Акт № 10142 от 09.11.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10142

Бургас, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIII-ти състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОВКА БЪЧВАРОВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20267040701619 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е на 14.07.2026г. по жалба на Д. К. П. с постоянен адрес в [населено място] срещу Решение № 251005-89/02.06.2026г. на ВПД Директор на ОД на МВР Бургас, поправено с Решение № 251005-113/08.07.2026г. на Директора на ОД на МВР Бургас, в частта му, в която е отказано заличаване на лични данни на жалбоподателя, съобразно изброяването в т.1 от разпоредителната част на решението. Жалбата е подадена на 29.06.2026г. чрез Директора на ОД на МВР Бургас. В нея се твърдят допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъответствие с материалния закон и с целта на закона и се иска отмяна на оспореното решение. Заявена е претенция за разноски.

Срещу същото решение е подадена на 03.07.2026г. чрез Директора на ОД на МВР Бургас и втора жалба, въз основа на която е образувано административно дело № 1667/2026г. на Административен съд Бургас, което с определение № 6890/29.07.2026г. е прекратено и е разпоредено административната преписка да се изпрати по настоящото дело.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването – ВПД Директор на ОД на МВР Бургас, не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от адвокат С. К., който поддържа жалбата, но само в частта й, с която е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя след издаване на Решението за поправка на явна фактическа грешка.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от пълномощник – главен юрисконсулт А. Д., в което се развиват подробни съображения по съществото на спора. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Противопоставено е възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.03.2026г. Д. П. подал заявление вх. № 251005-61/30.03.2026г до Директора на ОД на МВР Бургас с искане да бъдат заличени личните му данни, събрани, съхранявани и обработвани в информационните фондове на МВР (лист 58).

От извъриената проверка се установило, че в информационните фондове (ИФ) на ОД на МВР Бургас се обработват личните данни на заявителя по три досъдебни производства (ДП), едно следствено дело и една заповед за задържане по чл.72 от ЗМВР, както следва:

1. „Извършител“ по ДП № 130/02.02.2004г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 от НК;

2. „Извършител“ по ДП № 1260/22.12.2008г. по описа на Четвърто РУ Бургас при ОДМВР Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК;

3. „Извършител“ по ДП № 92/04.07.2014г. по описа на РУ М. Т. при ОДМВР Бургас, образувано за извършено престъпление по чл. 235, ал.6 от НК:

4. Наказателно споразумение „ефективно наказание“, с.дело 3519/2004г. по описа на БРС;

5. Задържане на лице „Уличен“ със заповед за задържане № 234/28.07.2015г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас.

Изискана е информация за движението и приключването на преписките и делата, от която се установява следното:

1) ДП № 130/2004г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас е приключило с внесено на 16.12.2004г. в Районен съд Бургас споразумение, въз основа на което е образувано е НОХД № 3519/2004г., по което с протоколно определение от 12.01.2005г. е одобрено споразумението, постигнато между РП Бургас и защитника адвокат Б., с което настоящият жалбоподател (тогава обвиняем) се е признал за виновен за извършено по чл.131, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.130, ал.1 от НК престъпление, затова че на 30.01.2004г. в [населено място], като длъжностно лице – шофьор при ЕТ „С. Апостолова“, причинил на длъжностното лице Д. Г. К. – шофьор в „Ч.“ ООД [населено място], при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето и фрактура на носни костици, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК се е съгласил да му бъде наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева. Според справката за съдимост, глобата е платена на 15.12.2011г. и по това осъждане на 19.03.2015г. е настъпила реабилитация по право. НОХД № 3519/2004г. на РС Бургас неправилно е отразено като следствено дело, по което на жалбоподателя е наложено ефективно наказание лишаване от свобода. По делото липсват данни за следствено дело с този номер.

2) ДП № 1260/2008 г. по описа на Четвърто РУ Бургас при ОДМВР Бургас е приключило с внесяне в Районен съд Бургас на 25.09.2009г. споразумение, въз основа на което е образувано е НОХД № 3183/2009г. на РС Бургас, по което с протоколно определение от 06.10.2009г. е одобрено споразумението, постигнато между РП Бургас и защитника адвокат К., с което настоящият жалбоподател (тогава обвиняем) се е признал за виновен за извършено по чл.216 ал.4 от НК престъпление, затова че на 21.12.2008г. в [населено място] противозаконно унищожил чужда движима вещ на стойност 118.52 лева – едно стъкло на предна лява врата на лек автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. М. П., като деянието представлява маловажен случай, поради което и при приложението на чл.54 от НК се е съгласил да му бъде наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева. Според справката за съдимост, глобата е платена на 15.12.2011г. и по това осъждане е настъпила на 19.03.2015г. реабилитация по право.

3) ДП № 92/2014г. по описа на РУ М. Т. е било образувано за престъпление по чл.235, ал.6 вр. ал.1 от НК и е приключило с Постановление за прекратяване от 06.01.2015г. – данните се съдържат в писмо изх. № А-530/07.04.2026г. на Административния ръководател-Районен прокурор на РП Бургас (лист 60).

