Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 11.02.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 409/2025
Вид
Решение № 298
Подписан
11.02.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Цветелина Гоцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 277, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за устройство на територията
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 137, ал. 1, т. 5 · Закон за устройство на територията
  • чл. 137, ал.1, т.5, буква "а" · Закон за устройство на територията
  • чл. 147, ал.1, т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148 · Закон за устройство на територията
  • чл. 148, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 161 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 6 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а, ал. 5 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 80 · Закон за устройство на територията
  • § 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 298

Перник, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20257160700409 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба от К. А. Т., [ЕГН], чрез адв. Б. В., срещу Заповед № РД-2***/24.07.2025г. на кмета на община К****, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на К. А. Т., с адрес [населено място], община Б***, област П**** в качеството на извършител на незаконен строеж „Д*** б***“, находящ се в имот с [идентификатор] местн. К*****, по КККР на [населено място], община К****, да премахне извършеният незаконен строеж в срок до 10.11.2025г.

В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва констатациите, че се касае за строеж, твърди, че липсва трайна връзка на бунгалото с терена, същото представлява дървена конструкция, която може да се премести в пространството. Според жалбоподателя актът е немотивиран, конструкцията не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, не е поставян или изграден от него. В тази връзка са наведени доводи за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и постановяване на незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. В., който поддържа жалбата и искането за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Моли за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, кмета на община К****, в съдебно заседание, се представлява от адв. Н. Н.. Оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със законовите норми. Твърди, че дървеното бунгало е стабилна конструкция със статут на строеж, не е възможно преместването, не са налице каквито и да било строителни книжа, напротив – има мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж в земеделска земя. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Административен съд - П****, след като се запозна с приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД-****/26.03.2025г. на кмета на община К**** /л. 79/ е разпоредена проверка на 28.04.2025г. в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К**** със собственици К. А. Т., В. А. Г., Ж. А. М. - Л., Р. В. З. съгласно [нотариален акт], том 8, per. 1907 от 02.08.2022г. вписан в Служба по вписванията [населено място].

При проверката на 28.04.2025г., извършена от служители на община К****, определени със Заповед № РД-***/26.03.2025г., в присъствието на всички съсобственици на поземления имот, вкл. жалбоподателя, е съставен Констативен акт № 6 от 28.04.2025г. /л. 41/. Установено е на място, че има изградено дървено бунгало с размери 6,13/4,04, изградено от дървена конструкция, стояща върху бетонови плочки. Колоните са с размери 12см./12см., столици с размери 12см./12 см., ребра 12 см. / 8 см. Стените са затворени с шперплат, от северната страна е затворено с винилова ветроустойчива завеса, от запад има 2 бр. прозорци с размери 2,10/1,92 м. - 1 бр. и 1,00/0,83 м. - 1 бр. От север има врата с размери 0,78/2,00м. Покривът е двускатен. Строежът е завършен, използва се и не е захранен с ток и вода. Строежът е квалифициран като пета категория. Приложена е окомерна скица.

По време на проверката не са представени строителни книжа. От страна на жалбоподателите са представени документи за собственост на поземления имот /[нот. акт] от 01.08.2022г., т. V, per. № 59***, д. № 8***/2022г., вписан в Служба по вписванията [населено място] /л. 70, скица № 15-702***/29.06.2023г./л. 64/, искане до кмета на община К*** за извършване строителство в земеделски земи /л. 115/, положително Становище от 03.08.2023г. от Областна дирекция Земеделие, област П*** за строителство на „Сграда за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар” в имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община К***, обл. П***, издадено на основание чл. 11, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ;/л. 66/, Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1**/07.03.2024г. от ОБДХ – П****, с капацитет 20 пчелни семейства с ползвател С. М.. /л. 65/.

При тези данни проверяващите приели, че е нарушен чл. 148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 2 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Като възложители на строежа са посочени всички собственици на поземления имот, а като извършител – К. А. Т.. Указана в акта е възможността за подаване на възражение срещу констатациите.

На 05.05.2025г. е подадено възражение /л. 51/ от всички съсобственици, представлявани по пълномощие от С. М., с което е изразено несъгласие с констатациите на проверяващите. Считат, че в съсобствения имот, представляващ земеделска земя, не е изпълнявано строителство по смисъла на ЗУТ, ЗС и Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им. Твърдят, че описаното в констативен акт № 6 дървено бунгало се използва за временно съхранение на селскостопанската продукция и инвентар на регистриран в ОБДХ животновъден обект.

