Решение № 16032 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16032 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110145942 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на т.а. марка „Волво“, модел „ФХ“, с рег. № *************, е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за имуществена застраховка „Каско“, скл. под формата на застрахователна полица № ***************** Същият сочи, че в срока на застрахователното покритие, на 26.02.2025 г., настъпило застрахователно събитие пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че застрахователното събитие настъпило по вина на водача на т.а. марка „МАН“, модел „ТГХ“ с рег. № **************, с прикачено ремарке марка „Шмитц“ – Г. П., който предприел маневра за паркиране на заден ход, без да съобрази разположението на спрелия т.а. „Волво ФХ“, при което реализирал ПТП.

Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 470420212156536, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 7046,04 евро (13 780,85 лева).

Според ищеца гражданската отговорност на водача на т.а. марка „МАН“, модел „ТГХ“ с рег. № ************** е застрахована при ответното дружество.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования – увреден от непозволено увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована при ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования 1 срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, до размера на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът навежда твърдения, че поканил ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение, като последният отказал да изпълни задължението си.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „О.-З.“ да плати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ сумата 2556,46 евро (5000 лева), представляваща частично вземане от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 7046,04 евро (13 780,85 лева), платено по застраховка „Каско Стандарт“- застрахователна полица № ***************** за застрахователно събитие, настъпило на 26.02.2025г., за което е образувана щета № 470420212156536.

С определение от 22.05.2026г. е допуснато изменение на предявения иск, относно размера на същия, като същият се счита предявен за сумата 5842,62 евро (с левова равностойност 11 427,18 лева).

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Наведени са доводи за оспорване механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между деянието и вредите, както и техния размер.

Ответникът оспорва противоправността на поведението на водача на т.а. „МАН ТГХ“.

В отговора е релевирано възражение, че водачът на т.а. м. “Волво” е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Видно от представената застрахователна полица № ***************** 13.07.2025г. между ищцовото дружество и собственика на влекач м. "Волво" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет влекач м. "Волво”, със срок на застрахователно покритие 01.02.2025г.- 31.01.2026г.

На 26.02.2025г. в с. Столник е настъпило ПТП между влекач м. “Волво” и влекач м.

“МАН”, при което влекач м. “МАН”, при извършване на маневра движение назад, ударил влекач м. "Волво".

Застрахованият уведомил застрахователят- ищец за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 470425252512055, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на сумата 7046,04 евро (13780,85 лева).

Относно механизма на деянието пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства- показанията на св. Й. Л. и е назначена съдебно автотехническа експертиза.

От показанията на св. Й. Л. се установява, че през м. февруари 2025г. управлявал влекач м.

2

"Волво". Същият сочи, че претърпял ПТП, при което процесният влекач бил паркиран на рампа, когато влекач м. "МАН" при движение на заден ход ударил паркирания влекач.

От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция САТЕ се установява, че механизма на ПТП е следния: На 26.02.2025г. в с. Столник, на рампата за товароразтоварителни дейности в базата на "Билла България", водачът на влекач м. "МАН" предприел маневра движение назад, вследствие на което ударил намиращия се зад него, паркиран, влекач м. "Волво". Вещото лице дава заключение, че вредите по влекач м. "Волво" се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на влекач м. "Волво", изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5829,84 евро (11402,18 лева).

При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди. Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на осъдителен иск, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на влекач м. "Волво" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договора за застраховка “Каско” под формата на застрахователна полица № ***************** 13.07.2025г., с предмет влекач м. "Волво”, със срок на застрахователно покритие 01.02.2025г.- 31.01.2026г.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, както и настъпването на пътно- транспортно произшествие на 26.02.2025г. Не се спори, че ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 7046,04 евро (13780,85 лева).

Първият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол и уведомление за щета, събраните гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ.

От приложения двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 26.02.2025г. е настъпило ПТП между влекач м. “Волво” и влекач м. “МАН”. От същият се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на товарния автомобила, а именно- в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че 3 няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ и показанията на св. Л. (водач на влекач м. “Волво”), според който водачът на влекач м. "МАН", преди да започне маневра "движение назад", не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.

Конкретиката на случая сочи, че водачът на влекач м. „МАН” е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението- чл. 40 ЗДвП.

Настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на влекач м. „МАН“ беше спазил задължението по ЗДвП и беше се уверил, че преди да започне маневрата, няма да създаде опасност за участниците в движението. (чл. 40 ЗДвП).

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност- стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167/ 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи 4 друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.

С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл.