Решение № 7170 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7170 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510908 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9938/04.07.2025 г. на длъжника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 срещу разпореждане по изпълнително дело № 20258500400379 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да са намали адвокатското възнаграждение на взискателите Е.Д.К. и Г.Д.Х. до минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., както и да се намали таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение следва да е в минимален размер, както и, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли само върху присъденото по изпълнителния лист. Моли да се отмени разпореждането за разноските, с което ЧСИ Б. е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

Постъпило е писмено възражение от взискателите. Намират, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Възнаграждение се дължало на всеки от взискателите.

Считат, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ А.Б. с рег.№ 850 при КЧСИ на 1

21.05.2025 г. по молба с вх. № 8210 от 21.05.2025 г. от взискателите Е.Д.К., ЕГН ********** и Г.Д.Х., ЕГН **********. Предоставен е в оригинал по делото изпълнителен лист, издаден на 08.05.2025 г. от АС Бургас по гр. д. № 65/2025г., с който на взискателите са присъдени по 100 000 лв. за всеки от ищците, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. до окончателното изплащане. Длъжник по делото е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788

Представени са към молбата доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на по 4525 лв. от всеки един от взискателите.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 10519 от 21.05.2025 г. до ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, която е връчена на длъжника на 22.05.2025 г.

Събрана е в срока за доброволно изпълнение сума в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г. /която сума в 21 383.75 лв./, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 144 лв., както и дължима сума по т. 26 в размер на 6 994.41 лв. и адвокатско възнаграждение от 9 050 лв. Със съобщение от 11.06.2025 г. е допусната корекция, тъй като по изпълнителен лист длъжникът дължи на всеки от взискателите по 100 000 лв., ведно със законна лихва и е наложен нов запор за сума в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от 06.11.2023 г., както и дължима сума по т. 26 в размер на 6 796.29 лв.

Няма спор по делото, а и от съобщение от 19.06.2025 г., с което се вдигат запорите, се установява, че сумата в платена. Няма данни след извършената корекция и включеното ново задължение със съобщението от 11.06.2025 г. да е връчена нова покана за доброволно изпълнение на длъжника.

С възражение с вх. № 6945/28.05.2025 г, депозирано от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, се иска намаляване на приетия за събиране адвокатски хонорар до размер от 200 лв., както и се съдържат доводи срещу начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 19.06.2025 г. на длъжника е връчено съобщение с изх. № 11169/03.06.2025 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК /видно от представената обратна разписка/ от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

По отношение на адвокатското възнаграждение:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази 2 част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Представени са и доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 4525 лв. от всеки от взискателите по отделни договори за правна защита и съдействие с адв. И.С.М..

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

Не се спори, че длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Взискателите са двама, като всеки от тях е представил договор за правна защита и съдействие, уговорено е и е заплатено отделно адвокатско възнаграждение от всеки от тях.

Оттук, следва да бъде определено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от взискателите. Съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв. за всеки един от двамата взискатели Е.К. и Г.Х., отговаря на положения труд от адвоката им, 3 изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, която съдържа и посочен изпълнителен способ /посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК/. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл.

129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

Ето защо обжалвания акт, с който в тежест на длъжника е възложена сума за адвокатско възнаграждение за горницата над 400 лв. /по 200 лв. за всеки един от взискателите/ до сумата от общо 9050 лв. следва да бъде отменено.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Доводите в жалбата са насочени единствено срещу включването при изчисляването на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи.

Пропорционалната такса се събира върху общо събраната сума. Общият размер на таксата следва да е един без значение броя на взискателите. Не следва да се определя отделна такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за всеки един от взискателите в случая. Доколкото изпълнителният лист е един и длъжникът е един, то общият материален интерес за всички суми по изпълнителното дело е 243 562.59 лв., поради което пропорционалната такса възлиза на общо 9709.50 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „е“ ТТРЗЧСИ. Това е пропорционалната такса за всички събрани суми по изпълнителния лист и на двамата взисктели.

Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени в тежест на длъжника суми за адвокатско възнаграждение за горницата над 400 лв. и, с което не е направено преизчислението на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде в размер на общо 9709.50 лв. за всички вземания, следва да бъде отменено. Искането в останалата за част, с което се иска намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв., ще се остави без уважение, като неоснователно.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство не 4 следва да се присъждат, тъй като предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разпореждане, съдържащо се в съобщение с изх. № 11169/03.06.2025 г., по изпълнително дело № 20258500400379 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ, в частта, с която е оставено без уважение възражението на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да са намали адвокатското възнаграждение на взискателите Е.Д.К., ЕГН ********** и Г.Д.Х., ЕГН **********, за разликата над 400 лв. до сумата от общо 9050 лв., и да се преизчисли таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, разноски за адвокатско възнаграждение на Е.Д.К., ЕГН ********** и Г.Д.Х., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20258500400379 по описа на частен съдебен изпълнител А.Б., с рег. № 850 на КЧСИ от общо 9050 лв. на 400 лв. /по 200 лв. за всеки един от взискателите/.