Решение № 41 от 28.05.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Смолян, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20235400900043 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Образувано е по молба на Национална агенция по приходите – С. /подолу НАП-С./, чрез изпълнителния директор на НАП, в която се твърди, че на 21.12.2022г. бил сключен договор за покупко-продажба между И. б. ЕООД Б., представлявано от М.Х. като продавач и Б. Л. ЕАД – С., представлявано от Ст.К., като купувач, с предмет на договора моторно превозно средство /МПС/, лек автомобил, марка М., модел ******, peг. № ********, номер на шаси ********, номер на двигател: ********, дата на първа регистрация ********г. Продажната цена на автомобила била в размер на 35 790,43евро.

Ищецът твърди, че въпросната сделка била недействителна по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

На първо място дружеството И. б. ЕООД било регистрирано в търговския регистър на 21.10.2022г., с капитал от 100 лв., а едноличен собственик на капитала бил М. М. Х.. При регистрацията на дружеството било заявено и желание за регистрация по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС, във вр. чл. 100, ал. 5 ЗДДС. Подадена била декларация за регистрацията по ЗДДС в НАП, с която били декларирани съответните обстоятелства, както и заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС. На 26.10.2022г.

1 дружеството било регистрирано по ЗДДС, с акт за регистрация по ЗДДС № 210422204093***/26.10.2022г.

Твърди се в молбата, че за данъчен период м. 11.22г. дружеството подало справка-декларация по ЗДДС № 21001438***/12.12.22г., с дължим ДДС в размер на 150 448,86лв. На същата дата, 12.12.22г. дружеството подало и справка декларация обр. 6 с вх. № 210022210522399/12.12.22г. и № на протокол 21000220094222 за м. 11.2022г., с която били декларирани задължения за ДОО в размер на 975,63лв., УПФ – 238,65лв. и здравно осигуряване – 381,85лв. Дължимият ДДС и осигуровки не били внесени в срок, поради което спрямо И. б. ЕООД било образувано изпълнително дело № 231286***/2023г. и било изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С230021-048-0000762/16.01.23г., връчено по електронен път на 16.01.23г., на декларирания в НАП електронен адрес за кореспонденция.

За обезпечаване събирането на публичното задължение от публичния изпълнител било издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230021-022-0003999/24.01.23г., отново връчено по електронен път на 24.01.2023г. Наложен бил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в ТБ ******** АД. От отговора на запорното съобщение, изпратено до банката, се установявало, че към 24.01.2023г. за И. б. ЕООД имало налични данни за регистрация в единния клиентски регистър на банката, но нямало открити банкови сметки. Същите били закрити от дружеството.

Ищецът твърди, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230021-022-0027955/26.04.23г. бил наложен запор върху средства на задълженото лице в каси. Предприето било изпълнение върху вещи по реда на чл. 233 ДОПК, с изготвено съобщение за насрочване на опис изх. № С230021-110-0002043/26.04.23г. Видно било от протокол за опис изх. № С230021-028-0001319/26.04.23г. и протокол изх. № С230021-0260021357/26.04.2023г., че същото било безрезултатно. На датата на описа, 27.04.2023г., при посещение адреса на управление на дружеството, не бил открит представител на последното. Проведен бил телефон разговор с управителя, като същият заявил, че дружеството нямало каса и не разполагало 2 е налични парични средства, тъй като били разпределени като дивидент.

Твърди се в молбата, че освен посочените по-горе задължения, с разпореждания за присъединяване изх. № С230021-105-0071741/24.02.23г., изх.

№

С230021-105-0085289/08.03.23г., изх.

№

С230021-1050146218/26.04.23г., изх. № С230021-105-0237776/23.06.23г., изх. № С230021105-0298010/03.08.23г. и изх. № С230021-105-0330252/28.08.23г., били присъединени допълнително задължения по справки-декларации по ЗДДС за месеците декември 22г.; януари 23г.; февруари 2023г. /декларации обр. 6 за м.

12.22г., м. 01.23г., м. 02.23г. м. 03.23г./, ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022г. и декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО /окончателен данък върху разпределен дивидент за период 01.04.23г.-30.06.23г./. Към 04.09.23г. публичните задължения по изпълнителното дело били общо в размер на 544 727,91лв., от които 517 379,80лв. главници и 27 348,11лв. лихва. По изпълнителното дело не били извършвани плащания от длъжника.

От посоченото по-горе се установявало, че предприетите обезпечителни и изпълнителни действия не довели до погасяване на публичните задължения на дружеството. По изпълнителното дело нямало извършени плащания. В тази връзка публичният изпълнител извършил пълно проучване на имущественото състояние на дружеството-длъжник. Отправени били искания за предоставяне на информация на основание чл. 212 ДОПК до Министерство на земеделието и ОД на МВР - С., както и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. От постъпилите отговори и справки било видно, че длъжникът не притежавал имущество или други активи, които да послужат за удовлетворяване на публичните задължения по изпълнителното дело. Публичният изпълнител извършил и справки в АВп; ТР; ЦРОЗ; регистър на банковите сметки и сейфове при БНБ; регистър Кораби; регистър на гражданските въздухоплавателни средства;

Агенция за приватизация и следприватизационен контрол; информационните системи на НАП фискални устройства и Управленска информационна система. Същите потвърждавали обстоятелството, че И. б. ЕООД не притежавало имущество, върху което да бъде насочено принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че в хода на цялостното проучване на имуществото на длъжника се установило, че след 12.12.2022г. /датата на деклариране на 3 публичните задължения по справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 11.2022г. и по декларация обр. 6 за м. 11.2022г./, същият извършил разпоредителна сделка със свое МПС.

