Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 373 от 07.07.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 303/2026
Вид
Определение № 373
Подписан
07.07.2026
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. Варна, 07.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500303 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 303/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Ц. Х. С., подадена чрез адв.

Ш., против решение № 357/03.04.2026 г., постановено по гр.д. № 121/2023 г. по описа на Варна, с което на основание чл.362, ал.2 от ГПК е обезсилено, постановеното по същото дело решение №1485/14.12.2023 г. по чл.19 ЗЗД, поради неизпълнение от купувача Ц. Х. С. на задължението й да плати на продавачите Р.Г.К. и Е. М. К. остатъка от продажната цена в размер на 24000 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение; и Ц. Х. С. е осъдена да заплати на ответниците в производството Р.Г.К. и Е. М. К. сумата от 700 евро - разноски за в производството по чл.362, ал.2 от ГПК.

Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му с отхвърляне на молбата за обезсилване на постановеното решение за обявяване за окончателен на предварителния договор по чл. 19 ЗЗД. Изложила е оплаквания, че окръжният съд не съобразил, че на 08.12.2025 г. (в срока за плащане до 09.12.2025 г.) бил извършен банков превод по сметка на Р. К. за сумата 9 347.44 евро или 18 282.00 лева, с което задължението й за плащане на остатъка от цената било изпълнено, предвид извършеното от нея прихващане с насрещните й вземания от продавачите за неустойка и разноски по същото дело. Окръжният съд игнорирал изцяло изявлението за прихващане, направено с платежното нареждане, в което изрично при основанието на превода в горния десен ъгъл било посочено „18 282.00 BGN/ 9347.44 EUR, решение 121/2023 г. ВОС 24 хиляди с прихващане на 5 500 неустойка и 9152.85 евро разноски 3 инстанции“. Преводът бил нареден от сина й А.С.С., с приложено на стр.15 от 1 делото пълномощно, като именно той водил преговорите и вайбъркореспонденцията във връзка със закупуването на имота, той направил на 18.10.2022 г. междинното плащане от 23 000 евро по сметка на Р. К., както и окончателното плащане на остатъка и изявлението за прихващане с платежното нареждане. Съдът изобщо не коментирал направеното с платежното нареждане изявление за прихващане от пълномощника С. (син на ищцата), а изследвал единствено електронните съобщения, разменени между процесуалните представители на страните по делото, като и там достигнал до погрешен извод, че нямало валидно отправено изявление за прихващане от адвоката на ищцата на 30.11.2025 г., тъй като пълномощното му било само до приключването и в рамките на висящия процес, както и че вайбъркореспонденцията на адвокатите не съдържала данни за изявление за прихващане (в разрез с приетата съдебно-техническа експертиза). Развила е съображения за наличие на представителна власт на адвоката й по дело 121/2023 г. (адв. Ш.), включително и за производството по чл.362 ал.2 ГПК и за изявленията за прихващане. Изложила е още, че за прихващането, в срока за плащане, с молба вх.№ 36092/09.12.2025 г. е уведомила и съда, който издал заверени преписи от влязлото в сила решение и то било вписано в имотния регистър. Извън това е посочила, че дори да се приеме, че за изявленията за прихващане от пълномощниците А.С. и адвокат Ш. е било необходимо изрично пълномощно, то те биха били при висяща недействителност и са потвърдени от нея, като в тази връзка е направила изявление за потвърждаването им с въззивната жалба и отделно е приложила към жалбата пълномощно с потвърждение на действията им.

Р.Г.К. и Е. М. К., чрез адв. С. И., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата с препращане към съображенията в молбата им за обезсилване на решението и са настоявали, че и след евентуалното прихващане, остатъчното плащане на купувача не е било в пълния дължим размер. Противопоставили са се на приемането на пълномощното.

Въззвивната жалба е в срок, подадена е от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния съд, редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.

Приложеното пълномощно не представлява ново доказателство, а настоящо изявление за упълномощаване и потвърждаване на действия на пълномощници на страната, поради което то не се подчинява на режима за събирането му като доказателства по реда на чл.266 ГПК. Същото следва да се съобрази от съда при произнасянето.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено 2 на 30.09.2026 г. от 9.00 ч., за която дата да се уведомят страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3