Решение № 50 от 14.07.2009, Районен съд - Павликени

Р Е

Ш Е Н

И Е № ..... гр.Павликени,

14 юли

2009 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Павликенският районен съд – наказателна колегия, в публично съдебно заседание на 15.06.2009 година, в състав:

Председател: Ц.Г. при секретаря Н.Я. и в присъствието на прокурор…………….., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 114 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взема предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят - И.И. *** - моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление № 55/22.01.2009 от 23.01.2009 година на Началника на РУ на МВР, гр. Павликени , като навежда доводи за лични мотиви при санкционирането му, както и че не следвало да носи отговорност за повреждането на личната му карта, тъй като професията му изисвала честото й предоставяне на други лица.

Въззиваемата страна - РУ на МВР, гр. Павликени - не изпраща представител и не взема становище по жалбата, редовно призован.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.01.2009 г. жалбоподателят се явил в РПУ-гр. Павликени и поискал подмяната на личната си карта № *********, издадена на 19.05.2000 година от МВР, гр. Велико Търново с обяснението, че е повредена и в това състояние му „правили спънки в банките” – показанията на св.

Н. и св. Г..

При представянето й горните свидетели

– служители на РПУ, констатирали, че представената от жалбоподателя лична карта била повредена /с разлепено фолио/. Това обстоятелство се констатира и в с.з., в което се представи процесната карта – протокол от с.з. на 18.05.2009 година.

На жалбоподателя му бил съставен

АУАН, като повредената лична карта е била иззета.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган, в лицето на Началника на РУ на МВР, гр. Павликени издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 20 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от твърденията на жалбоподателя, съвкупно преценени с приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – същите са познати на съда като дългогодишни служители на МВР с добро име в обществото и липсват каквито и да било данни за тяхна заинтересованост.

Следва да се има предвид, че жалбоподателят в с.з. твърди на процесния ден да е повикан в РУ уж да му се връчват някакви документи, а всъщност се целяло привикването му в РУ за административна саморазправа него, тъй като депозирал жалби против РУ. С оглед неангажирането на доказателства за тези твърдения, те не се съобразяват от съда, а и влизат в противоречие с изложеното в първоначалната жалба, че се е явил за подмяна на личната карта.

Установено е по делото, че жалбоподателят в предходен период е извършил интервенция по личната си карта – самоволно е ламинирал същата, не по установения за това ред, а от показанията му личи, че е прибягнал до подаване заявление за подмяната й едва когато състоянието й започнало да му създава пречки – заявеното в с.з. на 18.05.2009 година.

При тази фактическа обстановка съдът измени обжалваното наказателно постановление по следните съображения:

Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБДС, констатирано на 21.01.2009 г. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗБДС е императивна, по силата на която „……гражданите, притежатели на български документи за самоличност, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване….”. Нарушаването целостта на документа за самоличност /лична карта/ чрез разлепване на горния пласт /фолио/ представлява винаги повреда на документа за самоличност и е свързано с подаването на ново заявление за снабдяването с нов документ за самоличност, като повредения документ за самоличност се изземва и унищожава по съответния законов ред.

Неопазването целостта на документа и незаявяването в срок на това обстоятелство от страна на жалбоподателя е довело до извършване от негова страна на административно нарушение по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗБДС. В този смисъл съдът счита, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба, на основание чл. 81, ал. 1, т. 3 от ЗБДС, при това в минималния предвиден в Закона размер.

При определянето на размера на административното наказание, съдът счита, че административнонаказващият орган е взел под внимание относимите факти: става въпрос за първо нарушение, семейното, имотно и материалното състояние на нарушителя, поради което е наложил едно справедливо административно наказание.

С едно такова административно наказание макар и в неговия минимум ще се постигнат целите на административното наказание и най-вече на специалната превенция на Закона.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление

№ 55/22.01.2009 от 23.01.2009 година на Началника на РУ на МВР, гр. Павликени, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред

Административен съд – гр. Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: