Решение № 3931 от 23.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 23.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. К. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Административно наказателно дело № 20221110207067 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на жалбоподателя Б. А. Х., ЕГН: ********** с вх.

№ 104330/25.05.2022г. чрез адвокат К. М. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-516 от 19.05.2022 г., издадена от В. К. Ц. на длъжност „ст.полицай“ в 01 РУ-СДВР, с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя Б. А. Х., ЕГН:

**********.

В жалбата на жалбоподателя Х. и в съдебно заседание от адвокат М. се излагат подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата В. К. Ц., редовно призован, оспорва чрез юрисконсулт Х. в производството депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендират се разноски.

Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 01 РУ-СДВР не излага становище по депозираната жалба. Не се заявява претенция за разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на 1 законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на 01 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни твърдения в жалбата, жалбоподателят Х. е възвел правен интерес от разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на 01 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят Б. А. Х. е осъждано лице с влязла в сила на 16.05.2022 г. присъда по НОХД № 3491/2022 г. по описа на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието ефективно изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Н а 19.05.2022 г. около 02.35 часа в гр.София, по ул. „Ген. Гурко“ с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „6-ти септември“ жалбоподателят Б. А. Х. е управлявал с около 40.00 км/ч. след употреба на алкохол (водка джин) МПС – мотопед, марка „Супер Соко“, модел „ЦУХ“ с рег. ..., който е собственост на дружеството „Рентаскут“ ЕООД, ЕИК:

204078728. При управлението на своя мотопед жалбоподателят Х. загубил равновесие, паднал от мотопеда си и се озовал на земята. Мотопеда останал разположен до него. Жалбоподателят Х. бил забелязан от автопатрул АП-27 и съвместно със свидетеля Г. К. М. от 01 РУ-СДВР, била му извършена проверка от свидетеля З. Н. Х. от СДВР-ОПП и свидетеля В. Р. В. от СДВРОПП в присъствие на въззиваемата страна В. К. Ц.. Жалбоподателят Х. се бил изправил на крака. Той имал концентрация на алкохол в кръвта си на 1.2 на хиляда, а имено 1.84 % на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест дрегер“, модел „7510“ ARDM 0207, с поредна проба № 4473, извършена в 02.57 часа на 19.05.2022 г. С жалбоподателя Х. друг спътник не е имало. Жалбоподателят Х. бил единственото лице, което е управлявало ползваното МПС - мотопед, марка „Супер Соко“, модел „ЦУХ“ с рег. .... На жалбоподателя Х. бил издаден талон за медицинско изследване № 093270 същият до 40 минути да посети МБАЛ Св. Анна в гр.София за кръвна 2 проба. В писмена декларация за ПТП от 19.05.2022 г. жалбоподателят Х. самопризнал, че е причинил ПТП със себе си, тъй като е употребил алкохол, както и че бил единствен водач на МПС, което ползвал. С писмен протокол за химическо изследване № 269 от 19.05.2022 г. в кръвта на жалбоподателя Х. била установена концентрация на алкохол в кръвта му от 1.69 % на хиляда.

В 01 РУ било образувано ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. № 12746/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

На 19.05.2022 г. жалбоподателят Б. А. Х., ЕГН: ********** бил задържан за срок до 24 часа в 01 РУ-СДВР за времето от 03.00 часа до 11.20 часа на 19.05.2022 г. във връзка с извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК за управление на МПС след употреба на алкохол с оглед извършване на проверка. Била съставена от В. К. Ц. на длъжност полицейски инспектор – старши полицай от 01 РУ-СДВР писмена заповед № 225зз-516 от 19.05.2022 г. за задържането на жалбоподателя Х. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Препис от заповедта била връчена на задържаното лице. При обиска на жалбоподателя Х. по ЗМВР не били установени в него вещи или други забранени от закона предмети. Същият бил във видимо добро здравословно състояние. Същият имал нетрезво състояние. Заявил, че не желае да ползва адвокатска защита при задържането си, че не желае провеждането на медицински преглед, че е уведомен за правата си, че не желае да се свърже с членове на своето семейство. Преди изтичане на срока на задържането си от 24 часа в 11.20 часа на 19.05.2022 г. по силата на издадената заповед, жалбоподателят Х. бил освободен от длъжностно лице М. Живков на длъжност „инспектор“ в 01 РУСДВР.

Спрямо жалбоподателя Х. била издадена заповед № 22-4332-002329 за наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от полицейски инспектор Руслан Б.лавов Нацев, с която за срок до 18 месеца е било отнето СУМПС на санкционирания субект Б. А. Х..

В образуваното ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. № 12746/2022 г. по описа на СРП жалбоподателят Х. не е бил привличан като обвиняем, тъй като прокурорът в постановление за прекратяване на ДП от 14.07.2022 г. е приел, че извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК е било недоказуемо.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и материалите на СРП от ДП № ЗМ 776/2022 г. и пр.пр. № 12746/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от показанията на свидетелите Г. К. М. от 01 РУСДВР, и от показанията на свидетелите от СДВР-ОПП - З. Н. Х. и В. Р. В., включително и от удостоверението за компетентност на въззиваемата страна В. К. Ц., които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

3

Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. К. М. от 01 РУ-СДВР, и свидетелите от СДВР-ОПП - З. Н. Х. и В. Р. В. кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основа на показанията им, но и въз основа на цялостната писмена документация по делото, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението си. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

В показанията на свидетеля свидетелите Г. К. М. от 01 РУ-СДВР, и свидетелите от СДВР-ОПП - З. Н. Х. и В. Р. В. се съдържат възприятия за факти, намиращи подкрепа в цялата събрана по делото доказателствена съвкупност. Показанията на свидетеля М. дори да не посочват конкретни факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, с оглед заявената пред съда липса на спомени, то показанията на свидетелите Х. и В. носят изчерпателна доказателствена информация, сочеща на извод, че същите са преки очевидци на последиците от самото ПТП. Свидетелите по делото са възприели, че единствения водач на мотопеда е бил жалбоподателя Х., който самокатастрофирал, поради употребата на алкохол. В декларацията за ПТП жалбоподателят Х. заявява, че е загубил равновесие на мотопеда си, тъй като е бил употребил алкохол, като концентрацията на алкохолната проба надхвърля законовият предел от 1.2 на хиляда по смисъла на чл.343б, ал.1 от НК съгласно данните от използвания Алкотест дрегер и протокол за химическо изследване на кръвна проба, които съдът кредитира изцяло като достоверни и неопровергани от събраните в производството доказателства.

Съдът отчита, че жалбоподателят Х. доброволно е отказал да ползва адвокатска защита, медицинска помощ, като съгласно регистъра на влизащите и излизащите в сградата на 01 РУ СДВР лица, състоянието на жалбоподателя Х. е било добро общо състояние, но бил алкохолно повлиян.

Налице са доброволни откази от адвокатска защита, медицинска помощ и преглед, от релевирането на възражения по повод на задържането му за срок от 24 часа и тези факти съдът приема за пряко установени.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

4

Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова необходимо условие за задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , е наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда на НПК.

Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР . Обхватът на съда при проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото на чл. 169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.