Определение № 6665 от 23.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6665 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502155 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8994/13.01.2026 г., предявена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД против определение № 51609 от 18.12.2025 г., постановено по гр.д.

№ 69205/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, с което е допълнено, на основание чл. 248 ГПК, определение № 25574/11.06.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят моли, обжалваното определение да бъде отменено. Излага съображения, че между страните има три дела във връзка с вземанията по договор за потребителски кредит. По делото на СРС, 49 състав били допуснати множество процесуални нарушения, грешки и забавяния. Не било взето предвид, че гр.д. № 50186/2023 г. на СРС, 39 състав е приключило със съдебна спогодба. Не било взето предвид, че се претендира главница от 125 лева, лихва от 265.93 лева за периоди от 2019 г. до 2020 г., както и липсата на доказателства за предпоставките за наличието на хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Ответната страна счита, че частната жалба е неоснователна. Излага съображения, че процесуалното правоотношение с ответника е възникнало след връчване на препис от исковата молба и е приключило с определение за прекратяване на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, му се дължат разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните намира следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 69205/2021 г. на СРС е било образувано на 02.12.2021 г. след като с определение по гр.д. № 30429/2020 г. не е бил приет за съвместно разглеждане насрещния иск на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД против М.Н.В..

Страните по делото са страни и по трето дело – гр.д. № 50186/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

И по трите дела предмет на разглеждане са били вземания възникнали от едно и също облигационно правоотношение, а именно, породено от „Договор за потребителски кредит № FL592025/16.06.2011 г.“, сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, вземанията по който са били цедирани на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД.

На 02.06.2025 г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е депозирало по гр.д. № 69205/2021 г. на СРС молба (л. 106 от делото на СРС), с която е заявило, че гр.д. № 50186/2023 г. на СРС е приключило със съдебна спогодба, като спогодбата включва и частта от 1 вземането по кредита, предмет на разглеждане по гр.д. № 69205/2021 г. на СРС.

Поради това, „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е заявило отказ от иска за 125 лева – предмет на разглеждане по делото.

С определение № 25574/11.06.2025 г., на основание чл. 233 ГПК, СРС е прекратил производството по гр.д. № 69205/2021 г. на СРС.

На 24.06.2025 г. по делото е депозирана молба по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на М.Н.В., с която е направено искане за присъждане на разноски – по 300 лева – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ.

С обжалваното в настоящото производство определение № 51609 от 18.12.2025 г., СРС е приел, че с определение № 25574/11.06.2025 г. производството по делото е прекратено, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С оглед на това, определение № 25574/11.06.2025 г. е допълнено, в частта за разноските, като „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Д.Н.Д., сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съобразно общата разпоредба на чл. 78 ГПК, отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, страните по делото имат право на разноски, съразмерно, съответно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Относно процесуалната възможност на съда при присъждане на направени по делото разноски при прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, да изследва причините и дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, е налице постоянна практика на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – определение № 4428/04.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2835/2024 г. на ВКС, III г.о, определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО (и много други), съгласно която, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, ищецът има право на направените разноски. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните.

В определение № 2927/12.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1538/2024 г. на ВКС, III г.о. също е прието, че с оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска от ищеца, ответникът има право на разноските, които е направил по делото. В случай, че отказът от иска е поради факти, настъпили след предявяване на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника и на него не се дължат разноски от ищеца, ако с поведението си е станал причина за предявяване на иска. С оглед на което, съдът следва конкретно да изследва дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяване на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноските, при прекратяване на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причина за 2 предявяване на иска.

В определение № 595 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. № 2217/2017 г. на ВКС I ТО, и в цитираните в него актове, също се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право (например извършено плащане на претендираната сума) ищецът има право на направените разноски.

В горния смисъл е Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за обезщетяване на понесените от съответната страна вреди.

В настоящия случай, този процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, като СРС изобщо не е изследвал този въпрос.

Както беше посочено, „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е депозирало молба по чл. 233 ГПК, тъй като гр.д. № 50186/2023 г. на СРС е приключило със съдебна спогодба, като спогодбата включва и частта от вземането по кредита, предмет на разглеждане по гр.д.

№ 69205/2021 г. на СРС. Това не се оспорва от ответника. Следователно, освен, че не е налице и първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (а именно: ответникът е дал повод за завеждане на исковете), съобразно изложеното, не е приложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК и неправилно СРС е приел, че право на разноски има ответника.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимостта и размера на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 51609 от 18.12.2025 г., постановено по гр.д. № 69205/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, вместо което постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 222245/24.06.2025 г. с правна квалификация чл. 248 ГПК, за допълване на определение № 25574/11.06.2025 г. по гр. дело № 69205/2021 г. на СРС, ГО, 49 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3