспорно доказани по делото са извършеното деяние, времевите му и пространствени параметри, индивидуализацията на предмета на престъплението, както и неговото авторство.

Съдът кредитира приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, от които се установяват релевантните по делото факти относно личността на подсъдимия. Същите кореспондират с останалите доказателства и спомагат за обективното изясняване на делото. Въз основа на справката за съдимост се установява, че подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, както и че настоящото се явява извършено в определения за изтърпяване на същото изпитателен срок.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП съдебно-химическа експертиза, като обективно и професионално изготвено, имащо съществено значение за правилното изясняване на обстоятелствата по делото. Въз основа на същото се установява, че доброволно предаденото от подсъдимия вещество е с нето тегло от 0.249 грама, съдържа 23.2 тегловни % /ТХК/ тетрахидроканабинол и представлява марихуана, която е включена в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Съдът кредитира и заключението на вещите лица по изготвената в хода на ДП психолого-психиатрична експертиза, като обективно и професионално изготвено, имащо съществено значение за правилното изясняване на обстоятелствата по делото. Въз основа на същото се установява, че по време на деянието и на изследването подс.Й. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и че същият е 3 способен да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, в т.ч. и да участва в наказателното производство в качеството на обвиняем.

Така събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическата обстановка, безспорно доказано е, че с поведението си подс.Н. Й. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, като на 01.03.2024г., в гр.Б. обл.Пазарджик, без надлежно разрешително по чл.7 ал.1 и чл.32 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, е държал у себе си високорисково наркотично вещество- марихуана с общо нето тегло 0,249 грама на стойност 4,98 лева, съгласно Постановление№106/02.08.2023г. за изменение на Постановление №23 на МС от 1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен.

Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимият не е извършил престъпление по повдигнатото му обвинение по основния състав на чл.354а ал.3 т.1 от НК. Наличието на предходни осъждания на лицето за тежки умишлени престъпления, включително и това, че деянието е извършено в изпитателния срок на осъждането за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, не променят този извод, доколкото преценката по чл.93 т.9 от НК се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се и до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

В конкретния случай деянието се е изразило в държане на минимално количество наркотично вещество с предназначение, което не изключва да е само за негова лична употреба. Предвид данните за вида и количеството на наркотичното вещество, подробно описано по-горе, както и с оглед наличието на други смекчаващи обстоятелства- оказано съдействие на разследващите органи, пълни самопризнания още на ДП, изразено критично отношение към стореното, обстоятелството, че подсъдимият има психично заболяване, за което има освидетелстване от ТЕЛК и материално му положение и имотно състояние, очертават престъплението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и сочат именно на маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В тази насока е и практиката на ВКС /Решение №69/10г. по н.д. №684/2010г. и Решение №529/2010г. по н.д. №615/10г. на ВКС.

С оглед на гореизложеното подсъдимият беше признат за виновен не по първоначално повдигнатото му обвинение, а по по-леко наказуемия привилегирован състав по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, т.е. за държане на 4 наркотично вещество, представляващо маловажен случай.

Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК при пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал обществената му опасност- бил е наясно, че държи наркотично вещество и няма издадено разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

За престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК се предвижда наказание глоба до 1000 лева. В същото време, както вече беше посочено, подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.78а ал.1 от НК и за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Предвид изложеното, при определяне и индивидуализация на наказанието глоба, което следва да се наложи на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК- относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК- относно неговата индивидуализация.