Решение № 190 от 17.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Дупница, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510103311 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по предявен от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу А. О. М., с ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и сумата от 105.84 лв. представляваща присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.08.2025г. по гр. дело № 59911/2017г. по описа на СРС, 28 с-в.

Релевират се съображения, че претендираните суми са погасени по давност, поради изтичането на петгодишния давностен срок.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който признава предявения иск като изрично заявява, че вземането действително е погасено по давност. Счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК като разноските следва да бъдат възложени на ищеца.

С оглед направеното от ищеца искане, настоящото решение подлежи на постановяване при признание на иска, без обсъждане на представените доказателствата.

По отношение на разноските:

В настоящия случай ответникът е изразил становище, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото следва да се възложат върху ищеца. В тази връзка следва да се изложат следните съображения: по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания: с поведението си длъжникът да не е дал повод 1 за завеждане на делото и да е признал вземането. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна, с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество /в този смисъл са Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.

В настоящия случай при изследване на първата предпоставка – наличие на признание на иска от страна на ответника, по делото е безспорно установено, че ответникът е признал предявения иск.

При анализа на втората предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, настоящата инстанция следва да изложи следното: в отговора на исковата молба и в хода на производството ответникът заявява, че спорът между страните е можел да се реши извънсъдебно, но ищецът не е предприел каквито и да било действия в тази насока. В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че ответникът разполага с издаден срещу ищеца изпълнителен лист, по силата на който може във всеки един момент да се обърне към ЧСИ или ДСИ за образуване на изпълнително дело срещу ищеца.

Предвид посочените по-горе съображения, съдът следва да обоснове извода, че не е налице втората императивно необходима предпоставка от фактическия състав на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, доколкото ответникът е предприел действия да се снабди с изпълнителен лист срещу ищеца и то за вземания, които към датата на издаването на изпълнителния лист са вече погасени по давност.

Предвид гореизложените съображения, в тежест на ответника и на основание чл. 78, ал.1 ГПК е да заплати в полза на ищеца сумата от 56.24 евро /сумата от 30.68 евро – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25.56 евро – държавна такса/.

Въз основа на признанието на иска и след като намери, че признанието изхожда от страната, против която искът е предявен, като не противоречи на закона и на морала, и е относно право, с което е допустимо разпореждане, на основание чл. 237, ал. 1, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.

София, ул. “Витоша” № 2 срещу А. О. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, че ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не дължи следните суми: сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и сумата от 105.84 лв. представляваща присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.08.2025г. по гр. дело № 59911/2017г. по описа на СРС, 28 с-в.

ОСЪЖДА А. О. М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 сума в общ размер на 56.24 евро – разноски за първоинстанционното производство.

2

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3