Решение № 3253 от 12.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3253 гр. Варна, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.

Образувано е по искова молба на В. М. П., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, роден на 27.06.2016 г., чрез адв. С. Р. Б.-П., ВАК, срещу И. В. К., ЕГН **********, с предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху детето на майката, за определяне местоживеенето на детето при нея, за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, с равностойност 204,52 евро, считано от датата на образуване на делото.

Ищцата твърди, че страните са живели съвместно около петнадесет години без граждански брак, като от съвместното им съжителство е роден синът им Б. И. К. на 27.06.2016 г., а понастоящем са в трайна фактическа раздяла. Като основна причина за раздялата тя сочи алкохолната зависимост на ответника и обусловеното от нея агресивно поведение, като се позовава на постановената по гр. д. № 114127/2024 г. на Варненския районен съд защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Поддържа, че и след издаване на заповедта за защита ответникът продължава да я тормози вербално и не се съобразява с желанията на детето, поради което претендира ограничен режим на лични контакти за срока на действие на заповедта и разширен режим след изтичането му.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.

В. К., чрез адв. Р. М., АК – Варна, с който се оспорват твърденията за агресивно поведение след датата на заповедта за защита. Ответникът описва положителни контакти с детето, включително съвместни спортни занимания, 1 пътувания и ваканции, а наред с това твърди, че майката ограничава контактите му с детето и го настройва срещу него. Сочи, че е безработен поради влошено здравословно състояние. С отговора е предявен насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, с който се иска родителските права да бъдат предоставени на бащата, местоживеенето на детето да бъде определено при него, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200 евро.

С определение № 5463/08.04.2026 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, обявил е проект за доклад по чл.

146 от ГПК, конституирал е като контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане" – гр. Варна на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето и е задължил страните да се явят на информационна среща за процедура по медиация по реда на чл. 140а от ГПК. Производството по делото е било отложено с оглед предоставената на страните възможност да постигнат споразумение.

На 13.07.2026 г. е депозирана обща молба от В. М. П. и И. В. К., с която е представено постигнатото между тях споразумение от същата дата, а в проведеното на 15.07.2026 г. открито съдебно заседание процесуалните представители на страните заявяват, че поддържат споразумението и молят съдът да го утвърди с решение. Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" – гр. Варна, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище срещу утвърждаването му.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното удостоверение за раждане № 0508/30.06.2016 г. се установява, че В. М. П., ЕГН **********, и И. В. К., ЕГН **********, са родители на малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, родено на 27.06.2016 г. Между страните не се спори, че родителите не живеят заедно и са в трайна фактическа раздяла, поради което е налице хипотезата на чл. 127 от СК.

От представените Решение № 1634/12.05.2025 г. и Заповед за защита № 72/12.05.2025 г. по гр. д. № 114127/2024 г. на Варненския районен съд се установява, че спрямо ответника са били наложени мерки за защита от домашно насилие за срок от осемнадесет месеца, считано от 07.11.2024 г., чието действие е изтекло на 07.05.2026 г., тоест преди датата на постигане на споразумението, поради което към момента липсва пречка за осъществяване на непосредствени контакти между бащата и детето.

От представеното на 13.07.2026 г. в гр. Варна споразумение между В.

М. П., ЕГН **********, с адрес: ****, и И. В. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. М., се установява, че родителите са постигнали съгласие на основание чл. 127, ал. 1 от СК относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Б. И. К.. Споразумението предвижда родителските права да се предоставят за упражняване на майката, а местоживеенето на детето да се определи на нейния адрес, съответно на всеки неин последващ адрес при 2 промяна на адресната регистрация. Урежда режим на лични отношения на бащата с детето по подробен начин, включващ всяка първа и трета седмица от месеца от петък до неделя с преспиване, половината от пролетната ваканция и тридесет дни през лятната, рождените дни на детето и на родителите, редуване по години на великденските, коледните и новогодишните празници, както и половината от официалните празници и училищните ваканции. Определя издръжката на детето, като бащата се е задължил да заплаща чрез майката месечна издръжка в размер на 155 евро, платима до всяко 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на съдебното решение, наред с което е поел изцяло разходите за спортните дейности и участия на детето, а извънредните разходи за екскурзии и други подобни се поемат по равно от двамата родители. Отделно от това родителите са поели насрещни задължения да не настройват детето срещу другия родител, да не проявяват агресия към него и в негово присъствие, да се грижат за неговото психическо и физическо здраве и спокойствие и да работят за добрите отношения помежду си.