На 21.12.22г. бил сключен договор за покупко-продажба между И. б.

ЕООД като продавач и Б. Л. ЕАД като купувач, с който договор бил продаден лек автомобил, марка М., модел ******, peг. № ********, дата на първа регистрация ********г. Продажната цена по договора била в размер на 35 790,43 евро без ДДС, платима по банков път. МПС било закупено с цел предоставяне за ползване и евентуално придобиване при условията на договор за финансов лизинг /съгласно договор за финансов лизинг № 20221***/21.12.2022г./.

За изясняване на фактите и обстоятелства на така сключения договор, от публичния изпълнител било изпратено искане изх. № С230021-0080004940/09.02.23г. на основание чл. 230, ал. 2 ДОПК до Б. Л. ЕАД. От постъпилото обяснение ставало ясно, че цената по договора за покупкопродажба била заплатена на два транша - на 30.12.22г. били платени 4 000лв. и на 03.01.2023г. били платени 80 000лв. Сумите били преведени по банков път по сметка на И. б. ЕООД в ******** АД, за което били приложени съответните платежни нареждания. Представен бил и договор за покупкопродажба както и фактура № 1000000019/21.12.22г.

Било изпратено искане изх. № С230021-008- 0019545/01.06.23г., на основание чл. 212 ДОПК до Р.Р. /нотариусът, изповядал въпросната разпоредителна сделка/ и била изискана цялата преписка по договора. В отговор на искането постъпило заверено копие на договор за покупкопродажба от 21.12.22г.; декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК, в която управителят на дружеството длъжник декларирал, че представляваната от него фирма нямала непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита, и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС; удостоверение № 689845/18.12.22г. за застрахователна стойност на МПС за 38 000лв.; декларация за действителен собственик по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП; приходна квитанция за платен годишен данък и др.

По изпълнителното дело била изискана информация от ТД на НАП П., офис С., за начина, по който били подавани справките-декларации по 4

ЗДДС и декларациите обр. 1 и обр. 6. Според служебна бележка с № 11861/11.08.2023г., същите били подадени по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП) на М. М. Х..

Предвид изложеното, ищецът счита, се с въпросната сделка бил осъществен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, според който недействителни по отношение на държавата били сключените след датата на деклариране или установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

Първият елемент от фактическия състав бил налице, първия ответник бил длъжник по публични задължения, установени с подадени справкидекларации по ЗДДС, декларации обр. 6, годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2022г., декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. Към 04.09.23г. публичните задължения не били заплатени, включително по справка-декларация за данъчен период м. 11.2022г. с № 21001438*** и декларацията обр. 6 за м. 11.2022г. с № 210022210522399, видно и от справка към 04.09.23г. от информационна система на НАП за общите задължения на И. б. ЕООД.

На следващо място, била извършена разпоредителна сделка с имуществени права на длъжника, лек автомобил, марка М., модел ******, peг. № ******** и тази сделка била осъществена след датата на деклариране на задълженията по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2022г. и декларация обр.6 с № 210022210522399, били подадени на 12.12.2022г., а разпоредителната сделка била сключена на 21.12.2022г. С последната била увредена държавата, тъй като длъжникът се лишавал от свое имущество - МПС, а последното служело за обезпечение на кредиторите му, включително държавата.

Според ищеца, разпоредителната сделка била извършена с намерение да се увреди публичния взискател. Самото намерение за увреждане като факт, било мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт /в случая разпоредителна сделка с МПС/ се увреждал кредитора, най-често като се намалявало имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване на вземанията на кредитора.

Ищецът твърди, че при сключване на разпоредителната сделка на 5

21.12.22г., управителят на И. б. ЕООД, М.Х., представил декларация по чл.

264, ал. 2 ДОПК, в която декларирал, че представляваната от него фирма няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита, и задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с МПС.

Според ищеца НАП- С., същата декларация била с неверни данни, тъй като към този момент ответникът имал дължими публични задължения по справка- декларация по ЗДДС за данъчен период м. 11.2022г. и по декларация обр. 6 за м.11.2022г. След като задълженията били установени на основание подадени от дружеството декларации, подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/ на законния представител, то последният знаел за възникването им. Въпреки това, в декларацията била декларирана липса на публични задължения, с цел избягване приложение на чл. 264, ал. 4 ДОПК. Според тази разпоредба, когато прехвърлителят или учредителят декларирали, че имат посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 можело да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларирал, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право, и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

На следващо място, справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.