Протокол № 208 от 15.11.2024, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 208 гр. Котел, 12.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20242210100299 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищецът Г. Г. А., ред. призован, не се явява, представлява се от адв. Т. Т. от АК Сливен;

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ред. призовани, явява се юрисконсулт П. Н..

Свидетелят Г. А. Г., нередовно призован, не се явява.

Съдът ДОКЛАДВА върната в цялост призовка с отбелязване, че лицето Г. А. Г. не пребивава на посочения адрес и по информация на вуйчото, същият е в чужбина. Сочат се и датите, когато е търсено лицето на настоящият му адрес.

По даване ход на делото:

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Юр. П. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 56 ГПК О П Р Е Д Е Л И:

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Производството е образувано по искова молба подадена от Г. Г. А., чрез адвокат Т. Т. – АК Сливен, срещу "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД.

Производството е на етап съдебно дирене и е отложено за разпит на свидетели, като съдът е допуснал до разпит трима свидетели, а именно от 1 страна на ищеца Н. А.а и Г. А. при режим на довеждане, а от страна на ответното дружество Г. А. Г. при режим на призоваване.

Адв. Т.: Уважаема госпожо Председател, да пристъпим към разпит на свидетелите.

Юр. П. Н.: Уважаема госпожо Председател, по отношение на нашия свидетел моля да бъде направен повторен опит за призоваване, с оглед че свидетелските му показания считаме за съществено важни за решаване на спора и с цел изясняването на механизма на въпросното ПТП, с оглед, че същият е дал обяснения, които сме представили пред уважаемия съд.

Предвид на направеното изявление от страна на ответника, съдът О П Р Е Д Е Л И:

Следва да се пристъпи към повторен опит за призоваване на лицето Г. А.

Г., тъй като е и наличен и депозит за допускане до разпит на същия.

Предвид на изложеното, съдът пристъпи към разпит на явилите се свидетели от страна на ищеца, а именно Н. А.а и Г. А..

Съдът ПОКАНИ в залата явилите се свидетели и ПРИСТЪПИ към снемане на самоличността им:

Н. Г.а А.а, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, семейна, постоянен адрес ***********, ЕГН **********, майка на ищеца;

Г. Х. А., български гражданин, със средно образование, неосъждан, семеен, постоянен адрес ***********, ЕГН **********, баща на ищеца.

На основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК съдът разясни правото на свидетелите Н. Г.а А.а и Г. Х. А., че имат право да откажат да свидетелстват.

Н. Г.а А.а: Желая да свидетелствам.

Г. Х. А.: Желая да свидетелствам.

Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелите задължението им да говорят само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване са налага наказание до пет години лишаване от свобода по чл. 290 от НК, за което обещават да говорят само истината, след което отстрани свидетеля Г. Х. А. от залата, и пристъпи към разпит на свидетелката Н. Г.а А.а.

Разпитаната по делото свидетелка Н. А.а, КАЗА: На 26.01.2024 г. ние се прибирахме със съпруга ми от гр. София в посока за гр. Котел. Пътувахме с 2 лекия автомобил на сина ми, който е Ауди А3 с регистрационен номер ***********. Може би е било някъде след 19-19,30 часа, когато напуснахме гр. София и се движехме в посока Ихтиман, някъде може би между 30-32 км.

Беше тъмно имаше огромно движение. Съпругът ми се движеше в дясната лента в посока на движението и понеже пред нас се движеше един автомобил, който беше твърде бавен съпругът ми подаде мигач и навлезе в бързата лента.

В момента, в който нашия автомобил се изравни с автомобила, който изпреварвахме, зад нас започна един автомобил да ни присвятка с къси – дълги, къси –дълги. Нямаше как да се върнем в другата лента, защото бяхме почти на половината на автомобила, който изпреварвахме. Това присвяткане беше на няколко пъти и в следващия момент усетихме удар, който беше в задната лява част на автомобила. От там нашият автомобил се удари в мантинелата, която е по средата и разделя платната и от там отидохме в дясно, в дясната мантинела, и понеже моята врата нямаше как да се отвори, докато Г. питаше как съм, що съм, дали съм ударена и какво ми е състоянието, през това време дойде едно момче, което попита как сте, що сте, и каза, че се е обадило на 112. След това всъщност ние успяхме да излезем от автомобила, аз излязох през шофьорската врата, защото моята нямаше как да се отвори. През това време дойдоха полицаите, тестваха двамата водачи за алкохол, тестовете бяха и на двамата отрицателни, след което те съставиха този протокол, който лично те написаха протокола за ПТП относно за щетите и на протокола всъщност водача на другия автомобил записа, че е виновен и е съгласен с вината и подписа протокола. Всъщност и двамата водачи подписаха протокола. След това изчакахме да дойде пътна помощ, защото автомобила нямаше как да го оставим на магистралата и трябваше да си го приберем, просто нямаше как да се придвижим, тъй като беше ударен отпред в дясно и по-късно видяхме, че задната лява гума беше пукната. В общи линии това беше.

Адв. Т.: Водача, който Ви удари, когато дойде при вас освен да Ви попита как сте, каза ли Ви нещо друго? Разговор проведохте ли с него?

Свидетелката: Мисля че не. Не проведохме разговор с него, той само подскачаше, движеше се, беше изключително много нервен, явно бързаше за някъде. Просто беше под такова напрежение, стоеше и така подскачаше и ходеше между полицаите, ние бяхме стояхме отстрани. Между другото той непрекъснато ходеше при полицаите, след това дойде някакъв негов познат и 3 имаше една такава комуникация.

На въпрос на съда: По отношение на неговия автомобил забелязахте ли някакви щети?

Свидетелката: Ами не, защото беше твърде тъмно, след като се прибрахме и прибрахме автомобила в с. Медвен, където го оставихме намерихме едно парче от неговия автомобил, което го прибрахме и си стои, и е бяло или светло сиво на цвят.

Адв. Т.: По отношение на вина нещо спомена ли, когато разговаряхте?

Свидетелката: Ами той каза че е виновен, те и полицаите му казаха, нали знаеш, че това е забранено, той каза „Да, да, знам че е забранено и съм виновен за това“ и си подписа протокола, нито някой го е карал на сила.

Примерно ако той не беше съгласен можеше да не си подписва протокола, а той го подписа. Другото, което на мен ми направи впечатление, че това святкане беше за един по-продължителен период от време, тоест той е имал време след като ни е видял да намали скоростта, за да може ние да се приберем междувременно.

Адв. Т.: Двустранните протоколи Вие ли ги дадохте?

Свидетелката: Не, полицаите.

Юр. П. Н.: Каква беше пътната настилка?

Свидетелката: Пътната настилка беше суха, времето беше приятно, студено, като за януари месец, нямаше нещо, като условия за ПТП.

Юр. П. Н.: С каква скорост се е движел Вашият съпруг?

Свидетелката: Може би да се е движел около 50-60 до 70 км./ч.

Юр. П. Н.: Това е на какъв участък от пътя, в смисъл магистрала, междуградски, междуселски път?

Свидетелката: Това е магистрала, на 30-32 км. от АМ Тракия.

Юр. П. Н.: Искате да кажете, че Вашият съпруг е карал с 50-70 км./ч. по магистралата?

Свидетелката: В същност той тогава намали, за да може да изпревари автомобила, който е пред нас.

Юр. П. Н.: Към кой момент разбрахте, че има автомобил, който Ви присвятка?

4

Свидетелката: Когато вече си пътувахме в нашата лява лента, когато съпруга ми навлезе в лентата.

Юр. П. Н.: С каква скорост Вашият съпруг навлезе в тази лява лента?

Бързо ли ускори, успя ли да се включи навреме в движението спрямо останалите участници?

Свидетелката: Да включи се съвсем нормално в движението.

Юр. П. Н.: Вашият автомобил и автомобила на другият затрудняваха ли движението? водач

Свидетелката: Нашият автомобил не пречеше, защото беше плътно в дясно забит в мантинелата, а автомобила, който ни удари беше на пътното платно и докато дойдат полицаите той го премести.

Юр. П. Н.: Казахте че полицаите са казали, че е нарушение присвяткането, за нещо друго казаха ли, че е извършено нарушение от водача на другия автомобил?

Свидетелката: Те разговаряха с него, така че незнам, това е което те ни казаха, съответно, че той се е движел бързо.

Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce166055-02a8-4cf4-93f3-5bcbc6cd057c