Решение № 509 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110204971 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0002937/29.05.2024г., издадено от Е.В.А. - Гл.инспектор, определен от министъра на МПС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП чл.189 ал.12 ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 178а, ал. 10, предл. 1 ЗДвП , на А. С. П. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500, 00 лева, за нарушение на чл. 43а ал.1 т.7 б.“ж“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

С жалбата и в с.з. се поддържат конкретни аргументи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител, изразява становище отделно от изложеното в съпроводителното писмо, посочва, че липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен случай.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Н а 20.02.2024г. в ******, в контролно-технически пункт, притежаващ Разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС №505/01.10.2013г., жалбоподателят като председател на комисия за извършване на периодични техничесдки прегледи за проверка на техническата изправност на МПС марка и модел "****" с рег. № **** от категория М1, със заключение на комисията – „Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване“, не е изпълнил задължението си по чл.43а ал.1 т.7 б.“ж“, като не е поставил знака за периодичен преглед от вътрешната страна на долната част от ляво на предното стъкло на проверяваното МПС.

За извършения преглед и издаден протокол № 34618605/20.02.2024г. със заключение: "Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. АУАН е съставен на 14.03.2024г. на база описаното погоре нарушение установено чрез прегледа на видеозапис на извършения преглед, като нарушението е квалифицирано по чл. чл.43а ал.1 т.7 б“ж“ от Наредба Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.

Това съдържание на АУАН и НП не индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на наказания субект и затрудняващи до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната 2 правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква, той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. по н. д. № 2/2002г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, 3 място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В конкретния случай в АУАН и в НП са посочени всички изискуеми по закон реквизити.

От текста на закона и описаната като нарушена разпоредба обаче, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, доколкото задълженията на председателя на комисията извършваща периодичен технически преглед предвидени в чл.43а ал.1 т.7 б.“ж“ от Наредбата са отменени, чрез публикувано в тази насока в ДВ бр. 115 от 2025 г., в сила от 01.01.2026г. изменение на наредбата. Действащата към момента на разглеждане на настоящото производство Наредба Н-32 на МТИТС се явява по-благоприятна за нарушителя.

Предвид изложеното и съдът намира, че към момента на разглеждане на настоящото производство е налице по-благоприятен за нарушителя текст на закона, който не предвижда залепяне на стикер на предното стъкло на автомобила, който да установява преминаването на периодичен годишен технически преглед.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500, 00 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Поради това съдът не следва да обсъжда размерът на адвокатското възнаграждение и следва да се присъди целия претендиран размер.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а 4 именно Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация", като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002937/29.05.2024г., издадено от Е.В.А. - Гл.инспектор, определен от министъра на МПС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП чл.189 ал.12 ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което н а основание чл. 178а, ал. 10, предл. 1 ЗДвП , на А. С. П. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500, 00 лева, за нарушение на чл. 43а ал.1 т.7 б.“ж“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" ДА ЗАПЛАТИ на А. С. П. ЕГН ********** сумата от 500, 00 петстотин/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5