Решение № 465 от 04.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пазарджик, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220103818 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Подадена е искова молба от Н. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********, чрез адв.С. Н. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“****** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„****, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 03.06.2010г. по ч.гр.дело №1270/2010г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД против него е издаден изпълнителен лист за следните суми, а именно: 615.24 лева - главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги; 137.45 лева - мораторна лихва за периода от 14.03.2008г. до 15.04.2010г.; 120 лева - заемни такси; законна лихва от 15.04.2010г.; такси и разноски в размер на 125 лева.

Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №2285 от 2010г., което на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК е констатирано прекратяването на това изпълнително дело с постановление от 17.11.2015г. с последно изпълнително действие от 07.06.2011г. Сочи, че горното се установява от поставения на изпълнителния 1 лист печат по изпълнително дело №2285/2010г., съгласно който последното изпълнително действие по това изпълнително дело е от 07.06.2011г., поради което и прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 07.06.2013г., констатирано с постановление на 17.11.2015г.

Твърди, че на 18.10.2016г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1494 от 2016г. по описа на ЧСИ Д. С., което също е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК на 01.07.2021г., констатирано с постановление на съдебния изпълнител от 03.09.2021г.

Посочва, че на 23.09.2021г. отново на основание изпълнителния лист е образувано ново изпълнително дело под №1207 от 2021г. по описа па ЧСИ Д.

С., в производството, по което на 27.10.2021г. е наложена възбрана на собствени на ищеца идеални части от недвижими имоти, което обосновава и правния му интерес от съдебна защита на засегнатите от принудителното изпълнение негови права.

Твърди, че с уведомлението за налагане на възбраната е съобщена и извършена между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника цесия, по силата на която ответникът е придобил вземанията по изпълнителния лист в качеството си на цесионер.

Ищецът твърди и възразява, че вземанията на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в размер на 615.24 лева, представляващи главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги и в размер на 137.45 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 14.03.2008г. до 15.04.2010г. са погасени по давност.

Твърди, че вземането за главница в размер на 615.24 лева е погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече от 07.06.2011г., която е датата на последното изпълнително действие по изпълнително дело №2285/2010г. и е изтекла на 07.06.2016г., преди образуването на изпълнително дело №1494/2016г. по описа на ЧСИ Д. С..

Вземането в размер на 137.45 лева, представляващи мораторни лихви, счита да се погасява с тригодишна погасителна давност, поради което и то е погасено по давност на 07.06.2014г. Въпреки това, обаче, към настоящия момент против него по изпълнително дело под №1207/2021г. по описа на ЧСИ Д. С. са предприети действия по изпълнение, което обосновава правния му интерес от съдебна защита, чрез предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

2

Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че Н. К. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.

„********* не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, гр.София, бул.„****** сумата в размер на 752.69 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги в размер на 615.24 лева и сумата в размер на 137.45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.03.2008г. до 15.04.2010г., съгласно издаден по ч.гр.дело №1270/2010г. по описа на Районен съд Пазарджик изпълнителен лист, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №1207/2021г. по описа на ЧСИ Д. С..

Претендира съдебни разноски по следния списък, а именно: 400 лева платено адвокатско възнаграждение и 50 лева за платена държавна такса или общо 450 лева.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез процесуалния му представител, с който е взето становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен.

Твърди, че на 13.11.2007г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна и Н. К. Д., в качеството му на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит №CREX01643816. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Н. К. Д. е възникнало задължение да издължи сумите по горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

Твърди, че поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Н. К. Д., кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1210/2010г. по описа на Районен съд - Пазарджик, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист от 03.06.2010г.

Сочи, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на 11.11.2010г. е образувано изп. дело №2285/2010г. по описа на СИС към 3

Районен съд - Пазарджик и е приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 03.06.2010 г.

Посочва, че през 2010г. по делото са извършвани справки, бил е наложен и запор.

През 2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от трето задължено лице.

През 2015г. е депозирана и молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие също прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение №903265 от 20.07.2020г., постановено по в.ч.гр.д. №309/2020г. по описа на Окръжен съд Благоевград/, като е последвало прекратяването на делото на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

Сочи, че въз основа на процесния изпълнителен лист, на 08.10.2016г. е образувано изп. дело №1494/2016г. по описа на ЧСИ Д. С., peг.№889 На 21.11.2016г. е изходирано искане за вписване на възбрана до Службата по вписвания - гр.Панагюрище.

На 06.12.2016г. е изходирано запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД.

На 25.01.2017г. е изходирано искане за вписване на възбрана до Службата по вписвания - гр.Пазарджик.

На 13.11.2017г. по делото е постъпила молба за справка банкови сметки, през 2017г. е и наложен запор.

На 01.07.2019г. отново е постъпила молба за справка банкови сметки на името на длъжника.

Твърди, че след като изп. дело №1494/2016г. е било прекратено, взискателят отново е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 23.09.2021г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело №1207/2021г., отново по описа на ЧСИ Д. С., с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия и налагане на запори, включително насрочване на опис на движими вещи.

На 28.09.2021г. е изходирано запорно съобщение до „Обединена българска банка" АД, също така е изходирано Уведомление с опис на 4 движими вещи до длъжника.

На 27.10.2021г. е вписана възбрана в Службата по вписвания гр.Пазарджик.

На 03.11.2021г. е вписана възбрана в Службата по вписвания гр.Панагюрище.

На 01.02.2023г. по делото е постъпила молба за справка БНБ, включено е искане за налагане на запори, върху новооткритите му банкови сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции.

Твърди, че всички изброени и предприети по горепосочените изпълнителни дела изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.

Твърди, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС.

Сочи, че в мотивите на т.10 от ТР №2 от 26 юни 2015г. по тълк. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл.116, б.„в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ)...".

Сочи, че въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са: „... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица."

Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се 5 счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл.116, б.

„в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна формулировка.

Твърди, че в тази връзка следва да се направи и категорично разграничение между перемпционния и давностния срок. Сочи, че точно такова разрешение дава едно от последните постановени по тази тема Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. №1747/2020г., IV г. о., ГК.

Цитира същото. Посочва, че много категорично се заявява, че „Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността.“

Позовава се и на други актове на ВКС и окръжни съдилища.

Сочи, че Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. №2/2013г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ex tunc или ex nunc, и следователно дали следва да се приложи ППВС №3/18.11.1980г. Сочи, че за действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика - Решение №170 по реда на чл.290 ГПК, постановено по гр. д. №2382/2017г., IV ГО на ВКС.

Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт, поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за 6 съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове.