Определение № 260296 от 22.01.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София,……2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри въззивен състав, в закрито заседание на …………… две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

НАТАЛИ

ГЕНАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНЧД № 4599 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на С.В.С. срещу Определение от 20.11.2020 г. по НЧД № 9933/2020 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 07.08.2018 г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл.

2, вр. чл. 243, ал. 3 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1486/2017 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 29639/2017 г. по описа на СРП.

В жалбата се релевират доводи за неспазване на сроковете за произнасяне от страна на първоинстанционния съд съгласно чл. 243, ал. 5 от НПК. Жалбоподателят оспорва атакуваното определение като неправилно, поддържайки становището, че извършеното деяние следва да се подведе под състава на квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК. Навеждат се аргументи, че деянието е извършено чрез МПС, като се използва специален начин – проследяване на пострадалия, и се отнема вещ, оставена без надзор на предната седалка на автомобила. На следващо място се оспорват изводите на съда, че отнетите от владението на жалбоподателя документи и ключове нямат пазарна стойност. Твърди, че не му е възстановена и сумата от 402,50 лева. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 07.08.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок и от легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното определение бъде потвърдено, поради следните съображения:

От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано на 08.08.2017 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Производството е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК чрез разпит на пострадалото лице – С.С.. В хода на производството няма привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.

В хода на досъдебното производство като свидетели са разпитани С.В.С. и Б.П.Е., приобщени са видеозаписи от паркинг на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин“, и от МБАЛ „Люлин“ с протоколи за доброволно предаване, изготвени са видеотехническа експертиза с предмет на проверка по-горе посочените записи и съдебнооценителна експертиза.

След анализ на събрания доказателствен материал, подробно изложен в постановлението за прекратяване, прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

На 08.08.2017г., около 09:00 часа свидетелят С.В.С. се качил в собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с per. № ******, който бил паркиран на неохраняем паркинг на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин“ и потеглил в посока ж.к. „Люлин“, бл. 621. Около 200 метра след напускането на паркинга свидетелят С. усетил, че една от гумите на лекия автомобил била мека, поради което отбил в близост до бл. 621 и слязъл от превозното средство, за да провери вследствие на какво е възникнал проблемът. Свидетелят С. установил, че предната лява гума била мека поради спукване, поради което предприел действия по демонтирането й и поставяне на друга гума. В този момент в близост до автомобила се приближил свидетелят Б.П.Е.. Последният забелязал, че свидетелят С. е извън превозното средство и сменя спуканата гума. Тогава свидетелят Е.видял оставена на предната дясна седалка на лекия автомобил кафява кожена чантичка на стойност 24,50 лева, съдържаща портфейл на стойност 10,00 лева, лична карта, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС — II част, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, талон за годишен технически преглед, част от винетен стикер, квитанция за платен годишен данък, дебитна карта на банка „ДСК“, карта за градски транспорт, карта за „офицер от запаса“, три броя връзки с ключове, адвокатска карта, мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 18,00 лева с поставена в него СИМ карта и парична сума в общ размер на 350,00 лева или всички вещи на обща стойност в размер на 402,50 лева. Свидетелят Е.възползвайки се от обстоятелството, че свидетелят С. нямал видимост към предната седалка на автомобила, отворил незаключената предна дясна врата, взел вещите и се отдалечил.

След като установил съдържанието на кожената чантичка, свидетелят Е.взел паричната сума, а останалите вещи изхвърлил в контейнер за отпадъци.

По случая било образувано досъдебно производство. В последствие свидетелят Е.бил призован да се яви в 09 РУ-СДВР. Пред разследващите органи свидетелят Е.възстановил на свидетеля С. паричната равностойност на отнетите вещи и изказал своето съжаление за случилото се.

За да прекрати наказателното производство прокурорът при СРП е приел, че при така установените фактически констатации Б.П.Е. е осъществил състава на престъплението по чл.

194, ал. 3 от НК, за това че от незаключен лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с per. № ******, паркиран в гр. София, ж.к. „Люлин“, отнел чужди движими вещи – кожена чантичка на стойност 24,50 лева, съдържаща портфейл на стойност 10,00 лева, мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 18,00 лева и парична сума в общ размер на 350,00 лева или всички вещи на обща стойност в размер на 402,50 лева, от владението на собственика С.В.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.

Обсъдил е изискуемите предпоставките по чл. 218б от НК, поради наличието на които е прекратил производството и е изпратил делото за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б НК на Б.П.Е..

Постановлението за прекратяване на наказателното производство било обжалвано от С.С., в резултат на което било образувано НЧД № 9933/2020 г. по описа на СРС, 105-ти състав, чието определение е атакувано пред въззивния съд. В определението си районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са били извършени всички процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. Прието е, че прокурорският акт е обоснован, тъй като всички доказателства са били подложени на надлежен доказателствен анализ. Разгледани са като неоснователни възраженията на жалбоподателя С. относно претендираната квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК, както и относно стойността на инкриминираните вещи. Първоинстанционният съд е приел за правилни и обосновани и правните изводи на прокурорът относно квалифицирането на деянието като „маловажен случай“ и приложението на чл. 218б от НК. Поради тези съображения районният съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство като правилно и законосъобразно.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд прие следното:

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл.

243, ал. 5 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

На първо място, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Славово относно неспазване на сроковете за произнасяне от страна на първоинстанционния съд, регламентирани в чл. 243, ал. 5 от НПК, доколкото същите са инструктивни и не влияят върху правилността на атакуваното определение. В тази връзка следва да се отбележи, че постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

В конкретния случай правилни са изводите на районния съд, че атакуваното пред него прокурорско постановление е обосновано. Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване и разкриващи обективната истина. Доказателствената съвкупност е била подложена на внимателен и задълбочен анализ от наблюдаващия делото прокурор. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Контролът за достоверност на свидетелските показания на С. и Е.е осъществен на базата на внимателно изследване на тяхната вътрешна последователност и логичност, както и при обективната съпоставка помежду им и с останалата доказателствена съвкупност, в частност със заключенията на изготвените видео-техническа и оценителна експертизи. Изложената в постановлението за прекратяване интерпретацията на доказателствените източници е вярна, като същите те са тълкувани според действителното им съдържание и не е допуснато преиначаване, изопачаване или игнориране на доказателствата. В резултат на това прокурорът е достигнал до обосновани фактически констатации, които напълно съответстват на доказателствената маса по делото.

На следващо място, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция относно правилността на правните изводи, изведени в прокурорското постановление, относно осъществено деяние по чл. 194, ал. 3 от НК. За да квалифицира случая като маловажен, прокурорът е съобразил както личната обществена опасност на Б.П.Е., така и обществената опасност на извършеното деяние. При съвкупния анализ на смекчаващите обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на Е., указаното от същия съдействие в хода на досъдебното производство и изразеното съжаление за случилото се, възстановяването на инкриминираната сума, правилни са изводите, че случаят разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с останалите от същия вид. Налице са били и изискуемите предпоставки на чл. 218б от НК, поради което законосъобразно прокурорът е прекратил производството и е изпратил делото, за да бъде наложено административно наказание на Е..

Във връзка с гореизложеното неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя относно квалификацията и стойността на инкриминираните вещи. Въззивният съд констатира, че така изложените в жалба възражения многократно са били отправяни в хода на досъдебното производство. Същите са били основание да се обжалва постановлението за прекратяване и пред районния съда по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, като както наблюдаващият досъдебното производство прокурор, така и първоинстанционният съд са отговорили изчерпателно и обосновано на същите. В тази връзка въззивният съд напълно споделя изложените съображения от първата инстанция относно невъзможността деянието да се квалифицира по реда на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т.