Решение № 135 от 16.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Кюстендил, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Теодора С. Д.а в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600353 по описа за 2024 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”-чл.318 и сл. НПК.

С присъда №21, постановена на 27.03.2024 г. по НОХД № 624/2024 г. по описа на ДнРС, Дупнишкият районен съд е признал подс. И. М. Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.ал.1 НК, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинениезатова, че 20.02.2018 г. в гр. Д. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, когато от него за самото му съставяне му не може да се търси наказателна отговорност.

Присъдата се протестира от Р.Митева- [1]прокурор в РП- Кюстендил. В протеста са изтъкнати съображения за неправилност и необоснованост на присъдата. Твърди се, че преценката на ДНРС за липса на субективната страна на деянието е неправилна и че този извод на ДнРС не се подкрепя от доказателствата по делото. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, с която подс. Д. бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител поддържа протеста и изразява становище, че присъдата на ДнРС следва да бъде отменена, като вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда по предявеното обвинение.

Защитникът на подс.Д.- адв.Н.Н. пледира за необходимостта от потвърждаване на присъдата на ДнРС.

1

Подсъдимият И. М. Д. пред въззивния съд твърди, че е невинен и иска потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 ПК и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същия за допустим, доколкото е предявен от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен поради следните съображения:

Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Следва да се подчертае, че ДнРС е спазил задълженията си по чл.107, ал.5 НПК да провери всички доказателствени източници помежду си и да мотивира вътрешното си убеждение; изпълнил е процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 18 и чл. 305, ал.

3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Релевантните за предмета на делото доказателствени средства са преценявани от ДнРС съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.

Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на ДП, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивния съд:

Св.Д.К. бил собственик на *** ООД-П., занимаващо се с покупкопродажба и отдаване под наем на автомобили. Неговият син- св.А.К. работел като мениджър на дружеството и осъществявал оперативната дейност. В гр.П. работели още и свидетелите Д. Н. и С.К., извършващи дейност по покупкопродажба, замяна и лизинг на автомобили.

Във връзка с продажбите на автомобили втора употреба от страна на *** ООД, между св.Д. Н. и св.А.К. били изградени доверителни отношения, като Н. продавал собствени автомобили; такива, оставени му за продажба от св.А.К. и намирал клиенти за *** ООД. Принципът на работа между тях съгласно устните им договорки бил следния: св.Н. вземал собствени на дружеството автомобили за определена цена при устни уговорки с К.; на вноски заплащал стойността им и през това време търсел купувачи за автомобилите. При намиране на клиент св.Н. продавал съответния автомобил на по- висока цена, като разликата над търсената от дружеството оставала за него като комисионна за сделката, а с останалата заплащал уговорената стойност на автомобила на дружеството. При изплащане на пълната цена на *** ООД, собствеността на съответния автомобил била прехвърляна на съответния купувач с писмен договор с нотариална заверка на подписите.

През 2016 г. от името на *** ООД св.А.К. закупил за дружеството л.а.м.

„***“ модел С8 с рег.№*** с цел последваща продажба.

2

През 2017 г. св.Н. взел този автомобил с цел продажба, като устно се уговорил със св.Н., докато го продаде, да му изплаща цената на последнияоколо 20 000лв., на вноски. В изпълнение на тези уговорки, св.Н. предложил на св.С.К. да го закупи за сумата от 28 000 лв., която да му изплати разсрочено до края на 2017 г., след което да му бъде прехвърлен по установения от закона ред. Св.К. се съгласил и автомобила му бил предаден във владение. Св.К. изплатил уговорената сума на Н. през м.юли 2017 г., без обаче да прехвърлят собствеността върху автомобила.

През м. септември 2017 г. св.К. заменил автомобила „***“ срещу автомобил *** със св.П.П. от гр.П. и парично доплащане. Св.К. поел ангажимент да го прехвърли документално на П. до края на 2017 г.

Последният многократно се уговарял със св.К. за прехвърлянето на автомобила. Св.К. от своя страна търсел св.Н., но последният отлагал, тъй като не изпълнил уговорката със св.К., чието дружество било собственик на автомобила, да му заплати уговорената цена за последния.

След като установил, че не може да уреди собствеността по установения от закона ред върху автомобила, св.П. решил също да го продаде. Свързал се със св.К. от с.К., общ.Р., който също се занимавал с покупко-продажба на автомобили, и с когото поддържали добри взаимоотношения по повод тази дейност от дълги години. Казал му, че спешно продава въпросния автомобил „***“. Двамата се уговорили К. да му даде в замяна други автомобили, а П. да му предаде „***“- то, след което да го прехвърли по предвидения ред с договор с нотариална заверка на подписите.

В същия период подс. Д. работел при св.К. и двамата поддържали приятелски отношения. След уговорката на К. с П. да закупи автомобила, първият помолил подс.Д. да го впишат като формален собственик на този автомобил, под претекст- заплащане на по-ниски данъци в Община Б., където живеел последния. Подс. Д. се съгласил и по искане на св.К. му предоставил личната си карта, за да изготвят договора за продажба на автомобила.

В края на м. декември 2017 г. свидетелите П. и К. окончателно уговорили сделката, като последния предоставил на П. уговорените автомобили в замяна на „***“-то, а той от своя страна, със съдействието св.З.

(с която живеел на семейни начала) му доставил последния- тя го доК.ла на бензиностанция в грС.. Там, заедно с малкия талон, го предала на св.К. в присъствието на св.И.. Автомобилът бил заК.н в с.К., Община Р..

Няколко дни по-късно, св.П., на когото св.К. изпратил по „Вайбър“ копие от личната карта на подс. Д. с цел вписването на последния като купувач, изпратил на К. по куриерска фирма договор за покупко продажба на автомобила с дата ***г. В същия като продавач бил вписан управителя Д.К. на дружеството собственик *** ЕООД и купувач подс.Д.. Договорът бил подписан от продавача и имал нотариална заверка на подписите, с поставен печат и подпис от нотариус Е.З. с район на действие грС.. Към договора била приложена и фактура от името на дружеството за заплатена сума от 9 800лв.

Св.К. дал договора на подс.Д., последният се подписал на мястото на „Купувач“ и през м.февруари 2018 г. с договора, фактурата и нот.заверени декларации, регистрирал автомобила на свое име в пункт за регистрация на автомобили, сектор „Пътна полиция“ гр.Дупница. При регистрацията по указание на св.К. декларирал, че големият талон е изгубен. След това дал 3 свидетелството за регистрация на св.К., който продължил да ползва автомобила, включително и понастоящем.

През м. май 2018 г. св.К. във връзка със сключване на договорите „ГО“ на автомобилите, собственост на *** ЕООД, бил уведомен от застрахователите, че не може да сключи договор за „***“- то, тъй като е собственост на друго лице и е регистрирано в област Кюстендил. Той подал сигнал до органите на МВР гр.П..

От изготвената на ДП комплексна СГТЕ се установява, че подписите, както и ръкописния текст върху договора за покупко продажба и фактурата не са изпълнени от св.Д.К.. Подписът за „Нотариус“ не е изпълнен от нотариус З., а положения печат, не е представлява мокър отпечатък от такъв, а е бил технически пренесен върху договора. Същият е сходен по общи частни признаци с печата на нотариус З., което сочи, че е бил сканиран от оригинален документ, върху който е имало положен отпечатък от мокрия печат.

За да стигне до описаната фактическа обстановка първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил и анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. В оценъчната си дейност ДнРС е спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил. Проведен е разпит на свидетелите Д. и А.К.и, Д. Н., С.К., П.П. (установили собствеността върху въпросния автомобил, ползването му от последните трима и уговорките, които са съществували между тях), на св. П. и К. (установили последващите действия по придобиване и предаване на автомобила, в това число и изпращане по куриер на договора за продажба); на св.З. и св.И. (установили предаването на автомобила и на документите за него на св.К.); на св.З. (категорична, че същата не е оформяла нотариално процесния договор), проведена е очна ставка между св.К. и св.П.; приета е назначената от ДП СГЕ относно авторството на подписите върху изследваните документи; дадена е възможност на подс. Д. да даде обяснения. Не са пренебрегнати показанията на св. К., който е лицето осъществило връзка със св.П. и е инициатор на регистрацията на автомобила на името на подс. Д.. КнОС счита, че показанията на този свидетел са достоверни и следва да се кредитират относно факта на незнанието от негова страна на обстоятелството, че договора е фалшифициран, тъй като те се подкрепят от приложените в ДП документитоварителници от фирма *** (т.II), установяващи, че в периода преди регистрацията на договора в гр.Д. (между 05.12.2017 г.- 14.02.2018 г.) този свидетел е получавал е получил общо 5 пратки от св.П.П. от гр.П., в това число и документи; и косвено- от показанията на св.З., която му е предала единствено автомобила и малкия талон. В тази връзка, обосновано ДнРС не е кредитирал показанията на св.П. частта, в която твърди, че не е изпращал оформени и подписани документи на св.К., тъй като те, освен че противоречат на показанията на К., се опровергават и от цитираните писмени документи, представляващи косвено потвърждение на достоверността на показанията му.

Внимателно са преценени и обясненията на подсъдимия, като ДнРС се е съобразил с двоякия им характер- от една страна като годно доказателствено средство по смисъла на чл.115 НПК, а от друга- като израз на защитната му 4 позиция. Първостепенният съд изрично е посочил причините поради които ги кредитира, респ. защо не ги отхвърля, с които и настоящата инстанция се съгласява. В този аспект ДнРС е изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и да ги съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава, в коя част и защо. Следва да се подчертае, че факта на предоставянето на личните му данни на св.К. и съгласието му за вписването му като формален купувач на автомобила, не означава, че същият е знаел, че договора е неистински. От една страна- през този период от време същият е работел за св.К., респ. се е намирал в отношения на зависимост от него; от друга страна- двамата са имали приятелски доверителни отношения, което го е подвело да му се довери. Обстоятелството, че договора е бил предварително подписан от купувача и същия е имал печат с нотариална заверка с подпис от нотариус, не би могло да го усъмни в истинността на същия, доколкото той добросъвестно го е подписал, със съзнанието, че го закупува за К., още повече,че не е осъществявал друга такава сделка, за която е била необходимо нотариална заверка на подписите. В тази връзка следва да се отбележи, че подсъдимият е придобил правоспособност за водач на МПС през 2021 г., т.е. към 2018 г. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, а още по-малко собственост върху такова, за да допусне, че предварително подписан и заверен договор за покупко продажба на МПС може да е неистински. Тези обстоятелства сочат, че обясненията му са напълно логични и последователни, потвърждават се от показанията на св.К. и посочените товарителници от *** и обосновано ДнРС им се е доверил.