Решение № 24 от 13.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. П.а

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. П.а Въззивно гражданско дело № 20235000500577 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №236 от 30.06.2023г., постановено по гр.дело №588/2022г. по описа на Окръжен съд-С.З., М. Р. П. с ЕГН:********** и адрес: гр. С.З., ул.

„С.“№1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно на П. П. Д. с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, сумата от 65000лв., представляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане на 23.10.2017 г. неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава върху нея, считано от 23.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като пасивно субективно съединените искове са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от 200000лв.; М. Р. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., ул.„С.“№1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, са осъдени да 1 заплатят солидарно на П. П. Д. с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, сумата от 2 259,73лв., представляваща обезщетение за причинените му от непозволено увреждане на 23.10.2017г. имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, както следва: от 31.01.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 45,33лв.; от 28.02.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 65,00лв.; от 30.03.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 65,00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 56,00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 102,00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 80,00лв.; от 06.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 85,00лв.; от 15.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 10,00лв.; от 27.04.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 10,00лв.; от 18.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 100,00лв.; от 19.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 10,00лв.; от 23.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 900,00лв.; от 30.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 35,00лв.; от 16.05.2022г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 5,10лв.; от 24.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 7,90лв.; от 25.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 97,63лв.; от

30.05.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 89,50лв.; от

17.10.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 65,00лв.; от

09.11.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 65,00лв.; от

05.12.2022г. до окончателното изплащане върху сума от 65,00лв.; от 12.01.2023г. до датата на окончателното изплащане върху сума от 75,00лв.; от 31.01.2023г. до окончателното изплащане върху сума от 75,00 лв.; от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане върху сума от 84,83лв.; М. Р. П. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., ул.„С.“№1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно на адв. П. П. от АК - С.З., с адрес на кантората: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№112, ет.4, офис 3, адвокатско възнаграждение в размер на 4637,23лв.; П. П. Д. с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, е осъден да заплати на Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК ....., със седалище и адрес на 2 управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, сумата от 4882,96лв. - съдебноделоводни разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете; М. Р.

П. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., ул.„С.“ №1, ет.3, ап.3, и Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.

„ц.с.в.“№62, са осъдени да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд - С.З. държавна такса от 2690,39лв. и разноски за възнаграждения за вещи лица от 284,13лв.

С Определение №1058 от 08.09.2023г. така постановеното решение е изменено в частта му за разноските като е отменено в частта, с която П. П. Д. с ЕГН:**********, действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., с адрес: гр.С.З., ул.“р.к.“№2, вх.В, ет.7, ап.91, е осъден да заплати на Сдружение „Т.д. С.г.“ - гр.С.З., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул.„ц.с.в.“№62, сумата от 4882,96лв. - съдебно-деловодни разноски по съразмерност на отхвърлената част от исковете.

Недоволен от постановеното решение е останал непълнолетният жалбоподател П. П. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д.

П., който чрез пълномощника си адв.П. П. го обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 65000лв. до пълния предявен от 200000лв. Изложени са подробно конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, свързани с обстоятелствата досежно действително претърпените неимуществени вреди и прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, и се претендира за отмяната му относно нея и присъждане на допълнително обезщетение от 135000лв., както и разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата Сдружение „Т.д. С.г.“ е депозирало чрез пълномощника си адв.Н. М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата М. Р. П. не е подал отговор на жалбата.

Против решението е подадена и въззивна жалба вх.№9977/15.08.2023г. от Сдружение „Т.д. С.г.“, чрез пълномощника адв.Н. М., посредством която то се атакува в осъдителните му за него части относно присъденото 3 обезщетение за неимуществени вреди от 65000лв. със законна лихва и обезщетение за имуществени вреди от 2259,73лв. със законна лихва.

Изложени са доводи за недопустимост на решението в частта относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 429,83лв. със законна лихва, поради недопустимо предявяване на тази претенция след завеждане на иска. Изложени са доводи за допуснати процесуални нарушения при допускането и събирането на гласни и писмени доказателства. Поддържат се съображения за неправилност на решението в обжалваните му части, свързани с липсата на възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД и определянето на завишен, с оглед конкретните обстоятелства, и в нарушение на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се първоинстанционният съд да не се е произнесъл по своевременно наведеното от жалбоподателя възражение за погасителна давност досежно вземанията за лихви, като се счита за приложима кратката тригодишна давност по чл.111,б.В от ЗЗД. По изложените съображения жалбоподателят претендира за прекратяване с определение като недопустими на предявените нови искове за причинени имуществени вреди за нови периоди след завеждането на исковата молба, за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност, евентуално за изменение на решението чрез отхвърляне на иска в тази му част, за отмяна изцяло на първоинстанционното решение по отношение на него поради неоснователност на исковете, евентуално за изменение на присъдената главница за неимуществени вреди като прекомерна и несправедливо висока, както и за присъждане на разноски.

С протоколно определение от 15.01.2024г. е допуснато, на основание чл.265,ал.1 от ГПК, присъединяване на ответника М. Р. П. към въззивната жалба на Сдружение „Т.д. С.г.“.

Ответникът по тази жалба П. П. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., е депозирал чрез пълномощника адв.П. П. писмен отговор с развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в атакуваните му с нея части, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за двете инстанции.

Постъпила е и частна жалба вх.№12043/02.10.2023г. от Сдружение „Т.д.

4

С.г.“, чрез пълномощника адв.Н. М., против Определение №1058 от 08.09.2023г., с което е изменено постановеното по същото дело Решение №236 от 30.06.2023г. в частта му за разноските, като е отменено в частта, с която П. П. Д. е осъден да заплати на сдружението разноски по съразмерност от 4882,96лв. Жалбоподателят счита определението да е постановено извън посочените от молителя оплаквания, което да е недопустимо, както и да е заявил валидно своевременно искане за присъждане на разноски, поради което претендира за отмяна на определението и отхвърляне на молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба П. П. Д., действащ лично и със съгласието на своя баща П. Д. П., е депозирал чрез пълномощника адв.П. П. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Малолетният към датата на подаване на исковата молба ищец П. П. Д., роден на 11.03.2009г., действащ чрез своя баща и законен представител П. Д.

П., е предявил против М. Р. П. и Сдружение „Т.д. С.г.“ искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 200000лв. за неимуществени вреди – физически и емоционални болки и страдания, претърпени от него при падане на 23.10.2017г. от стена за катерене в спортна зала ДЗУ-С.З. вследствие неизвършена от М. П. при изпълнение на дейността на треньор по спортно катерене, възложена му по граждански договор №21/01.09.2016г. от сдружението, проверка относно правилното монтиране на предпазния механизъм, при което е претърпял счупване на шийката на лява бедрена кост и счупване на лявата срамна кост, последваща асептична некроза на главата на тазобедрената става и скъсяване на долен ляв крайник, и сколиоза, ведно със законната лихва от 23.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 1829,90лв. за претърпени от този инцидент имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи във връзка с лечението и възстановяването, посочени поотделно по вид и размер, ведно със законната лихва от датата на заплащане 5 на всеки един от тези разходи до окончателно изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът Сдружение „Т.д. С.г.“ е оспорил пасивната си материално-правна легитимация с твърдения договорът с ответника М. П. от 01.09.2016г. да е бил сключен за учебната 2016/2017г. и да не е бил подновен за следващата 2017/2018г., поради междувременно настъпила нормативна промяна по Наредба №2 от 27.03.2017г. за професионалната правоспособност и квалификацията на спортнопедагогическите кадри /Обн., ДВ, бр.29 от 07.04.2017г., в сила от 11.04.2017г., Отм. 2019г./, с която било въведено специално изискване към треньорите да притежават висше спортно-педагогическо образование, на което П. не отговарял. След като договорът му не бил подновен, П. останал да изпълнява определени функции към Сдружение „А. к. Ж.“, което е отделно самостоятелно юридическо лице и в което той членувал, а не в Сдружение „Т.д. С.г.“. Освен това, спортната зала, ведно с оборудването, включително и стената за катерене, била общинска собственост, предоставена с договор за безвъзмездно ползване на Сдружение „Т.д. С.г.“, което я е предоставило изцяло на Сдружение „А. к. Ж.“, по който подобен начин подпомагало и други спортни сдружения и клубове. Оспорил е претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, поддържайки към днешна дата ищецът да е напълно възстановен от получените травми, съставляващи средна, а не тежка, телесна повреда, както и изоставането в растежа на единия крайник да не е в причинно-следствена връзка с първоначалното увреждане, а да се дължи на генетични фактори, предвид и констатирането му чак през 2020г. Заявил е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД по отношение на претендираните законни лихви върху обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди.