Решение № 260019 от 12.05.2022, Районен съд - Крумовград

Р Е Ш Е

Н И Е гр. Крумовград ...12 .05.

2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Крумовградският районен съд

.....................................................................колегия в публичното заседание на дванадесети април…………………............................................................... през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: И. Йорданов ………………................

Членове :

…………………....................................

Съдебни заседатели: …............................................................

Секретар

Емилия Василева...........................................………..…………........................................

Прокурор

………………………..……………………...................…………………..………..….............. като разгледа докладваното от съдията Йорданов....................................…………………........... гр. дело №241.…….....……................ по описа за 2019 год.…........................................................

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И.Б.Ш., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Т.Н. против Главна дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора - главен комисар Светлан Кичиков, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 834 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 109 часа, положен за периода от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 76.05 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента на забавата – 31.01.2017 година до датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019 година. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

С определение по чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 25.02.2020 г. съдът е допуснал изменение на исковете, които следва да се считат за предявени за сумите от 996.26 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд и 107.97 лева - представляваща обезщетение за забава, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез юрисконсулт, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. От фактическа страна не оспорва, че през исковият период ищецът е бил служител на ГПУ- Крумовград към РДГП – Смолян при МВР, и е заемал твърдяната длъжност, както и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици при сумирано отчитане на работното време. По същество поддържа, че отчитането на работното време за процесният период съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР е регламентирано в действащите последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Твърди, че на основание на тези последователно действали наредби е извършвано отчитането на положения труд от страна на ищеца за процесният период. В тази връзка ответника счита за неоснователен и недоказан иска за начисляване на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., отм. с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като в тези наредби липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. По посочените съображения ответника оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Т.Н., който поддържа исковете с измененията в тях, представя и писмено становище. Претендира и направените по делото разноски.

Ответната страна не са представлява. Представя писмено становище, с което оспорва предявените искове, по изложените в отговора съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и иска евентуално намаляване размера на адв.възнаграждение поради прекомерност.

Районен съд –

Крумовград, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, счита за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Съгласно т.6 от

Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС и ВАС, имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г. И.Б.Ш. е бил статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността "мл. инспектор/полицай" в ГПУ- Крумовград при РДГП Смолян, като последната е на структурно подчинение към ГД "ГП"- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице прието и неоспорено от страните, което съдът възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача се установява, че за периода от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г. И.Б.Ш. е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа, при сумирано отчитане на работното време, като вещото лице потвърждава, че от страна на работодателя било изплащано ежемесечно допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, от 22.00 до 06.00 часа, в размер на 0.25 лева - за всеки отработен нощен час или за част от него. През исковия период същият е положил нощен труд от 960 часа, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 ставал 1098 часа и формира разлика в описаните часове в размер на 138 часа, които се явяват извънреден труд. Вещото лице е констатирало, че за процесният период на ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на посоченото преизчисляване. В заключението си вещото лице е изчислило, че дължимото в този случай допълнително възнаграждение за извънреден труд възлиза на 996.26 лева, а размерът на обезщетението за забава считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, е в размер на 107.97 лева.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016 г. действал през време на процесния период за заплащане на сумата от 996.26 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 996.26 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 107.97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 01.10.2019 г.

Исковeте са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:

Между страните не се спори относно обстоятелството, че през периода посочен в исковата молба ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работил на сменен режим при сумирано отчитане на работното време. Спорно е дали при определянето на възнаграждението за положения нощен труд през процесния период, са приложими Кодексът на труда, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1, 143 (по чл. 9, ал. 2 от Наредбата). Последният се определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143. Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В чл.187 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. Според разпоредбата на чл.140 ал.2 от КТ, нощен е трудът, който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа. Съгласно ал.1 изречение второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е 7 часа. В чл.187 ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази връзка съдът счита, че приложението на чл.187 ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл.140 ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.

В цитираните две наредби и по - конкретно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г., приложима към процесният период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощният труд в дневен.

Липсата на изрична норма обаче, според съда, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от НСОРЗ, на основание чл.46 ал.2 от ЗНА. Според текста на чл.8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00ч. и 06,00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лева. В чл.9 ал.2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид цитираните по - горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено по-горе. Тези разпоредби - чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, се прилагат едновременно, т.е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.