4) ДП № 749/2015г. по описа на 04 РУ на МВР Бургас е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 от НК, затова че на 27.07.2015г. в [населено място], к-с Меден рудник [адрес], на стълбищната площадка причинил на Г. С. средна телесна повреда. С постановление от 24.03.2016г. ДП е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

5)В справката за съдимост е отбелязано осъждане по НОХД № 100/2000г. на Военен съд Сливен, по което е постановена влязла на 13.10.2000г. присъда № 100/2000г., с която жалбоподателят (тогава подсъдим) е признат за виновен за седем престъпления на различни състави на чл.206 от НК и след като са му наложени три наказания глоба в размер на 10.00 лева и четири наказания глоба в размер на 5.00 лева, на основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание глоба в размер на 10.00 лева, която е платена на 19.12.2011г. Справката съдържа отбелязване, че по това осъждане е настъпила на 19.03.2015г. реабилитация по право.

6) Със Заповед за задържане № 234/28.07.2015г. на разузнавач в сектор „КП“ при 04 РУ на МВР Бургас настоящият жалбоподател е бил задържан за срок от 24 часа, тъй като е бил заподозрян за извършване на престъпление по чл.129 от НК – нанасяне на средна телесна повреда. Според Книгата за задържаните лица, задържането е продължило от 12:30ч. до 16:00ч.

В Докладна записка № УРИ251р – 28179/02.06.2026г., изготвена от Старши експерт Г. Г. до ВПД Директора на ОД на МВР Бургас, (листове 78-81) е посочена събраната информация за водените срещу жалбоподателя досъдебни производства и постановени присъди.

Анализирана е справката за съдимост, описана по – горе, и е изведено заключение, че настъпилата реабилитация не е сред лимитативно изброените основания за заличаване на обработваните лични данни на извършителя. Посочено е, че по отношение на обработваните лични данни по т.1, 2 и 4, извършените от лицето престъпления са във връзка със статус „осъждан“, респ. заявителят не попада в обхвата на разпоредбите на чл.3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 88 от 24.10.2014 г., в сила от 1.11.2014 г., (Инструкция № 81213-748/2014г. от 20.11.2014г.), тъй като сред разписаните в цитираната норма хипотези липсва основание за заличаване на обработвани лични данни при постановена осъдителна присъда. Позовал се на Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и Съображение 54, 55, и 61 от Решение на съда на ЕС от 30 януари 2024 г., по дело № С-118/22 г. Прието е, че в българското законодателство и в ЗМВР не била транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) № 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г., съгласно която следва да бъдат установени сроковете за изтриване на личните данни на администратора или техен периодичен преглед.

С оглед решението от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22 г. на Съда на ЕС е прието, че следва да се извърши анализ и преценка относно „абсолютната необходимост“ за продължаване съхранението на личните данни на Д. К. П.. В тази връзка е посочено, че лицето има извършени разнородни престъпления, за които е осъждано. От субективна страна деянията били извършени умишлено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Направен е извод, че предвид извършените престъпления и постановените спрямо жалбоподателя осъдителни присъди, по т.1, 2 и 4 не са налице нормативни предпоставки за заличаване на обработваните лични данни.

По отношение на т. 3 - ДП № 92/2014г. по описа на РУ М. Т. при ОДМВР Бургас, образувано за престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК, е прието, че същото е приключило с Постановление за прекратяване на НП от 06.01.2015г, поради което са приложими разпоредбите на чл.3, т.3, буква „а“ и „б“ на Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г. Посочено е, че за престъпление по чл.235, ал.6 от НК се предвижда лишаване от свобода до 1 година или пробация или глоба от 100 до 300 лв., поради което е налице изтекъл давностният срок по чл.81, ал.3 вр.чл.80. ал.1. т.5 от НК от 4 години и 6 месеца и по тази причина е прието, че по този пункт искането за заличаване на лични данни е основателно.

По отношение на т.5 - статус „уличен“ в ИФ на МВР по Заповед за задържане № 234/28.07.2015г. по описа на Четвърто РУ, е посочено, че личните данни се обработвали във връзка с чл.42 ал.1 от ЗЗЛД, който предвижда обработване на лични данни „за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“, но „надхвърляли необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват“ — изискване, регламентирано в чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, от което следва, че същите трябва да бъдат „изтрити“.

В заключение е направено предложение искането да бъде уважено по т.3 и т.5 и отхвърлено по т.1, т.2 и т.4.

С обжалваното по настоящото дело Решение № 251005-89/02.06.2026г., като възприел фактите и изводите, установени при извършените проверки, ВПД Директор на ОД на МВР Бургас разпоредил заличаване на лични данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР по ДП № 92/04.07.2014г. по описа на РУ М. Т. при ОДМВР Бургас и отказал заличаване на лични данни на жалбоподателя, както следва : ДП № 130/02.02.2004г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас, ДП № 1260/22.12.2008г. по описа на Четвърто РУ Бургас при ОДМВР Бургас, НОХД № 3519/2004г. по описа на БРС и заповед за задържане № 234/28.07.2015г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР Бургас, като изцяло възприел мотивите, посочени в Докладна записка № УРИ251р – 28179/02.06.2026г. (листове 52-55).

Разпечатката съдържа 35 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce1f6491-8ce8-4165-95cc-c6fdd7477f28