Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1338 от 15.07.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 314/2026
Вид
Решение № 1338
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Снежина Чолакова, Бистра Бойн, Росица Цветкова

Цитирани разпоредби

  • чл.210, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1338

Шумен, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267270600314 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, [улица], представлявано от инж. Д. П. Г. – изпълнителен директор, чрез пълномощник О. Р. - юрисконсулт, срещу Решение № 128/06.04.2026г., постановено по АНД № 353 по описа за 2026 година на Районен съд - гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-190 от 18.12.2025г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, [населено място], на основание чл. 200, ал.1, т.38 от Закона за водите /ЗВ/ за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, поради липса на компетентност на наказващия орган, липса на точно и ясно описание на нарушението, както и на посочената правна [жк], че е налице за „маловажност“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По изложените съображения се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответната страна, ДАМТН, [населено място], представя отговор на касационна жалба вх.№ 11378/26.05.2026г. по описа на ШРС, депозиран чрез старши експерт с юридическо образование Е. З., в което излага доводи за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея твърдения, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Съгласно Акт за публична държавна собственост №3231/16.07.2020 г. на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовир „Салманово“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори №***; №***; №***; №*** и №*** в землището на [населено място], община Шумен, област Шумен. На 10.06.2025 г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ била извършена проверка на язовира от служители при ДАМТН, регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – „Североизточна България“. По време на проверката били извършени обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея, и преглед на документацията от експлоатацията, при което било установено, че енергогасителят на основния изпускател на язовира е разрушен и същият не се поддържа в техническа изправност. Било констатирано, че язовир „Салманово“ разполага с основен изпускател Ф400 мм., като на сухата страна била изпълнена изходна шахта, в която бил поместен 1 брой СК Ф400, а на около 2 метра след шахтата на СК, била изградена втора шахта – енергогасителна тип водобен кладенец, която била изцяло разрушена. Водите от основния изпускател се изливали директно в изровения участък, където се намирала енергогасителната шахта, от която към момента на проверката имало само останки. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол №05-03-53/10.06.2025 г.

С покана изх.№85-02-120/09.07.2025 г. представляващия дружеството - касационен жалбоподател бил поканен да се яви на 08.08.2025 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 08.08.2025 г. срещу касатора бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №05-023/08.08.2025 г., в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние на 10.06.2025 г. е нарушена разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на ДПУСЯ и подписан от него, без да изложи възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани допълнителни писмени възражения, в които касаторът изложил, че не е извършил описаното нарушение, доколкото във връзка със същите констатации му били дадени писмени предписания, срокът за чието изпълнение бил удължен от областния управител на Област Шумен, като към момента на депозиране на възраженията била в ход обществена поръчка с възложител – касационния жалбоподател. Направени били възражения и по изложената фактическа обстановка, датата на нарушението, неговата квалификация и др. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка и депозираното възражение, било издадено наказателно постановление №НЯСС-190 от 18.12.2025 год. на председателя на ДАМТН, с което на ДПУСЯ била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ за неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна, както и, че наложената имуществена санкция е правилно индивидуализирана. Съдът е възприел и решаващото становище относно безспорната установеност на вмененото на санкционираното лице неизпълнение, извеждайки извода, че осъществяването му се установява от събраните писмени доказателства. С оглед спецификата на нарушението и възможността в резултат на същото да настъпят аварийни ситуации, свързани с констатираното състояние на язовира, районният съд е формирал и извод за немаловажност на санкционираната деятелност, потвърждавайки изцяло обжалвания пред него санкционен акт.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при стриктното съблюдаване на императивния законов ред, от компетентни за това лица. Същите разполагат с необходимите реквизити по чл.42, ал.1, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.4 и 5, като съдът не споделя твърдението в касационната жалба, че липсва описание на нарушението и правна квалификация.

Касационният съдебен състав счита, че районният съд е достигнал и до правилни и законосъобразни изводи относно безспорната установеност на описаното в акта и в НП, нарушение. Както правилно е отбелязала и предходната инстанция, актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган, са възприели поведението на касатора като несъобразено с изискването на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, който изрично вменява задължение на собствениците на язовирите, какъвто несъмнено се явява и касаторът, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, да осигурят поддържането им в техническа изправност. В тази връзка, по делото са налични категорични данни, че при извършената проверка на 10.06.2025г. длъжностни лица от ДАМТН са установили, че енергогаситерят на основния изпускател на язовир „Салманово“ е разрушен и не се поддържа в техническа изправност. Тези им констатации са обективирани в приложения по делото Констативен протокол № 05-03-53/10.06.2025г. При това положение районният съд закономерно е извел решаващия си извод за съставомерност на описаното в НП нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.

Неоснователни са възраженията на касатора за липса на нарушение, аргументирани с факта, че предписанието за ремонт на енергоносителя на ОИ е удължено, тъй като същият не е подведен под отговорност за неизпълнение на предписание, а за неподдържане в техническа изправност на въпросното съоръжение.

Както правилно е посочил и районният съд, обсъжданата деятелност не разкрива белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този тип, която е една от основните предпоставки за приложимост на въпросния институт.

Поради това, закономерно административно-наказващият орган е пристъпил към ангажиране на отговорността на юридическото лице по реда на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е индивидуализирал правилно наказанието, като е определил санкцията в размер на минимума, предвиден в закона, предвид критериите, заложени в чл.27 от ЗАНН и липсата на предходно налагани санкции за нарушение при поддръжката на язовир „Салманово“.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението на Районен съд - Шумен е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Поради това процесното решение на въззивния съд следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ДАМТН - [населено място] и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 70 евро (равностойни на 136,91 лева).

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/06.04.2026г., постановено по АНД № 353/2026г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“- [населено място], [улица], с [ЕИК], да заплати на ДАМТН - [населено място] с адрес на управление [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 70.00 /седемдесет/ евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