Решение № 360 от 01.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. С.З., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900256 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ – регресен иск и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 01. 01. 2016 г. в с.Б., общ. Р. около 15,40 часа ищците Д.Т.Г. и Т. Д. Г. се намирали до паркирания автомобил, собственост на Т. Г., а именно л.а. марка „О.”, модел „К.", с ДКН СТ **** СВ, където извършвали ремонтни дейности. Описаният л.а. бил насочен с двигателя към паркирания автомобил на Г. Д. Г., а именно л.а. марка „О." модел „К." с ДКН СТ *** КК. Малко след 15,40 ч. внезапно откъм селото връхлетял с висока скорост л.а. марка „Ф.", модел „П.” с ДКН СТ **** ВВ, управляван от К. Г. А., с ЕГН:**********, който поради несъобразена скорост изгубил контрола над управлението на автомобила и ударил същия най напред в л.а., собственост на Т. Г., а в последствие в л.а., собственост на Г. Г., При настъпилия удар на управлявания от А. автомобил в спрения л,а., собственост на Т. Г., последното МПС се измества напред и в дясно удряйки Т.

Г., който към този момент се намирал от дясната страна на автомобила, надвесен над двигателя и го изхвърля върху тревната площ. Пострадалият Т.

Г., който отхвръкнал при удара и паднал на земята, се изправил малко след удара и се опитал да се придвижи, но в този момент усетил хладина в областта на пръстите на десния си крак, погледнал и видял липсваща част от обувката и 1 стърчащи кости. Същия бил откаран в Спешно отделение на У.П.Д.С.К.АД гр.С.З., Лекарите установили травматична ампутация на I и П пръст на ниво дист. фаланги. Причинените му телесни повреди довели до трайно затруднение движението на долния десен крайник и трайна нетрудоспособност. Същият е бил в отпуск поради болест /злополука/ повече от 95 дни.

Пострадалият Д.Т.Г. попаднал между двата ударени автомобила, като от удара бил съборен на земята, падайки по гръб. Директното съприкосновение между Д. Г. и ударения лек автомобил е било в колянната област, а от падането е пострадал гърба му. Вследствие на настъпилото ПТП пострадалия/ищец/ Д.

Г. получил травматично увреждане на няколко структури на коляното, което му причинило болки и страдания, и му било препоръчано обездвижване и покой за период от 15 /петнадесет/ дни.

При настъпилото ПТП двата спрени до тротоара автомобила, собственост на Т. Д. Г. и Г. Д. Г., а именно: л.а. марка „О.", модел „К." с ДКН CT**** СВ и л.а. марка „О." модел „К." с ДКН СТ *** КК били напълно увредени от удара, не подлежали на възстановяване и отремонтиране. Лекият автомобил управляван от виновния за настъпилото ПТП водач К. Г. А., собственост на Д.Х.Ф., бил застрахован по Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в „ЗД "Б.И." АД гр.С. по Застрахователна Полица № BG02115001794640, валидна до 10.07.2016г.

За описаното по-горе ПТП на виновния водач К. Г. А. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с. Б., общ Р., обл. С.З. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и по чл.

343, ал. 3, б. „а" във връзка с ал. 1,6. „б", вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК , във връзка с чл. 20, ал.1 и ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 150 и вр. чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Образувано било НОХД № 177/2016 по описа на Районен Съд Р., като с Протокол № 57/12.10.2016г. и на основание чл. 381 и сл. НПК било одобрено Споразумение между РП - Р. и подсъдимия К. Г. А., с което същият е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Определението влязло в законна сила на 09.12.2016г. Налице е квалифициращ признак на деянието, отчетен от наказателния съд, а именно то е управлявал без да има необходимата правоспособност.

По отношение на управлявания от ответника л. а. „Ф.", модел „П.” с 2

ДКН СТ **** ВВ към датата на ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите полица Х° BG02115001794640, валидна до 10.07.2016г., издадена от ЗД „Б.И.“ АД.

Тъй като гореописаното ПТП представлява покрит риск от полицата ГО, на основание чл. 432, ал.1 КЗ увредените лица завели срещу застрахователя преки осъдителни искове за обезщетяване на понесените от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили при застрахователното събитие. В резултат на това е постановено Решение №92/18.02.2019. по т. д. № 99/2017г. по описа на Окръжен Съд С.З., частично отменено с Решение № 353/27.11.2019г. по в.гр.д.№ 511/2019г. на Апелативен съд - Пловдив, с което окончателно са определени и присъдени следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД:

50 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до пълно плащане, следващи се на Т. Д. Г. 764,55 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.01.2016г. до пълно плащане, следващи се на Т. Д. Г.; 1600 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.01.2016г. до пълно плащане, следващи се на Д.Т.Г.; 1000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.01.2016г. до пълно плащане, следващи се на Г. Д. Г.;

За горните суми в полза на увредените лица са издадени 4 броя изпълнителни листове от въззивния съд, въз основа на които са образувани следните изпълнителни дела: изп. дело № 2019***0401294 по описа на ЧСИ М. Д.а, per. № *** от КЧСИ -за сумата общо от 81 764,83; изп. дело № 2019***0401295 по описа на ЧСИ М. Д.а, per. № *** от КЧСИ - за сумата от 3374,36; изп. дело № 2019***0401296 по описа на ЧСИ М. Д.а, per. № *** от КЧСИ - за сумата от 2434,69; изп. дело № 2020***0400076 по описа на ЧСИ М. Д.а, per. № *** от КЧСИ - за сумата от 5152,35;

Във връзка с горното ищцовото дружество претърпяло принудително изпълнение, като е заплатило в цялост в полза на взискателите сумата от 92 3

723,17 лева., като за разликата между предявената в настоящото производство сума от 62 723,23, в размер на 30 000.00 лв. е воден обратен иск в хода на производството по т. д. № 99/2017г. по описа на Окръжен Съд С.З., който е уважен.

