Решение № 370 от 10.07.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Видин, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело № 20241320101352 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ – ВИДИН“ ЕООД, ЕИК 815123415 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя инж. И. К. И., чрез юрисконсулт Габриела ЛИ.ва, с която против Б. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ бл. 16, вх. А, ап.

22, е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че отношенията между „ ВиК - Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.

Посочва се, че ответникът е титуляр на партида с уникален абонатен № 010775 и адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ бл. 16, вх. А, ап. 22. Поддържа се, че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил задължението си да заплати извършените от 1 дружеството услуги.

Ищецът е издал на ответника 21 броя фактури, подробно посочени в исковата молба.

Излага се, че потребените количества ВиК услуги за процесните фактури са определени на базата на индивидуалния водомер на потребителя.

Поддържа се, че в месеците, в които е установена разлика между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от Общите условия, в месечната фактура е включено освен отчетеното количество вода и дължимата сума от разпределение, изчислена по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ и записана на отделен ред във фактурата, съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.

Твърди се, че във фактура № 1006737287/15.01.2023 г. обхващаща период на отчет от 01.12.2022 г. до 03.01.2023 г. е взета предвид промяната в цената на водата. Съгласно Заповед № Р/253 от 30.12.2022 г. на Управителя на „В и К – Видин“ ЕООД, издадена въз основа на Решение № Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР, считано от 01.01.2023 г. цените на ВиК услугите са както следва: доставяне на вода помпено – 2.213 лв./куб.м. без ДДС, отвеждане на отпадъчни води – 0.378 лв./куб.м. без ДДС и пречистване на отпадъчни води – 0.314 лв./куб.м. без ДДС. В тази фактура потребеното количество вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по старата и по новата цена е определено и изчислено на основание чл. 31, ал. 3 от ОУ. Количеството вода и отведен канал при действието на различните цени е обозначено като Водомер 1 и Водомер 2.

Сочи се, че във фактура № 1007097732/15.01.2024 г. обхващаща период на отчет от 01.12.2023 г. до 03.01.2024 г. е взета предвид промяната в цената на водата. Съгласно Заповед № Р/240 от 28.12.2023 г. на Управителя на „ВиК – Видин“ ЕООД, издадена въз основа на Решение № Ц-29/22.12.2023 г. на КЕВР, считано от 01.01.2024 г. цените на ВиК услугите са както следва: доставяне на вода помпено – 2.769 лв./куб. м. без ДДС, отвеждане на отпадъчни води – 0.460 лв./куб. м. без ДДС и пречистване на отпадъчни води – 0.506 лв./куб.м. без ДДС. В тази фактура потребеното количество вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по старата и по новата цена е определено и изчислено на основание чл. 31, ал. 3 от ОУ. Количеството вода и 2 отведен канал при действието на различните цени е обозначено като Водомер 1 и Водомер 2.

Поради не плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 724/2024 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за дружеството възникнал правен интерес да предяви установителен иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 726.72 лева - главница, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода, пречистени и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к.

„Крум Бъчваров“ бл. 16, вх. А, ап. 22, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендират се направените по заповедното и по исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен.

Възразява се, че от представените фактури не се установява, че ответникът е изразходвал питейна вода и отведени канални води за претендираната сума. Не се доказва, че е налице основание за разпределение на суми от общия водомер. Посочено е, че от представените фактури е видно, че всеки месец има различна разлика между показанията на общият водомер и сбора от показанията за изразходвани кубици вода на индивидуалните водомери. Посочва се, че има само две причини за разлика в измерването между общ и индивидуалните водомери. Първата е теч в системата на общите части от водопроводната инсталация. При тази причина ежемесечните разминавания биха били сравнително еднакви – с едни и същи кубици на месец. В случая обаче не е така. Втората причина, сочена от ответника е не отчитане ежемесечно на един или няколко от индивидуалните водомери, поради което изразходваните от тях кубици вода не се сумират към останалите индивидуални водомери на входа и се получава посочената разлика, която ищецът претендира да му бъде заплатена „от разпределение“.

Посочва, че действително фактурите са отразени в счетоводството на ищцовото дружество, като няма извършени плащания, но това според него не 3 доказвало тяхната дължимост.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че е дължима сумата в общ размер от 726.72 лева, нито че същата е формирана съгласно действащите ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. По делото няма доказателства колко апартамента обслужва монтираният общ водомер и не може да се направи извод, че разпределението на неотчетените количества вода е извършено съгласно действащите ОУ на ищеца.

Излага се, че ищцовото дружество не доказва по никакъв начин, че посочените от него изразходвани кубици по общ водомер не са му заплатени впоследствие от някой от неотчетен в същия месец абонат, в следващ месец, когато е бил осигурен достъп.

Отделно от това се сочи, че ищецът не представя доказателства, че поне веднъж в исковия период е засечен реално водомера на ответника. Сочи се, че е житейски допустимо и логично ответникът изобщо да не живее в това жилище и изобщо да не потребява вода, а ищецът да му издава фактури на база отчетени количества по общи водомери, за които също не представя доказателства да са надлежно проверени и изрядно работещи.

Посочва се, че ищецът не доказва да разполага с действаща пречиствателна станция, с която да извършва услугата пречистване на отпадни води, за която услуга обаче начислява отделна сума в издаваните от него фактури.

Иска се от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 724/2024 г. по описа на Районен съд - Видин, по което е издадена заповед № 381/29.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми: 726.72 лева - главница, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води на адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ № 16, вх. А, ап. 22, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.03.2024 г. до 4 окончателното изплащане, както и сумите 25.00 лева – разноски по делото за държавна такса и 120.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 724/2024 г. по описа на Районен съд - Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.

Не е спорно и обстоятелството, че от страна на ответника, в срока на изпълнение по издадените фактури, не е подадено възражение по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Общите условия.

Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, както и че между страните са налице облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, поради което съдът приема същите за установени.

От приложените по делото 21 броя фактури, първата от 15.06.2022 г., последната от 15.02.2024 г. за отчетен период от 04.05.2022 г. до 04.01.2024 г. е видно, че същите са издадени на името на Б. Е. М.. От същите се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги на ответника за процесния период. Насрещното задължение, за заплащане стойността на доставените В и К услуги в уговорените срокове, обаче не е изпълнено от страна на ответника, като вземанията по издадените от „ВиК - Видин" ЕООД фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им /съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им/.

С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче не е сторено /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.

Както бе посочено по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по 5 реда на чл. 410 ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 724/2024 г., което е приключило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми: 726.72 лева - главница, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води на адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. „Крум Бъчваров“ № 16, вх. А, ап. 22, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумите 25.00 лева – разноски по делото за държавна такса и 120.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед характера на производството по чл. 422 ГПК именно това вземане следва да бъде установено от ищеца до размера, претендиран в исковото производство, а именно 726.72 лева по фактури, издадени за отчетен период от 04.05.2022 г. до 04.01.2024 г.

В конкретният случай, с оглед представените доказателства и посочените по-горе съображения, Съдът приема, че вземането е доказано по безспорен начин.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника твърди, че всеки месец има различна разлика между показанията на общият водомер и сбора от показанията за изразходвани кубици вода на индивидуалните водомери и че това се дължи на неотчитане ежемесечно на един или няколко от индивидуалните водомер, поради което изразходваните от тях кубици вода не се сумират към останалите индивидуални водомери на входа и се получава посочената разлика, която ищецът претендира да му бъде заплатена „от разпределение“. Горепосочените възражения не бяха доказани, поради което съдът намира, че същите са неоснователни.