Съдът намира, че представеното споразумение следва да бъде утвърдено, тъй като то е пълно, урежда всички въпроси, включени в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, не противоречи на закона и морала и защитава най-добрите интереси на детето Б. И. К.. Предоставянето на родителските права на майката и определянето на местоживеенето при нея запазват установения за детето начин на живот, а уговореният режим на лични отношения е разширен в сравнение с обичайно определяния и осигурява пълноценно и предвидимо общуване с бащата.

Детето Б. И. К. е навършило десетгодишна възраст на 27.06.2026 г.

Съдът намира, че не следва да го изслушва по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето, тъй като между родителите не съществува спор, който да подлежи на решаване, а изслушването по въпроса при кого от тях да живее, при положение че този въпрос вече е уреден по взаимно съгласие, би поставило детето в конфликт на лоялност и би навредило на неговите интереси.

По отношение на издръжката съдът намира, че уговореният размер от 155 евро месечно съответства на изискването на чл. 142, ал. 2 от СК, доколкото от 01.01.2026 г. минималната работна заплата за страната е определена на 620,20 евро с Постановление № 243 на Министерския съвет от 13.11.2025 г. Наред с паричната издръжка бащата е поел изцяло разходите за спортните дейности и участия на детето, както и половината от извънредните разходи, поради което цялостният му принос надхвърля законоустановения минимум и съответства както на нуждите на детето, така и на възможностите на задълженото лице.

С утвърждаването на споразумението отпада предметът на предявените главни и насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, поради което производството по тях следва да бъде прекратено.

По отношение на разноските съдът съобразява, че производството по чл. 127 от СК има характер на спорна съдебна администрация, поради което в 3 него не намира приложение принципът на отговорността за разноски съобразно изхода на спора и всяка от страните понася направените от нея разходи, каквото разрешение страните не са изключили със споразумението си.

Доколкото с решението се утвърждава споразумение в частта относно издръжката на детето, дължимата държавна такса възлиза на 2 на сто върху тригодишните платежи от 5580 евро, или 111,60 евро, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 127, ал. 1 от Семейния кодекс постигнатото между В. М. П., ЕГН **********, с адрес: ****, и И. В. К., ЕГН **********, с адрес: ****, споразумение от 13.07.2026 г., с което се УРЕЖДАТ следните въпроси:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, на майката В. М. П., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, при майката В. М. П., ЕГН **********, на адрес: ****, а при промяна на адресната регистрация – на всеки неин последващ адрес.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. В. К., ЕГН **********, с малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от петък до неделя с преспиване, като през учебно време детето се взема от края на учебните занятия и се връща до 16:00 часа в неделя, а по време на ваканциите – от 10:00 часа в петъчния ден до 20:00 часа на неделния ден, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на страните. Половината от пролетната ваканция и тридесет дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на другия родител, като тези дни могат да бъдат удължавани, прекъсвани, продължавани или съкращавани по предварителна взаимна уговорка. На рождения ден на детето – 27 юни на всяка нечетна година, или по взаимна уговорка между родителите.

На рождения ден на бащата, както и на негови роднини, детето ще бъде при баща си, а на рождения ден на майката или на нейни роднини – при майка си.

На Великден, Коледа и Нова година – редуване по години, като в четните години на Коледа и Великден детето ще бъде със своя баща, а на Нова година – в нечетните години, а при невъзможност да се спази това редуване – по взаимна уговорка между страните. Половината от всички официални празници и училищни ваканции – по взаимна уговорка между страните.

ОБЯВЯВА, че бащата И. В. К., ЕГН **********, поема ангажимент да води детето Б. И. К., ЕГН **********, на участия, спортни дейности и състезания в града и страната извън уговорените дни и часове за лични контакти, както и че родителите ще проявяват гъвкавост при промяна на 4 режима поради здравословни, учебни, служебни или семейни причини.

ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН **********, да заплаща в полза на малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. М. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 155 /сто петдесет и пет/ евро, платима до всяко 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на обстоятелства, обосноваващи изменението или прекратяването .

ОБЯВЯВА, че разходите за храна, облекло, текущи ежедневни нужди, лечение и образование, включително за различни образователни курсове, се поемат от майката В. М. П., ЕГН **********, разходите за спортни дейности и за участия на детето в спортни мероприятия се поемат от бащата И. В. К., ЕГН **********, а извънредните разходи за екскурзии и други подобни се поемат по равно от двамата родители.

ОБЯВЯВА, че родителите В. М. П., ЕГН **********, и И. В. К., ЕГН **********, се задължават да не настройват детето срещу другия родител, да не проявяват агресия към него и в негово присъствие, да се грижат за неговото психическо и физическо здраве и спокойствие, както и да насърчават и работят за добрите отношения помежду си.

ОБЯВЯВА, че съдебно-деловодните разноски по делото се поемат от страните така, както са ги направили.