Посочва се, че с извършеното плащане на застрахователно обезщетение ЗД „Б.И.“ АД в полза на увредените лица е встъпило в правата на удовлетворените кредитори (увредени лица) срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски доколкото е налице регресно основание по чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, а именно при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство без да притежава необходимата правоспособност.

Видно от НОХД № 177/2016 по описа на Районен Съд Р., с Протокол № 57/12.10.2016г. на основание чл. 381 и сл. НПК било одобрено Споразумение между РП - Р. и подсъдимия К. Г. А.., с което е признат за виновен в това, че на 01.01.2016г. с. Б., при управление на МПС- лек автомобил марка л. а. „Ф.", модел „П.” с ДКН СТ **** ВВ, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и ч.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна травма на Т. Д. Г., като е управлявал без да има необходимата правоспособност.

Предвид изложеното, ищецът намира за доказан целия фактически състав на възникването на регресната отговорност на ответника, доколкото всички относими факти са съдебно установени в хода на от НОХД № 177/2016 по описа на Районен Съд Р., така и в хода на т. д. № 99/2017г. по описа на Окръжен Съд С.З., частично отменено с Решение № 353/27.11.2019г. по в.гр.. д. № 511/2019г. .на Апелативен съд - Пловдив. Посочва, че именно извършеното от страна на ЗД „Б.И.“ АД плащане обуславя правният интерес от завеждане настоящата искова претенция срещу прекия причинител на вредите, ответник в настоящето производство.

Предвид изложеното, е направено искане да се постанови решение, с което ответникът К. Г. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Б., общ Р., обл. С.З. да бъде осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** сумата от 92 723,17 лева, представляваща регресно вземане по чл. 500, ал.2 от КЗ, дължимо 4 във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 01.01.2016 г., представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на депозиране на исковата молба до пълно плащане.

Претендират разноски в производството.

На основание чл. 127, ал.4 ГПК се посочва метод за плащане на претендираната сума, а именно банкова сметка, както следва:

IBAN: ****

С отговора на исковата молба ответникът счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан по размер, се позовава на погасителна давност за претендираното вземане, като счита същото за погасено такова, поради настъпила давност.

Посочва, че видно от изложението на исковата молба, ищецът съобщава, че е претърпял принудително изпълнение, като са заплатили в полза на взискателите сумата от 92723,17 лв., като по т.д. 99/2017 г. по описа на СтОС е бил уважен техния обратен иск срещу ответника в размер на 30 000 лв. т.е. веднъж съдът е осъдил ответника да заплати 30 000 лв. по тази претенция и претендирането за повторното му осъждане за тази сума от 30 000 лв. се явява недопустимо, незаконосъобразно и неправилно и моли предявения иск в тази му част да бъде отхвърлен като неоснователен.

Освен това разноските по принудителното изпълнение, които ищецът е заплатил и натрупаните лихви върху присъдените главници, се счита, че също следва да останат в тежест на ищеца, защото ако те са изпълнили доброволно, е нямало да имат основание да ги претендират от ответника. Освен това не са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Допълнителната искова молба не е постъпила.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Видно от приложеното т. д № 99/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З., 5 с решение № 92/18.02.2019 г. и с Решение № 223/25.04.2019 г., съдът е постановил следното:

ЗД ,,Б.И.‘‘ АД е осъден да заплати на Т. Д. Г., сумата от 56 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило ПТП на 01.01.2016 г. в с. Б., общ. Р., ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над сумата от 56 000 лв. до претендираните 80 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ЗД ,,Б.И.‘‘ АД е осъден да заплати на Т. Д. Г., сумата от 600 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на пълното унищожение на л.а. марка „О.”, модел „К." с ДКН № СТ ****СВ, ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 600 лева до претендираните 2 500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ЗД ,,Б.И.‘‘ АД е осъден да заплати на Т. Д. Г. сумата от 164, 55 лв., представляваща имуществени вреди - разходи по лечение и възстановяване от нанесени травми, вследствие на настъпило на ПТП на 01.01.2016 г. в с. Б., общ. Р. ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

ЗД ,,Б.И.‘‘ АД е осъден да заплати на Д.Т.Г. сумата от 1 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило ПТП на 01.01.2016 г. в с. Б., общ. Р., ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска над сумата от 1 600 лева до претендираните 7 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ЗД ,,Б.И.‘‘ е осъден да заплати на Г. Д. Г. сумата от 1000 лв., имуществени вреди, вследствие на пълното унищожение на л.а. марка „О.”, модел „К." с ДКН СТ *** КК, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на непозволеното увреждане /01.01.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска над сумата от 1 000 лева до претендираните 3 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.