Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 02.07.2020, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 49/2020
Вид
Решение № 125
Подписан
02.07.2020
В сила
02.07.2020
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, предл.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.178е · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.3, т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.194, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.194, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.195, ал.1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.196, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.197, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.199, ал.1, т.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.199, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.204, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.206, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.206, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.210, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.210, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.37, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.42, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.43, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ … … град Кърджали, 02.07.2020 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ……….........….. в публично заседание ………..…....... на деветнадесети юни ....................................................………………......….…….….....….......…….…… през

2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………………………....…………… Мелиха Халил, ................................................. като разгледа докладваното от .................................. съдията Виктор Атанасов ............................... административно дело .......... №49 …….. по описа за ................... 2020 година ............................... и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от

Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба от С.С.Т. от ***, без посочен в жалбата точен постоянен адрес, с посочен служебен адрес – ***, подадена чрез адв.В.М. от АК-***, със съдебен адрес ***, против Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.204, т.3 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, във вр. с чл.197, ал.1, т.2 и във вр. с чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на жалбодателя - държавен служител С.С.Т. – *** към РУ – *** при ОДМВР

- Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, на държавен служител от ОДМВР - Кърджали, за срок от 4/четири/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год. на директора на ОД на МВР - Кърджали, като счита същата за незаконосъобразна, като излага съображения за това. Твърди най-напред, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено процесуално нарушение, нарушило правото на защита на жалбодателя и опорочило осъщественото дисциплинарно производство спрямо него, тъй като дисциплинарнонаказващият орган нарушил императивно вмененото му нормативното задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР и преди да наложи дисциплинарното наказание с обжалваната заповед, не изслушал или изискал/поканил жалбодателя да даде/предостави своите устни или писмени обяснения. Сочи се, че директорът на ОД на МВР – Кърджали в обжалваната заповед се позовал и обсъждал писмени сведения на *** С.С.Т., с Рег.№***/*** год., които били предоставени на комисията, определена да извърши проверка, съгласно Заповед №***/*** год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, като тези сведения били предоставени преди комисията да е приключила своята проверка и да е формирала своите заключителни констатации в справката с Рeг.№***/*** год. Излага се довод, че предоставените писмени сведения oт наказания държавен служител нямали обаче, характера на писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, които да са изискани във връзка с откритото и проведено дисциплинарното производство и то от дисциплинарнонаказващия орган, който бил единствено компетентния за изпълнение на това нормативно правомощие. Сочи се, че предвиденото законово задължение за изслушването на държавния служител или приемането на писмените му обяснения, преди същия да бъде наказан, има за цел да гарантира всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с реализиране на дисциплинарната му отговорност, като му се предостави възможност да изрази становище и да направи обяснения във връзка със събраните материали хода на дисциплинарното производство, както и да поиска или да посочи доказателства, които да бъдат събрани, обсъдени и преценени от наказващия орган. Счита, че в настоящия случай, с нарушаването на това нормативно задължение, е било нарушено и правото на защита на жалбодателя, тъй като на последния не е била е предоставена възможност както за предоставяне на обяснения, така и за изслушване по конкретно вмененото му нарушение, след неговото откриване съгласно чл.196 от ЗМВР. Твърди се на следващо място, че директорът на ОД на МВР - Кърджали не е спазил и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР и не с преценил правилно и в съответствие с изискванията на нормативната разпоредба тежестта на нарушението, за което жалбодателят е подведен под дисциплинарна отговорност, настъпилите последици, обстоятелствата при които то е извършено, както и обстоятелството, че същия не бил запознат по надлежния ред с разпоредително писмо №***/*** год., като наложеното му наказание било несъответно на вмененото му за извършено нарушение. Твърди се също, че посочените в заповедта съображения и преценки в тази връзка са необосновани и че по този начин бил нарушен и принципът на съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. В жалбата е заявено, че други подробни аргументи и оплаквания ще бъдат изложени и в съдебно заседание. Поради изложеното, с жалбата се моли съдът да постанови надлежен съдебен акт, с който, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, да отмени

Заповед №292з-2443 от l8.12.2019 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”, за срок от 4 месеца, на С.С.Т. - *** към Районно управление - *** при ОД на МВР Кърджали, със служебен адрес: ***.

Призован редовно за съдебните заседания, жалбодателят С.С.Т. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.В.М. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен, като в хода по същество заявява, че поддържа и се придържа изцяло към подробно посочените в жалбата оплаквания и съображения, относно незаконосъобразността на обжалвания акт. Счита, че дисциплинарнонаказващият орган е нарушил императивното си задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР, както и че не е спазил разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР и не е преценил правилно и в съответствие с изискванията тежестта на нарушението, за което жалбодателят бил подведен под отговорност. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Моли съда да й бъде дадена възможност да представи писмени бележки с подробни съображения във връзка с оплакванията в жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител – гл.юрк.М.