На 11.06.2025г. възражението е разгледано на заседание от комисия от служители в община К****, на което е прието за неоснователно и отхвърлено./л. 73/.

В хода на административното производство е изготвено становище на Главния архитект на Община К*** № 1/10.06.2025,/л. 61/ в което са изложени подробни съображения защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

Кметът на община К**** е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № РД-***/24.07.2025г./л. 46/, с която на основание чл. 223а, ал.1, т.8 във връзка с чл. 225а, ал.1 ЗУТ е наредил на К. А. Т. в качеството му на извършител на незаконния строеж „дървено бунгало“, находящ се в имот с [идентификатор], мести. К****, по КККР на [населено място], община К****, вид територия земеделска земя, НТП - ливада да премахне извършеният незаконен строеж. В мотивите на заповедта, кметът на община К*** е достигнал до извод, че изпълненият на място обект – „дървено бунгало“ е строеж от пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, изпълнен без строителни книжа и издадено разрешение за строеж поради което е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Изложени са съображения защо строежа не може да бъде търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Позовал се е на съставения констативен акт и на становището на главния архитект на община П****.

На 28.07.2025г., е изготвена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 277, ал. 1 от АПК /л. 44/. Поканата, ведно със заповедта, са връчени на жалбоподателя /чрез баба му О. М./ на 18.08.2025г., видно от приложеното известие за доставяне./л. 82/.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. Ц., която съдът кредитира като комптетентно изготвена и отговаряща на поставените въпроси. При огледа на място на процесния обект, вещото лице констатира изпълнено на място дървено бунгало с дървена конструкция от греди и плоскости, стени дървени ребра и талашитени плоскости, таван отново дървени греди и талашитени плоскости и битумна изолация над тях. Отвътре е поставена топлоизолация. Има два прозореца, за вход от към язовира има врата картонена със стъкло. Площта на бунгалото е 3,60м на 4,05м., височина 2.40м в задна част и 3,10 м в предна част. Пред бунгалото има изграден дървен навес - с размери 4.05м/2,60м. или 10,53м2, закрепен за бунгалото. Обектът е поставен върху няколко тротоарни плочки, няма наливан бетон и основи. Закрепване няма, тъй като тежестта е достатъчна да не се премества. Има ел.инсталация от соларен панел . Няма захранване с ток от електроразпределително дружество. Вода няма от централен водопровод.

Процесният строеж може да се определи като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Според експерта обектът е изграден 2023г. По начина на оборудване може да се определи, че се използва за жилищни нужди. Извършените СМР не са в съответствие с действащите правила /условия на застрояване по Наредба 19/25 октомври 2012г. за строителство в земеделските земи без промяна в предназначението им. При разпит в съдебно заседание вещото лице сочи, че дървената конструкция не може да бъде преместена в пространството в цялост, без демонтаж на елементите.

За опровергаване констатациите, че той е извършител на строежа, от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Р. С. С.. Свидетелят заявява, че не познава К. Т., не знае кой и къде е неговия имот. Ходил е на язовира да лови риба с Г. и И., подслонявали се в заслон, който представлява бунгало и навес, но не може да каже кой е собственик нито на бунгалото, нито на имота. Показанията на свидетеля съдът счита за неотносими към спора, доколкото същият няма преки впечатления нито от имота, нито от процесния обект, нито може да идентифицира със сигурност местонахождението им.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимиран субект, имащ право и интерес от оспорването, адресат на заповедта, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Кои строежи са незаконни е определено в ал. 2 на чл. 225 от ЗУТ. Съгласно т. 2, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са строежите, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Актът е издаден от компетентен орган, за което няма спор между страните, без оглед на това дали е установен строеж от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 147, ал.1 т.1 от ЗУТ или преместваемо съоръжение.

Оспорената заповед е издадена в законоустановена писмена форма, посочен е издателят на заповедта, адресат, строежа по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран е имота, в който е извършено строителството. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство. Извършени са всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ доказателство за съществуването и вида на строежа. В случая актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, в присъствието на жалбоподателя. В КА се съдържат констатации за изпълнение на строежа в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 2 от Наредба № 19 от 25 октомври 2012г. на МЗХ и МРРБ. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена.