Решение № 12 от 28.01.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Севлиево, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова в присъствието на прокурора М. В. Д. като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Частно наказателно дело № 20264230200016 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.164, ал.2 от Закона за здравето.

Постъпило е писмо от Директора на ДПБ с приложена към него съдебно – психиатрична експертиза, в която се дава мнение за продължаване на задължителното настаняване и лечение на лицето М. Т. Т. от гр.Севлиево, на основание чл.164, ал.2 от ЗЗ.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: с Решение рег. № 68 от 12.08.2025 г. по ЧНД № 293/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево е било постановено задължително настаняване и лечение, стационарна форма в ДПБ – Севлиево на лицето М. Т. Т. от гр.Севлиево.Задължителното й лечение било продължено с Решение № 109/25.11.2025 г. по ЧНД № 433/25 г. по описа на РС – Севлиево.

По делото е изготвена съдебно – психиатрична експертиза, която не бе оспорена от страните и съдът прие като правилна и мотивирана.Според заключението на вещото лице М. Т. Т. страда от психично заболяване – „Параноидна шизофрения / код по МКБ1 0 : F 20.0 /“.В резултат на проведеното лечение е постигнат задоволителен терапевтичен ефект.При проведено с пациента интервю във връзка с покриване на критериите за оценка на риска от агрессия и автоагресия при преосвидетелстване общият сбор на точките е 10, което означава, че според медицински стандарт Психиатрия може да се предложи задължително амбулаторно лечение.Целта е да се провежда поддържащо и противорецидивно лечение под контрол на 1 мултидисциплинарен екип.Наред с това и да се следи за предиктори на рисково поведение в извънболнични условия.Вещото лице препоръчва задължително амбулаторно лечение, което може да се проведе в обикновено психиатрично заведение, в случая ДПБ – Севлиево за неопределен срок, но не повече от три месеца.Способността на лицето да изразява информирано съгласие за лечение към момента е нарушена.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното от него заключение.

Представителят на Районна прокуратура гр.Габрово счита, че съобразно заключението на вещото лице задължителното лечение на привлеченото лице следва да се продължи, но при амбулаторна форма.

Защитникът на М. Т. Т., поддържа становище, че лечението на привлеченото лице следва да бъде продължено при амбулаторна форма.

Мнението на привлеченото лице е, че се чувства добре, ще продължи поддържащата си терапия в домашни условия и моли задължителното й настаняване и лечение да бъде продължено но при амбулаторна форма.

С оглед на гореизложеното и предвид становището на вещото лице Д-р А. Р. А., съдът намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на задължителното лечение на лицето М. Т. Т., като лечението му следва да бъде продължено при амбулаторна форма за неопределен срок до настъпване на предвидените в ЗЗ условия за прекратяване на лечението, но не повече от три месеца.

Лечението следва да продължи в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево – амбулаторна форма за неопределен срок до настъпване на предвидените в ЗЗ условия за прекратяване на лечението, но не повече от три месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.164, ал. 2 от ЗЗ директорът на ДПБ – Севлиево следва да се задължи на всеки три месеца да представя съдебно – психиатрична експертиза на привлеченото лице М. Т. Т. в Районен съд гр.Севлиево, с оглед преценката за наличие на предпоставки за прекратяване или за продължаване на задължителното настаняване и лечение.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.3 от ЗЗ и тъй като лицето не може да изразява информирано съгласие за лечението, съдът счита, че Т.Н.Т. - баща на освидетелстваната, следва да бъде назначен за лице от кръга на близките й, което да изразява информирано съгласие за лечение.

Имайки предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОДЪЛЖАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ - амбулаторна 2 форма на лицето М. Т. Т. от гр.Севлиево, ЕГН **********, страдаща от „Параноидна шизофрения / код по МКБ-10: F 20.0 /“, в Държавна психиатрична болница, гр.Севлиево, за неопределен срок до отпадане на предпоставките, но не повече от 3 месеца, съгласно чл.164, ал. 2 и 3 от ЗЗ.

НАЗНАЧАВА Т.Н.Т., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. „................. за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му, съгласно чл.162, ал.3, изр. първо от ЗЗ.

ЗАДЪЛЖАВА Директора на ДПБ – Севлиево на всеки три месеца, считано от влизане на решението в сила, да представя съдебно – психиатрична експертиза на привлеченото лице М. Т. Т. в Районен съд гр.Севлиево, с оглед преценката за наличие на предпоставки за прекратяване или за продължаване на задължителното настаняване и лечение.

Направените по делото разноски остават в тежест на държавата.

ОБЖАЛВАНЕТО на Решението за продължаване на задължително настаняване и лечение на М. Т. Т., НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ.

Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на Директора на ДПБ гр.Севлиево както и на Т.Н.Т. - баща на М. Т. Т., за сведение и изпълнение, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в 7 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3