Решение № 60 от 12.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20212120103226 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод предявения от “Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в .............., представлявано от Изпълнителния Директор ижн.Х.И., съдебен адрес в ....................., чрез адв.М.А., иск за приемане за установено, че ответникът Я. П. Б., ЕГН **********, адрес в ................, дължи на ищеца сумата от 556,10 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.10.2017 г. – м.10.2020 г., а именно: БГВ – 490,61 лева, отчет за дялово разпределение – 65,49 лева, мораторна лихва за забава в размер на 33,94 лева за периода 01.12.2017 г. - 12.03.2020 г. и 22,32 лева за периода 09.04.2020 г. – 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.12.2020 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.№8409/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №261511/23.12.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в ................, както и че на основание чл.150 и §1, т.а от ЗЕ, между страните е налице договорно отношение с предмет продажба на топлинна енергия. Твърди се, че през процесния период ответникът е бил клиент/купувач по смисъла на чл.3 от ОУ, вр.чл.150 и чл.153 от ЗЕ, но не е заплатил доставената в имота им топлинна енергия. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесните вземания, издадена по ч.гр.д. №8409/2020 г. по описа на БРС.

Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 от 1

ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответникът, редовно уведомен, не се възползва от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№23782/11.11.2021 г., в която е обективирано искане за постановяване на неприсъствено решение.

В съдебно заседание, ответникът – редовно уведомен, не се явява и представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в първото съдебно заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл.131 от ГПК и с призовката за съдебно заседание, редовно връчена, на ответника са дадени указания за последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 556,10 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.10.2017 г. – м.10.2020 г., а именно: БГВ – 490,61 лева, отчет за дялово разпределение – 65,49 лева, мораторна лихва за забава в размер на 33,94 лева за периода 01.12.2017 г. - 12.03.2020 г. и 22,32 лева за периода 09.04.2020 г. – 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.12.2020 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.

№8409/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №261511/23.12.2020 г., още повече, че няма данни същите да са погасени от ответната страна.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 25,00 лева за платена държавна такса.

Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното производство, които са в общ размер от 25,00 лева.

Поради това, че държавната такса не е била събрана в пълен размер, 2 ответникът дължи на РС-Бургас сумата от 50 лева.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Я.

П. Б., ЕГН **********, адрес в ...................., дължи на ищеца “Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в ..............., представлявано от Изпълнителния Директор ижн.Х.И., съдебен адрес в ..................., чрез адв.М.А., сумата от 556,10 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлоенергия за периода м.10.2017 г.

– м.10.2020 г., а именно: БГВ – 490,61 лева, отчет за дялово разпределение – 65,49 лева, мораторна лихва за забава в размер на 33,94 лева за периода 01.12.2017 г. - 12.03.2020 г. и 22,32 лева за периода 09.04.2020 г. – 17.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 21.12.2020 г., и за които суми има издадена по ч.гр.д.№8409/2020 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №261511/23.12.2020 г.

ОСЪЖДА Я. П. Б., ЕГН **********, адрес в ...................., да заплати на ищеца “Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ............., седалище и адрес на управление в ................., представлявано от Изпълнителния Директор ижн.Х.И., съдебен адрес в .................., чрез адв.М.А., сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Я. П. Б., ЕГН **********, адрес в ..................., да заплати на ищеца “Топлофикация-Бургас” ЕАД, ЕИК ..............., седалище и адрес на управление в ................, представлявано от Изпълнителния Директор ижн.Х.И., съдебен адрес в ......................, чрез адв.М.А., сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Я. П. Б., ЕГН **********, адрес в ......................, да заплати по сметка на РС-Бургас допълнителна държавна такса от 50,00 лева (петдесет лева).

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

Вярно с оригинала: Ж. С.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3