П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да приеме атакувания административен акт за законосъобразен, а жалбата на С.С.Т. да бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. В същата твърди, че видно от представените по делото писмени доказателства, обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила по издаването, съобразен е с целта на закона, поради което следва да бъде оставен в сила. В писмената защита са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспорената заповед, като се твърди, че са налице са материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Досежно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание сочи, че това е единствено в правомощията на наказващия орган, по негова преценка по целесъобразност и не подлежи на контрол, както твърди, че заповедта е достатъчно мотивирана, като в случая мотивите на справката до директора на ОДМВР - Кърджали, стават мотиви и на обжалваната заповед. Сочи, че съдебната практика по въпроса относно излагането на мотиви в друг документ, извън оспорения, е постоянна и започва с ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС и че практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, се прилага постоянно и не противоречи на закона. Сочи също, че изискването, което се поставя към органа - издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ - да го назове в оспорения индивидуален административен акт с номер, дата на издаване или издател, да го индивидуализира по някакъв начин. На следващо място се сочи, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място и че административният орган е взел предвид както тежестта на нарушението, така и обстоятелствата при извършването му, взел е предвид и кадровата справка на служителя, приложена към преписката от дисциплинарната проверка, както и индивидуалните оценки на служителя през процесния период, а освен това счита, че е спазена е процедурата за провеждане на дисциплинарното производство и издаване на заповедта, поради което счита обжалваната заповед за законосъобразна, а наложеното наказание за съразмерно. По изложените в писмената защита съображения, моли съда да приеме, че атакуваният административен акт е законосъобразен, като е постановен при наличието материално-правните предпоставки за това, издаден е от компетентен орган, при спазване на установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правни и фактически основания, без да са допуснати процесуални нарушения, съобразен е с целта на закона и да отхвърли жалбата на С.Т., като неоснователна. Отново се прави искане, при условията на евентуалност, при постановяването на решението размерът на направеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР -

Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваната Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, е била връчена срещу подпис, лично на жалбодателя С.С.Т., видно от извършеното отбелязване на втората й страница/л.10/, на датата 30.12.2019 год., в 14:05 часа. Жалбата срещу нея е подадена по пощата, с „Български пощи” ЕАД ***, на датата

13.01.2020 год., видно от известие за доставяне, обр.243, с ИД ***, чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ОДМВР – Кърджали с Вх.№*** на следващия ден 14.01.2020 год./л.3/, т.е. жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след връчването на заповедта, с което е спазен законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен срок за обжалване на заповедта по съдебен ред.

Същата, освен това, е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, по предвидения в закона ред, в предвидената писмена форма, с изискуемото се съдържание и от лице - неин пряк адресат, на което лице, с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение” и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото между страните не се спори, че оспорващият заповедта С.С.Т., е държавен служител – *** към Районно управление - *** при Областна дирекция на МВР - Кърджали и че в периода от 05.06.2019 год. до 15.08.2019 год., посочен като период на извършване на дисциплинарното нарушение, същият е бил полицейски служител, заемал посочената длъжност в Районно управление – *** към ОДМВР – Кърджали.

В оспорената Заповед №292з-2443 от 18.12.2019 год., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали/л.9-л.10/, е посочено, че са проверявани данни от докладна записка Рег.№***/*** год., изготвена въз основа на разпоредително писмо с Рег.№***/*** год. на ГДНП - МВР, за това, че служителят неправомерно е издал 18 (осемнадесет) глоби с фиш на основание отменената през 2015 год. санкционна разпоредба на чл.183, ал.2, т.3 от Закона движението по пътищата (ЗДвП) и че проверяващата комисия е приключила проверката със справка Рег.№***/*** год., в която е приела за установено, че *** С.Т. не е изпълнил вменено му задължение от длъжностна характеристика Рег.№***/*** год. за заеманата от служителя длъжност, а именно – „Да познава Закона за движението пътищата и издадените на негова основа подзаконови актове” и че служителят е запознат с длъжностната характеристика, което е удостоверено с протокол Рег.№*** от *** год., както и че като причинно-следствена връзка - през периода от 05.06.2019 год. до 15.08.2019 год., на територията на община Крумовград, неправомерно е наложил 18 глоби с фиш, на посочения по-горе отменен текст от ЗДвП. Посочено е, че Комисията е направила извод, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения” и че същата въз основа на този извод е квалифицирала нарушението като съставомерно по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”, за което е предвидено дисциплинарно наказание смисъла на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР - „писмено предупреждение”, за срок от три до шест месеца. По-нататък, в мотивите на заповедта е отбелязано, че съобразно тази квалификация, компетентен дисциплинарнонаказващ орган е директорът на ОДМВР - Кърджали.